{{цитат|...продължете да учите децата на майчиния им език. Само тогава те ще могат в кратко време да научат да четат и пишат.<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 15.]</ref>}}
По донос на гръцкия деец [[Анастасиос Пихеон]] Иларион е отзован от Цариградската патриаршия като българофил и на 30 април 1880 година е преместен като митрополит на [[Тесалиотидска и ФанариоферсалскаФанариофарсалска епархия|Фанарска и ФерсалскаФарсалска епархия]], а митрополит [[Константий Исаакидис|Константий Фанарски и Ферсалски]] го замества в Костур. Начело на Фанарската и ФерсалскаФарсалска епархия остава до 1889 година. След присъединяването на Тесалия към Гърция в 1882 година Иларион става член на Светия Синод на гръцката архиепископия, но епархията е понижена в епископия, ранг равен на всички други гръцки епархии без Атинската.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://imparamythias.gr/AEAO__ICONIDIEEOAE/body_aeao__iconidieeoae.html | заглавие = ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΕΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΑΙ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ | достъп_дата = 15 ноември 2013 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας | език = | цитат = }}</ref> Накрая е интерниран в [[Атина]], където и умира.<ref>Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 81-87.</ref>
{{пост| [[Костурска епархия|костурски митрополит]]<br/>|[[16 юли]] [[1874]]|[[1880]]|[[Никифор I Костурски|Никифор]]|[[Константий Исаакидис|Константий]]}}
{{пост| [[Тесалиотидска и ФанариоферсалскаФанариофарсалска епархия|фанарски и ферсалскифарсалски митрополит (епископ от 1881)]]<br/>|[[1880]]|[[1889]]|[[Константий Исаакидис|Константий]]|?}}
