Разлика между версии на „Каракачанско куче“

корекция на печатни грешки и пунктуация
(корекция на печатни грешки и пунктуация)
(корекция на печатни грешки и пунктуация)
Първото по-обстойно обследване на аборигенната популация е извършено от [[Д-р Тодор Гайтанджиев|д-р Т. Гайтанджиев]] през 40-те години на XX век.<ref>Гайтанджиев Т., 1948, Стандарт, Личен архив.</ref> На основата на него той изработва първия стандарт на породата. Поради ред бюрократични причини този стандарт не е приет и не се започва систематична селекционна работа с породата.
 
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяхауспяват да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev At. and Sedefchev S., 2007,"Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria", PADS Newsleter 18</ref>
 
СъздадохаСъздават се обединения на любители на породата и започназапочва по-системна развъдна работа. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на Каракачанското куче се учредиучредява и развъдна асоциация – Международна Асоциация Каракачанско Куче (М.А.К.К.), с утвърден Стандарт на породата<ref>[http://karakachan.org/database/standard.php Каракачанско куче - официален стандарт на породата]</ref> и Правилник за селекция и развъждане.
 
Основен метод, приет от асоциацията, е чистопородно линейно развъждане. Това от своя страна дава възможност за съхраняване във времето на жизнена и пластична популация по отношение на различни екологични хабитати и ползвателни изисквания на животновъдите.<ref>Sponenberg P., Bixby D., 2007, "Managing Breeds for a Secure Future: Strategies for Breeders and Breed Associations", The American Livestock Breeds Conservancy, Pittsboro.</ref>
 
През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода , призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. Вследствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на [[България|Република България]]. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.<ref>Авторски колектив, 2006, "Породи селскостопански животни в България" - Каталог, София МЗХ-ИАСРЖ.</ref>
 
От края на 90-те години на ХХ век Каракачанското куче започва да придобива все по-голяма популярност извън [[България]]. Породата е включена в редица специализирани публикации, касаещи кучета -пазачи на стада, издадени в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. От 2004 г. породата е интродуцирана сред фермерите в [[Съединени американски щати|САЩ]] и бързо придобива реноме на изключително ефективно куче за охрана на домашните животни от нападения на едри хищници - [[вълк]], [[койот]], [[Американска черна мечка|черна мечка]], [[гризли]], Заради своите отлични работни качества Каракачанското куче измества във фермите традиционно използвани в миналото породи като [[Пиренейско планинско куче]], [[Марема]], [[Комондор]].
 
== Линии в автохтонната порода Каракачанско куче ==
Описани са 25 броя мъжки Каракачански кучета, основоположници на най-важните генеалогични линии в съвременната развъднатаразвъдна дейност с породата.<ref>Седефчев Ат., Вучков Ат., Седефчев С., Динчев В., 2011, "Основоположници на линии в автохтонната порода Каракачанско куче",
списание "Аграрни науки" брой 6</ref> Освен тях са известни и други съществували в миналото линии, но поради неуспешна развъдна работа или поради кръстосване с други породи те нямат решаващо значение за съвременното чистопородно развъждане на Каракачанското куче.
{| class="wikitable"
Анонимен потребител