Френски булдог: Разлика между версии

Произхода на съвременната порода Френски булдог води началото си от древногръцкото племе Молосоиди. Финикийските търговци след това разпространяват породата из целия античен свят. Впоследствие породата достига Англия и породата молосоидски кучета се развива в Мастиф. Една от произходните породи на на Мастиф е Буленбийзъра, вид кучета, използвани в популярните тогава игри с бикове.

През 1835 г. обаче тези кървави игри се забраняват в Англия и оставят булдоцибулдоците „безработни”. По-рано (към 1800 г.) булдоците вече са били развъждани и за други цели и така породата била преквалифицирана от бойци в компаньони. Някои булдоци били кръстосвани с териери, а други били модифицирани с по-малки размери. Към 1850 г. така наречените булдоци-играчки били толкова популярни, че вече били включени в списъците на официалните кучешки изложби, започнали в началото на 1860 г. Изискванията за тези кучета били да тежат между 7,3 и 11 килограма, вепреки че съществувал и клас под 5,4 килограма.

Същевременно, след Индустриалната революция, много от производителите на дантела в Нотингам остават без работа и се заселват в Нормандия, Франция. Те донасят със себе си разнообразие от кучета, включително булдоците. Породата постепенно набрала популярност във Франция и започнала търговия с булдоци-играчки. Английските развъдници изпращали към Франция кучета, считани за прекалено малкомалки, а също и тези с щръкнали уши.

Постепенно теитези малки булдоци започнали да се считат за отделна порода и им се дава името Bouledogue Francais. Породата първоначално добива голяма популярност сред париькитепарижките куртизанки, артисти, писатели и модни дизайнери. По това време не се водят регистри и списъщи за тези кучета и булдога постепенно започва да изчезва от гените на породата. Започват да се кръстосват с Териери и Мопсове, което допринася съответно за щръкналите им уши и кръгли очи.

Цветовете приети за тази порода са различните нюанси на тигров, светлобежов или бял с тигрови петна. ДоминиращияДоминиращият цвят е тигров, а след това светлобежов, с разцветки от други цветове. Клубовете, посветени на тази порода, не разпознават други цветове, като изискване за тази порода. Кожата на породата трябва да е мека, отпусната, особено на главата и раменете, като по този начин образува бръчки. Козината също така трябва да е лъскава, гъста, къса и гладка.

Изискванията за главата са тя да е квадратна, като скалпа трябва да е плосък, но леко заоблен. Блендата между черепа на кучето и муцуната трябва да е ясно изразена, като по този начин образува вдлъбнатина между очите. Муцуната трябва да е широка, дълбока и добре разлята назад, а също така трябва да има големи мускули на бузите. Носът на Френския булдог трябва да е изключително къс, с широки ноздри и ясно изразена линия между тях. Носът и устните на кучето трябва да са черни, с изключение на по-светлите разцветки на породата. Устните трябва да са дебели и широки, стигащи до долната челюст и покриващи зъбите, които не бива да се виждат, когато кучето е със затворена уста. Очите на породата трябва да са с голямо разстояние помежду им, смъкнати възможно най-ниско (колкото се може по-далеч от ушите), кръгли и тъмни на цвят. Не е прието да се виждат части от склерата, когато кучето гледа напред. Ушите трябва да са подобни на прилепските – широки в основата си, издължени, със закръглен връх.

Предните крака на породата трябва да са къси, набити, прави, мускулести и с голямо разстояние помежду им. Тялото се изисква да е късо и добре закръглено, като е широко в раменете и се стеснява към опашката. Гръдният кош трябва да е широк, с големи ребра, а стомахът – вдлъбнат и прибран към гръбнака на кучето.

Задните крака трябва да са мускулести и по-дълги от предните, като така слабините се качват над нивото на раменете. Опашката трябва да е права, къса, окачена ниско, дебела в основата си и скосена в края.