Уампаноаги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Я.Запрянов (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Етническа група
| група = Уампаноаг
| картинка =
| текст =
| брой =
| по_места = [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Масачузетс]]
| езици = [[алгонкински езици|алгонкински]]
| религии =
| сродни = [[ноусет]], [[масачузет]], [[нарагансет]]
| карта = Tribal Territories Southern New England.png
| карта-пояснение = Племенните територии в южна [[Нова Англия]] преди [[1620]] г., включително и територията на уампаноаг.
}}'''Уампаноаг''' или '''Вампаноаг''' ({{Lang-en|''Wampanoag''}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което в началото на 17 век живее в югоизточен [[Масачузетс]], между [[Нарагансет Бей]] на запад и [[Кейп Код]] на изток, както и по островите [[Мартас Винярд]] и [[Нантукет]]. В този период племето наброява около 12 000 души, организирани в слаба конфедерация. До 1620 г., когато пристигат [[пилигрими]]те в [[Плимут]], уампаноаг е загубило до 75% от населението си в резултат на нови инфекциозни болести. В следващите години населението им продължава да се топи. До 1855 г. от уампаноагите на Нантукет не остава нито един, а останалите са съсредоточени в няколко смесени села. През 1987 г. Федералното правителство официално признава общността в Гей Хед, а през 2007 г. и общността Машпи. В началото на 21 век нацията уампаноаг има над
== Подразделения ==
Уампаноаг е хлабава конфедерация от около 40 села организирани в три основни подразделения:
* ''Континентални уампаноаг'' – живеещи на континента в селата Агауам, Анауон, Асамиг, Асауомпсет, Асонет, Бетис Нек, Коаксет, Коханет, Конеконам, Куксисет, Джонс Ривър, Локуакусит, Матакест, Матапоисет, Мунпонсет, Нукехумис, Намаскет, Патуксет, Пиоуант, Покасет, Поканокет, Солт Уотър Понд, Шауомет, Шимоа, Ниспакуин, Тотосон, Тиаскс и Уочимокут.
* ''Мартас Винярд'' – на остров Мартас Винярд в селата Капауак, Чисехачамук, Чобакуадунк, Гей Хед, Манкуткуит, Нашамоис, Нашанекамук, Нутуксаит, Нунепоаг, Онконкеме, Пакепунасо, Санчекантакет, Секончкут, Тиуантикут, Тутуви и Уанпамак.
* ''Нантукет'' – на остров Нантукет в селата Миакомит, Нантукет, Полпис, Сасакаке, Шаукимо, Сиасконсит, Скуам, Талханио и Тетоукимо.<ref name="Sultzman"></ref>
== Име и език ==
На техният език, който е [[алгонкински езици|алгонкински N – диалакт]], подобен на езиците на [[масачузет]], [[ноусет]] и [[нарагансет]], уампаноаг означава „източни хора – уопанаак“. В
== Култура ==
Подобно на останалите [[алгонкински народи]] в южна [[Нова Англия]], уампаноаг са предимно [[Земеделие|земеделци]], движейки се сезонно между обектите си за [[лов]] и [[риболов]]. Всяка общност има определена територия, от която се препитава. Повечето им села през лятото са съсредоточени по крайбрежието, където хората засаждат култури и събират морски дарове. След прибирането на реколтата племето се мести във вътрешността, където се разделя на малки ловни трупи. Племенната организация е на ниво конфедерация, с
== История ==
=== Скуанто (Тискуантум) ===
[[Файл:Squantoteaching.png|мини|Скуанто]]
Един от заловените от капитан Хънт индианци е [[Скуанто]] от селото Патуксет. Отведен в [[Европа]], Скуанто е купен от испански монаси, които се опитват да го цивилизоват. В крайна сметка Скуанто успява да спечели свободата си и се завръща в Масачузетс като преводач на една английска експедиция до [[Нюфаундленд]]. У дома Скуанто заварва селото си изоставено. По време на отсъствието му, болестите успяват да убият всички и сега той остава единственият жив от селото Патуксет. Когато пилигримите от Мейфлауър слизат на брега на Кейп Код те се натъкват на гробище на племето ноусет, където намират оставени кошници с храна за мъртвите. Изгладнелите и болни пилигрими започват да разграбват храната, но са прекъснати от разгневени войни ноусет. Пилигримите се връщат на кораба и виждайки че не могат да останат тук продължават навътре в залива и спират в изоставеното село Патуксет, където остават следващите няколко месеца. Болни, изтощени и гладни половината от тях няма да оцелеят през идващата зима. До този момент уампаноагите стоят настрана и избягват срещите с белите. През пролетта, [[Самосет]], вожд на Пемакид (абенакско село) се натъква случайно на бедстващите пришълци. Вождът остава при пилигримите едно денонощие, за да прецени ситуацията, след което ги напуща. Малко
=== Плимут ===
[[Файл:Plymouthkolonie.jpg|мини|Колонията Плимут]]
За уампаноагите десетте години преди идването на пилигримите са години на нещастия и разруха. Първо, селата им са пометени от [[микмаки]]те по време на [[Война тарантин|Войната тарантин]] (1607 – 1615) и в същото време и от [[пекуот]]ите, които навлизат в южна Нова Англия и окупират източен [[Кънектикът]]. Тези катаклизми са последвани от трите големи епидемии. В резултат на тези бедствия, нарагансет, които живеят изолирано по островите в Нарагансет Бей, заради което почти не пострадват от епидемиите и войните, стават най – мощното племе в региона. Последователно нарагансет подчиняват съседните племена. Затова, когато пристигат белите, уампаноагите и върховния вожд [[Месасоит]] виждат в тях спасител и възможност да се отърват от господството на нарагансет. През март 1621 г. Самосет посещава Плимут и подписва договор за приятелство с англичаните. В знак на добра воля Самосет разрешава на колонистите да заемат около 12 000 акра от племенните му земи. Това става първият акт за преотстъпване на индианска земя. Англичаните са толкова благодарни, че поканват индианците да празнуват с тях първата им реколта в [[Новия Свят]] (първият Ден на благодарността). През зимата на 1622 г. втори кораб с 40 поклонници акостира на брега в Плимут. Малката реколта обаче събрана есента от колонистите е недостатъчна да изхрани всички и скоро пак настъпва глад. Прощавайки инцидента в гробището преди две години, вождът на ноусет, [[Аспинет]] донася храна на гладуващите колонисти и така спасява колонията от гладна смърт. Нарагансет обаче виждат в тези приятелски отношения предизвикателство към властта им и решават да унищожат [[колония]]та. Намеренията им са прекъснати от внезапно нападение на пекуотите и
=== Метакомет (Крал Филип) ===
[[Файл:KingPhilip 1827 BenjaminChurch SamuelDrake04264001.jpg|мини|Метакомет (Крал Филип)]]
След смъртта на главния вожд Масасоит през 1661 г., върховен вожд на уампаноаг става
===
{{Основна|Война на крал Филип}}
Метакомет и уампаноагите знаят, че сами не могат да се справят с колонистите и Метакомет започва да обикаля сред племената в региона, за да ги привлече на своя страна. Много племена го подкрепят, но индианците все още са малко, за да могат да победят англичаните, които до този момент вече превъзхождат с 20 000 срещу 15 000 индианци, които остават в южна Нова Англия. Чрез мрежа от шпиони от индианци християни, англичаните следят отблизо действията на Метакомет и са подготвени, когато избухва въстанието през 1675 г. Мощният индиански съюз организиран от Метакомет започва настъпление и до края на годината принуждава англичаните в Масачузетс да водят отбранителна война, ограничени до няколко укрепления. Междувременно колонистите събират армия и атакуват индианските села, но ги заварват изоставени. Метакомет посещава [[мохок]]ите, за да ги убеди да се присъединят към въстанието, но те отказват и му заповядват да напусне земите им. Метакомет се връща в Кънектикът и през февруари 1676 г. възобновява военните действия с пълна сила. Войната бързо обхваща цяла Нова Англия. Постоянното местене и битките обаче не позволяват на индианците да се грижат добре за прехраната си и гладът става постоянен техен спътник. Междувременно англичаните се реорганизират и започват настъпление. През май английските войски атакуват един голям индиански лагер и убиват над 400 души, включително вожда на [[покумтук]]ите, [[Санкомачу]]. Подложени на постоянно преследване от страна на англичаните, конфедерацията на Метакомет започва да се разпада. Оцелелите покумтуки и някои нипмуки бягат при [[
=== Уампаноаг след войната ===
Войната би трябвало да приключи със смъртта на Метакомет, но тя продължава още две години. След края на войната от уампаноагите на континента остават всичко около 400 души. Английската равносметка е над 600 убити колонисти и 13 напълно унищожени селища от 90, които са били атакувани от индианците. Уампаноагите на Мартас Винярд и Нантукет, които остават неутрални по време на войната са оставени на мира. На континента оцелелите уампаноаги са смесени с ноусет в няколко християнски села. Островните уампаноаг в годините след войната поддържат постоянно население от около 700 души. Голяма епидемия от [[треска (болест)|треска]] през 1763 г. обаче унищожава две трети от населението на Нантукет и племето никога след това не успява да се възстанови. Последният нантукет умира през 1855 г.
Към 1847 г. уампаноагите са съсредоточени в селата Асонет, Чипакуадик, Християнтаун, Дартмут, Хериндж Понд, Машпи, Маматакесет, Понд, Натик – Дъдли – Грефтън, Пункапог, Саконет, Тъмпъм Понд и Ярмут.<ref name="Sultzman"></ref>
|