Делавари: Разлика между версии

| езици = [[алгонкински езици|Алгонкински]]

}}'''Делаварите''' ({{Lang-en|Delaware}}) са голям [[Северна Америка|северноамерикански]] [[индианци|индиански]] народ, едно от най-известните индиански племена на [[Северна Америка]]. Делаварите или както самите те се наричат „ленапе – мъже“, или „лени-ленапе – мъже на мъжете“, до 1600 г. живеят главно в долината на река [[делауеър (река)|Делауеър]] – от Кейп Хенлоупън в [[Делауеър]] до [[Кетскил МаунтъпсМаунтънс]] в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Тава е тяхната родина от стотици години преди идването на европейците. През следващите 300 години те са принудени да се местят над 20 пъти и до 1900 г. са разпръснати в Делауеър, [[Ню Джърси]], [[Пенсилвания]], [[Западна Вирджиния]], [[Охайо]], [[Онтарио]], [[Мичиган]], [[Индиана]], [[мисури (щат)|Мисури]], [[Арканзас]], [[Луизиана]], [[Тексас]], [[Уисконсин]], [[Канзас]] и [[Оклахома]].<ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dickshovel.com/dela.html | заглавие= „История на делаварите“|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee}}</ref>

По времето, когато пристигат шведите в долината на Делауеър през 1638 г. военните действия са приключили. Първоначално делаварите са в добри отношения с шведите, но с изчерпването на животните с ценна кожа в долината на Делауеър, след 1640 г. шведите игнорират делаварите за сметка на саскуеханок. Междувременно броят на холандските заселници се увеличава многократно, което неминуемо води до конфронтации с местните племена. Първият по-голям конфликт е тъй наречената [[Война за прасетата]] през 1640 г., в която няколко холандски фермери и няколко [[раритан]]и били убити. Истинската конфронтация настъпва през 1643 г. с избухването на [[война уапингър|Войната уапингър]], която бързо се разпространява в региона, В тази война срещу холандците се включват над 20 местни племена, сред които някои мънси и делаварските села Таппан, Хавърстроу, Хакенсак, Навасинк и Раритан. По време на войната над 16001 600 уапингър и техни съюзници са убити. В годините след войната населението на [[Нова Холандия]] се увеличава с бързи темпове. През 1651 г. холандците подкрепят мохоките във войната им срещу саскуеханок, което води до допълнително напрежение с делаварите в долното течение на Хъдсън. В същото време нова епидемия от едра шарка започнала във Вирджиния през 1654 г. достига до делаварите през 1657 г. и продължава на север до [[Нова Англия]]. Комбинацията от продължителните войни и епидемиите бързо намалява индианското население в региона. Положението се влошава още повече, когато холандците успяват да изгонят шведите от долината на Делауеър през 1655 г. и така лишават саскуеханок и мънси от основният им доставчик на оръжия и боеприпаси. В резултат на това двете племена са принудени да сключат мир с мохоките, но напрежението с холандците остава.<ref name="Sultzman"></ref>

Англичаните започват да колонизират долината на Делауеър след 1666 г. Отношението на делаварите към новите заселници като цяло е враждебно, тъй като знаят за лошото отношение на англичаните към индианците във Вирджиния и [[Мериленд]] от тамошните племена, някои от които се присъединяват към тях по това време. Английските заселници са по-безскрупулни от холандските и често взимат земята на индианците, без да плащат. Заради тази практика често има търкания между тях и делаварските групи соукин, ранкоки и супнапка през 1775 г. Други групи продават част от земите си в северно Ню Джърси през 1673 г. и 1681 г., а през 1682 г., [[Таманенд]], избран за вожд от няколко делаварски групи продава югоизточна [[Пенсилвания]] на [[Уилям Пен]] с договора от Шакамаксон ([[Филаделфия]]). За да направят място на англичаните, повечето делавари се изместват на запад към горните течения на реките [[Счуйкил]], [[Брендвайн]] и [[ЛейдЛийд]], но от 1718 г. заселниците започват да навлизат и в тези земи. До 1732 г., след като отстъпват и долината на [[Саскуехана]], всичко което остава на делаварите е малка част от Ню Джърси и долината ЛейдЛийд В североизточна Пенсилвания. След 1744 г. на всички унами е наредено да напуснат Ню Джърси и да се присъединят към останалите делавари в горната част на Саскуехана, върху земи собственост на ирокезите.