|
== История ==
Организиран характер на движението слага [[Людевит Гай]]. Илиризмът признава нуждата от единство на южните славяни и укрепване на славянската солидарност с оглед на политическите цели и задачи, които си поставя и които стоят пред него. В движението първоначално се оформят две политически крила – първото е ''консервативно'' и вижда бъдещето на [[Хърватия]] в [[Хабсбургска империя|Хабсбургската империя]], но признава необходимостта от извършване на коренни преобразувания и реформи в обществено-политическото устройство и живот на [[империя]]та. Второто ''либерално крило'' вижда бъдещето на хърватските области в [[автономия]]та на хърватските земи в рамките на едно възстановено [[Кралство Унгария|унгарско кралство]]. Малко преди [[унгарска революция|унгарската революция]] от [[1848]] г. се формира и трето ''демократическо'' политическо ''крило'', което се явява в противовес на стремленията на второто за ''хърватско-унгарски съюз''. То се обявява за ''южнославянски съюз'', което след [[сараевски атентат|сараевския атентат]] формирало [[южнославянски комитет]], от името на който била подписана [[декларация от Корфу]].
{{факт|Австрийският императорски двор по принцип подкрепял и съдействал на ''консервативния илиризъм'', виждайки в него инструмент за потискане на унгарското национално-освободително движение, но през [[1843]] г. наложил на движението редица рестриктивно-ограничителни мерки, предвид опасността то като цяло да подкрепи и да съдейства на унгарските политически процеси под натиска на ''либералното'' си ''крило''. С разгрома на унгарската революция през [[1848]] г. се слага началото на нов етап в развитието на илирийското движение. От 1848 г. илиризмът започва да пропагандира идеята за политическо обединение и автономия на [[южни славяни|южните славяни]] в рамките на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], но някои негови деятели продължават да стоят на позиция за създаване на ''[[Велика Илирия]]''. Резултат от тази политика е и подписания [[Виенски книжовен договор]].|2017|3|5}}
== Теоретични положения ==
{{факт|Основната идея на „илиристите“ е мисълта за „Велика Илирия“, която, по представите на хърватските национални дейци, заема всички югославски и някои неславянски територии. Разглеждайки населението им като един народ, произлазъл от коренното население на Древна [[Илирия]] — [[илирийци]]те, идеолозите на илиризма говорят за литературно-езиково обединение на южните славяни, смятайки това за основа на бъдещото им политическо единство. Идеята за Велика Илирия говори за това, че в средите на южнославянския елит през този период вече се сформира съзнание за езиковата и културна близост на тези народи. От друга страна, идеите на илиризма обективно служат за сплотяване на балканските славяни около империята на [[Хабсбурги]]те.|2017|3|5}}
{{факт|През [[1835]] г. [[Людевит Гай]] формулира близките задачи на илирийското движение. Отначало това е развитието на хърватската национална култура и език, които идеолозите на илиризма представят за общи за всички южни славяни. Осъществяването на тези задачи илиристите започват със създаването на нов хърватски [[правопис]]. Голямата им заслуга е създаването на хърватския литературен език (на основата на [[Щокавски говор|щокавския говор]]).|2017|3|5}}
== Вижте също ==
* Barac A. „Hrvatska knjizevnost od preporoda do stravanja Jugoslavije“, t.1 Zagreb 1954.
* „История Югославии“, т.1 Москва 1963.
* Григорьева А.А. Южнославянский вопрос в Габсбургской империи (40-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Известия Иркутского государственного университета. Серия „Политология. Религиоведение“. – 2011. – №1(6). – С. 136- – 142.
* Григорьева А.А. Внешняя политика Австро-Венгрии на Балканах и панславизм (60-е гг. XIX – начало ХХ вв.)// Вестник Иркутского государственного технического университета. – 2011. – №7(54). – С.187- – 193.
[[Категория:Илиризъм| ]]
| 