Радон: Разлика между версии

'''Радонът''' ('''Rn''') (стари наименования – радиева еманация, еманация, нитон) е [[радиоактивност|радиоактивен]] [[химичен елемент]] от [[период на периодичната система|период]] '''6''', [[група на периодичната система|група]] '''8А'''. Има пореден номер '''Z = 86'''. Има три природни [[изотоп]]а, които принадлежат към радиоактивните семейства на [[уран (елемент)|урана]], [[торий|тория]] и [[актиний|актиния]] и имат собствени имена: актинон (с масово число 219), торон ('''220''') и радон ('''222'''). Изотопът ²²²Rn с най-дълъг период на полуразпадане ('''Т_1/2 = 3,8229 дни''') е открит през [[1900]] година от [[франция|френския]] [[химия|химик]] [[Фридрих Дорн]]. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп с масово число '''226'''. Съдържанието на радон в [[атмосфера]]та се оценява на 7×10^-17 % (обемни). Много отровен – пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е 6,5×10^-17 g/l. При обикновена температура радонът е [[газ]] с температура на топене -71 °C и температура на кипене -62 °C. Аналогично на [[ксенон]]а дава [[молекула|молекулни]] съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, Rn.6H₂O), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) – за лечение на болести на обмяната на веществата, [[става|ставите]], периферната [[нервна система]] и други. Използва се и за определяне на повърхността на [[метал]]ни предмети и при търсене на радиоактивни елементи в [[природа]]та.

 

 

{{химичен елемент-мъниче}}