Будизъм: Разлика между версии

'''Будизмът''' ({{lang-sa|बुद्ध धर्म}}, {{IAST|buddha dharma}}, [[пали]] बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“ <ref>Буда Дхарма, произнасяно ''будадарма'', [http://sanskritdocuments.org/dict/ Online Sanskrit Dictionary], буда — – Просветлен, Дхарма — – Закон, Истина, Учение.</ref>) е [[религия|религиозно]]-[[философия|философска]] система ([[дхарма]]) за духовното пробуждане ([[бодхи]]), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на [[Сидхарта Гаутама]], често наричан Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]] между 6 и 4 век пр.н.е.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2012}} Той е приеман от будистите за [[бодхи|пробуден]] или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството ([[авидя]]).

Самите последователи на това учение го назовават Дхарма (Закон, Учение) или Будхадхарма (Учение на Буда). Терминът будизъм е създаден от европейците през [[XIX век]]<ref name=autogenerated1>''[[Торчинов, Евгений Алексеевич|Торчинов Е. А.]]'' [http://anthropology.ru/ru/texts/torchin/buddhism_01.html#n1 Введение в буддологию] — – '''С. 5'''.</ref>. В днешни дни някои изследователи и будистки деятели определят будизма като философска система, която обхваща различни аспекти на [[съзнание]]то, както и на традиции, вярвания, ритуални и духовна практика въз основа на учението на Сидхарта Гаутама.

Макар будизмът да остава най-популярен в [[Азия]], днес той има последователи в целия свят, като в зависимост от дефиницията за принадлежност към него броят на последователите му се оценява на поне 350- – 500 милиона души.{{hrf|Adherents.com|2007}}{{hrf|Garfinkel|2005|88- – 109}}{{hrf|Lopez|2002|239}}

В будизма са обособени две основни направления - – [[Теравада]] („Учение на старейшините“) и [[Махаяна]] („Голяма колесница“). Теравада има най-голямо влияние в [[Шри Ланка]] и [[Югоизточна Азия]], а [[Махаяна]] - – в [[Източна Азия]], като обхваща и традициите на [[Дзен]], [[Ничирен]], [[Тибетски будизъм|тибетския будизъм]], [[Шингон]], [[Тендай]], [[Шиньо-ен]]. Някои класификации разглеждат [[Ваджраяна]], практикуван главно в [[Тибет]], [[Монголия]] и съседните области, като самостоятелно трето направление, докато други го отнасят към Махаяна. Съществуват и други категоризации, разглеждащи по-голям брой основни направления.{{hrf|Rigpawiki.org|2011}} Различията между будистките школи се отнасят до точния характер на пътя към [[нирвана]], до значимостта и каноничността на различни учения и текстове, и особено до свързаните с тях практики.{{hrf|Robinson|1982|xx}}{{hrf|Williams|1989|275}}

[[File:Le grand départ.jpg|thumb|left|Реликва изобразяваща Гаутама да напуска дома си. Великото заминаване, ок. 1- – 2 век. [[Музей Гиме|Музей на източните изкуства „Гиме“]], Париж]]

Според автора Майкъл Каритър, докато съществуват основателни причини за съмнение в традиционната източници ", основните моменти от живота на Буда трябва да се приемат за верни: раждане, зрялост, себеотрицание, търсене, пробуждане и освобождение, учение и смърт".<ref>Carrithers, Michael. "The„The Buddha"Buddha“, in the Oxford University paperback Founders of Faith, 1986, p. 10.</ref> Докато пише биографията на Буда, Карен Армстронг отбелязва, че "очевидно е трудно да се напише биографията на Буда, която отговаря на съвременните критерии, защото ние имаме много малко информация, която може да се считаме че е е в унисон с историята... [но] можем да бъдем основателно уверени, че Сидхата Гаутама наистина е съществувал и че учениците му са съхранили колкото са могли спомена за живота му и неговото учение ".<ref>Armstrong, Karen (September 28, 2004). Buddha. Penguin Press. p. xii. ISBN 0-14-303436-7.</ref>

Според писанията Теравада [[Трипитака]] (от пали, което означава "три„три кошници"кошници“), Гаутама е роден в [[Лумбини]] в днешен Непал, около 563 г.пр.н.е. и е израснал в [[Кипалавасту]].<ref>UNESCO, [http://whc.unesco.org/en/list/666 Lumbini is the birthplace of the Lord Buddha], Gethin Foundations, p. 19, which states that in the mid-3rd century BCE the Emperor Ashoka determined that Lumbini was Gautama's birthplace and thus installed a pillar there with the inscription: "... this is where the Buddha, sage of the Śākyas (Śākyamuni), was born."</ref><ref>For instance, Gethin Foundations, p. 14, states: "The„The earliest Buddhist sources state that the future Buddha was born Siddhārtha Gautama (Pali Siddhattha Gotama), the son of a local chieftain—a rājan—in Kapilavastu (Pali Kapilavatthu) what is now the Indian–Nepalese border."“ However, Professor Gombrich (Theravāda Buddhism, p. 1) and the old but specialized study by Edward Thomas, The Life of the Buddha, ascribe the name Siattha/fitta to later sources.</ref>

Гаутама отишъл първо да учи заедно с прочути религиозни учители на тогавашните времена и овладява медитативни знания на които те го научават. Но той открива, че тези знания не осигуряват дълготраен край на страданието, така че той продължава духовното си търсене. След това той опитва от крайния аскетизъм, който е практикуван сред [[Шрамана|шраманите]], чиято религиозна култура е различна от ведическата. Гаутама претърпява продължително гладуване, задържане на дъха и излагане на болка. Той почти умира от глад прилагайки този метод на аксетизъм. Гаутама разбира, че този вид практика го довежда до крайния предел на силите му и че тази практика не слага край на страданието. И така, в този ключов момент той приема мляко и ориз от селско момиче, което го кара да промени подхода си. Той се посвещава на анапанасати медитация, чрез която открил това, което будистите наричат Средния Път (санскрит ''мадхяма-пратипад'' <ref>Kohn, Michael (1991). The Shambhala Dictionary of Buddhism and Zen. Shambhala. p. 143. ISBN 0-87773-520-4.</ref>): пътя на умереността между крайностите на самоудовлетворение и самостоятелно умъртвяване <ref>[http://www.buddhamind.info/leftside/arty/his-life/middle.htm "The Middle Way of the Buddha"]. Buddhamind.info. Retrieved 2011-10-24.</ref> <ref> [http://www.buddhanet.net/cbp2_f4.htm "Buddhism - – The Middle Path"]. Buddhanet.net. Retrieved 2011-10-24.</ref>.

Гаутама е решен да завърши своето духовно търсене. На 35-годишна възраст, той сяда в [[медитация]] под свещеното смокиново дърво - – известно като дървото бодхи в града на Бод Гая, Индия, и обещава да не стане преди да постигне [[бодхи|просветление]]. След много дни, той най-накрая унищожава оковите на ума си, като по този начин [[нирвана|освобождава себе си]] от [[самсара|цикъла на страдание и прераждане]], и се изправя като [[буда|напълно просветено същество]] (санскрит ''самяксавбуда''). Скоро след това той привлича група от последователи и създава [[сангха|монашески ред]]. Сега, като Буда, той прекарва остатъка от живота си преподава пътя на пробуждането, който открива, пътувайки през цялата Североизточната част на Индийския субконтинент, <ref>Keown, Dictionary of Buddhism, p. 267</ref> <ref>Skilton, Concise, p. 25</ref> и умира на 80-годишна възраст (483 г. пр.н.е.) в [[Кушинагар]], Индия. Южният клон на оригиналното смокиново дърво може да се види само в Анурадхапура в [[Шри Ланка]] е известно като Джая Шри Маха Бодхи.

Английската дума "будизъм"„будизъм“ е сравнително нова. Тя за първи път е използвана в [[Оксфордски английски речник]] от 1801&nbsp; г. (изписана като "Боудизъм"„Боудизъм“) и правописът на думата се променя на настоящия през 1816&nbsp; г. в коментар, публикуван в ''Азиатски вестник'' ("Името„Името и особеностите на будизма добра работа приковавайки вниманието ми"ми“).<ref>Waterhouse, David (2005). [http://www.amazon.com/dp/0415312159/ The origins of Himalayan studies: Brian Houghton Hodgson in Nepal and Darjeeling, 1820- – 1858]. Routledge via Amazon Look Inside. p. 53. ISBN 0-415-31215-9.</ref>

"Трите„Трите Скъпоценности"Скъпоценности“-[[Гаутама Буда|Буда]], [[Дхарма]] и [[Сангха]]<ref>Armstrong, Karen (2001). Buddha. Penguin Books. p. 187. ISBN 0-14-303436-7.</ref>, както и понятията за [[карма]], [[прераждане (будизъм)|прераждане]] (и [[прераждане|реинкарнация]]<ref>The idea of reincarnation existed in the Upanishads, in Hinduism and Taoism as well as ancient predecessors of Christianity and Judaism, in Das, Surya (1998). [http://www.amazon.com/dp/0767901576/ Awakening the Buddha Within: Tibetan Wisdom for the Western World]. Broadway Books. p. 110. ISBN 0-7679-0157-6.</ref>) и практикуването на [[йога]]<ref>Johnson, Larry. [http://www.nowyoga.com/pages/buddhistyoga.html "Buddhist Yoga". Now Yoga]. Retrieved January 12, 2011.</ref> са съществували преди времето, когато Гаутама е бил жив, но те по-късно се свързат с будизма.

Самсара е "цикъл„цикъл на раждане и смърт"смърт“<ref>[Buddhism: A Concise Introduction http://www.amazon.com/Buddhism-Concise-Introduction-Huston-Smith/dp/0060506962], p.116</ref>. Съзнателните същества жадуват за удоволствие и са чувствителни към болка от раждането до смъртта. Контролирани от тези нагласи, те поддържат цикъла на обусловеното съществуване и страдание (самсара) и произвеждат причините и условията за следващото прераждане след смъртта. Всяко прераждане повтаря този процес в принудителен цикъл, който будистите се стремят да прекратят чрез премахването на тези причини и условия, прилагайки методите, изложени от Буда и последващите будисти.

Кармата (от санскрит: "действие„действие, работа"работа“) в будизма е сила, която кара Самсара цикъла на страдание и прераждане за всяко същество. Добри, мъдри дела (Пали: "кусала"„кусала“) и лошите, невежи (Пали: "акусала"„акусала“) действия произвеждат "семена"„семена“ в ума, които [[випака|дават своят плод]] в този живот или в следващото [[прераждане]].<ref>[http://blogs.dickinson.edu/buddhistethics/files/2010/04/01_ZSE_Kasulis.pdf Journal of Buddhist Ethics: "Zen„Zen as a Social Ethics of Responsiveness"Responsiveness“](PDF), T. P. Kasulis, Ohio State University</ref> Избягването на вредни и култивирането на положителни действия се нарича [[сила]] (от санскрит: "етично„етично поведение"поведение“).

В будизма карма се отнася специално за тези действия (на тялото, речта и ума), които извират от стремежа на ума ("сетана"„сетана“)<ref> Harvey, Introduction to Buddhism, p. 40</ref> и довеждат до следствие, плод (пхала) или резултат (випака).

В Теравада будизма няма божествено спасение или прошка за човешката карма, защото тя е чисто безличен процес, който е част от състава на вселената. В Махаяна будизма, текстовете на някои Махаяна сутри (като ''[[Лотосова сутра|Лотосовата сутра]]'', ''[[Ангулималия сутра]]'' и ''[[Махаяна Махапаринирвана сутра|Нирвана сутра]])'' твърдят, че рецитирането или просто слушането на тези текстове може да заличи големи слоеве от негативна карма. Някои форми на будизма (например [[Ваджраяна]]) предпочитат рецитирането на [[мантра|мантри]] като средство за разсичане на предишната негативна карма. <ref>Dr. Richard K. Payne (ed.), Tantric Buddhism in East Asia, Wisdom Publications, Boston, 2006, p. 74</ref> Японският учител Геншин по [[Чиста земя (будизъм)|Чиста земя]] учи, че [[Амитаба Буда|Амида Буда]] има властта да унищожи кармата, която в противен случай би се свързала в едно със самсара.<ref>Lopez, Story of Buddhism. p. 239</ref><ref> Lopez, Buddhism. p. 248</ref>

Прераждането е процес, при който същества минават през поредица от животи като една от много възможни форми на съзнателен живот, всеки функционираща от зачеването <ref> Keown, Buddhism, Oxford University Press, 1996, стр. 107</ref> до смъртта. Будизмът отхвърля концепцията за вечния аз или неизменната, вечна душа, както я наричат ​​в [[индуизма]] и [[християнството]]. Според будизма, в крайна сметка няма такова нещо като самостоятелен, независим аз от останалата част от вселената (доктрината за [[анатман|анатта]]). Прераждането в следващите съществувания трябва да се разбира като продължение на един динамичен, непрекъснато променящ се процес на "зависим„зависим произход"произход“ ("„[[пратитясамутпада]]"“), определящ се от закона за причината и следствието (карма), отколкото от същество, въплъщаващо се или [[прераждане|прераждащо]] себе си от едно съществуване към следващото.

# [[ашура (Будизъм)|Ашури]]: превежда се различно като низши божества, демони, титани, антибогове, които не са признати от Теравада (Махавихара) традицията като отделна сфера;<ref>André Bareau, Les Sectes bouddhiques du Petit Véhicule, École Française d'Extrême-Orient, Saigon, 1955, pp. 212–223212 – 223: the top of p. 212 says: "Here„Here are the theses of the Theravadins of the Mahavihara"Mahavihara“; then begins a numbered list of doctrines over the following pages, including on p. 223: "There„There are only five destinies ... the kalakanjika asuras have the same colour, same nourishment, same foods, same lifespan as the petas, with whom ... they marry. As for the Vepacittiparisa, they have the same colour, same nourishment, same foods, same lifespan as the gods, with whom they marry."“(Translated from the French)</ref>

Според източно- азиатскияизточноазиатския и тибетски будизъм съществува междинно състояние (тибетски "бърдо"„бърдо“) между този живот и следващия. Общоприетата позиция на Теравада отхвърля това, но съществуват пасажи в текста Самюта Никая, който е част от Пали канона (колекция от текстове, върху които е основана Теравада), които изглежда се оказват в подкрепа на идеята, че Буда е преподавал на междинен етап между този живот и следващия.<ref> Macmillan Encyclopedia of Buddhism. Vol. 1, p. 377</ref><ref> The Connected Discourses of the Buddha. A Translation of the Samyutta Nikaya, Bhikkhu Bodhi, Translator. Wisdom Publications.</ref>

Първата истина обяснява природата на ''[[дукха]]''. Дукха обикновено се превежда като "страдание"„страдание“, "страх"„страх“, "недоволство"„недоволство“, "безпокойство"„безпокойство“ и др. Тя има следните три аспекта:

[[Благороден осмократен път|Благородния Осмократен Път]] е четвъртата от Четирите Благородни Истини и е пътят към прекратяване на страданието (дукха). Тя има осем секции, всяка от които започва с думата "самяк"„самяк“ (от санскрит означава "правилно"„правилно“, "подходящо"„подходящо“ или "добро"„добро“, често превеждани на английски като "правилно"„правилно“) и представени в три групи, известни като три висши обучения. (Пали преводите се появяват в скоби след тези от санскритски):

*'''[[сила]]''' е етика или морал и "въздържание"„въздържание“ от вредни дела. Тя включва:

Докато търси просветление, Гаутама комбинира [[йога]] практиката на своя учител Калама с това, което по-късно става известно като "неизмеримите"„неизмеримите“. <ref> Armstrong, p. 77.</ref> Така, Гаутама изобретил един нов вид човек, в който няма [[егоизъм]].<ref> Armstrong, p. 77.</ref> Както [[Тик Нят Хан]] ги нарича "Четири„Четири неизмерима ума"ума“ на любовта, състраданието, радостта и невъзмутимостта<ref> Nhat Hahn, Thich, p. 36.</ref> познати като [[Брахмавихара|брахмавихари]], божествени жилища или просто като четирите неизмерими.<ref>Roth, Beth. [http://www.tricycle.com/online-exclusive/family-dharma-bedtime-ritual "Family Dharma: A Bedtime Ritual"]. Tricycle (Tricycle Foundation). Retrieved January 11, 2011.</ref> Пема Чодрьон ги нарича "четирите„четирите неограничени"неограничени“.<ref>Chodron, Pema (2002). [http://www.amazon.com/dp/1570629218/ The Places that Scare You: A Guide to Fearlessness in Difficult Times]. Shambhala via Amazon Look Inside. p. 37. ISBN 1-57062-921-8.</ref>Може би най-известната е четвъртата, наречена [[метта]]. Четири Неизмерими се преподават като форма на медитация, която развива "благоразумно„благоразумно отношение към всички живи същества."“<ref>[http://www.buddhanet.net/e-learning/buddhism/bs-s15.htm "Unit Six: The Four Immeasurables"]. Buddha Dharma Education Association & Buddhanet. and [http://www.buddhanet.net/e-learning/buddhism/pbs2_unit06.htm "Unit Six: Loving-Kindness"]. Buddha Dharma Education Association & Buddhanet. Retrieved January 10, 2011.</ref>:

Страданието (пали: दुक्ख ''дукха''; санскрит दुःख ''духкха'') също е основно понятие в будизма. Думата приблизително съответства на броя на термините в английския език, включително [[страдание]], [[болка]], незадоволеност, тъга, скръб, [[тревожност|тревога]], [[недоволство]], дискомфорт, мъка, [[стрес]], мизерия и [[фрустрация]]. Въпреки че терминът често се превежда като "страдание"„страдание“, неговото философско значение е по-аналогично на "безпокойство"„безпокойство“ като състояние, което е нарушено. Като такова, "страдание"„страдание“ е твърде ограничен превод като "негативни„негативни емоционални допълнителни значения"значения“<ref>[http://www.4ui.com/eart/172eart1.htm Jeffrey Po, "Is„Is Buddhism a Pessimistic Way of Life?"“]</ref>, което може да създаде впечатление, че будисткия начин на мислене е песимистичен, но будизма се стреми нито да сме песимисти или оптимисти, а реалисти. В будистката литература на английски език думата "дукха"„дукха“ в превод от пали често са остава непреведена, така че да се обхване пълната гама на значението йѝ. <ref>[http://www.dhammaweb.net/books/Dr_Walpola_Rahula_What_the_Buddha_Taught.pdf Rahula, Walpola (1959). "Chapter„Chapter 2"2“. What the Buddha Taught]. Grove Press. ISBN 0-8021-3031-3.</ref><ref>Prebish, Charles (1993). Historical Dictionary of Buddhism. The Scarecrow Press. ISBN 0-8108-2698-4.</ref><ref>Keown, Damien (2003). Dictionary of Buddhism. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref>

Не аз (пали: ''[[анатман|анатта]]''; санскрит: ''анатман'') е третият белег на съществуване. След внимателно изследване, човек установява, че никое явление е реално "аз"„аз“ или "мое"„мое“; в действителност тези понятия са изградени от ума. В тесктовете на ''Никая анатта'' то не се разбира като метафизично твърдение, а като подход за получаване на освобождаване от страданието. В действителност, Буда отхвърля метафизичните твърдения "Аз„Аз имам [[Атман|аз]]"“ и "Аз„Аз нямам аз"аз“ като [[онтология|онтологични]] възгледи, които вързват човека към страданието.<ref>Thanissaro Bhikkhu, [http://www.accesstoinsight.org/lib/authors/thanissaro/notself.html The Not-Self Strategy], See Point 3 – The Canon quote Thanissaro Bhikkhu draws attention to is [http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/mn/mn.002.than.html#ayoniso the Sabbasava Sutta].</ref> Когато питат дали аз е идентичен с тялото, Буда [[Четиринадесетте безотговорни въпроса|отказва да отговори]]. Чрез анализиране на постоянно променящите се физически и психически съставки ([[скандха|скандхи]]) на лице или предмет, практикуващият стига до заключението, че нито съответните части, нито лице като цяло се състоят от аз.

Учението за пратитясамутпада (санскрит; пали: патичасамутпада, тибетски: rten.cing "brel.bar. Byung.ba; китайски: 缘起) е важна част от будистката метафизика. То гласи, че явленията възникват заедно в общо взаимозависими мрежа на причина и следствие. На английски език се тълкува като "зависимо„зависимо възникване"възникване“, "условен„условен генезис"генезис“, "зависимо„зависимо сътрудничество"сътрудничество“, "взаимнозависимо„взаимнозависимо възникване"възникване“ и "евентуалност"„евентуалност“.

Най-добре познатото прилагане на концепцията на пратитясамутпада е схемата на Дванадесетте Нидан (от пали "нидана"„нидана“, което означава "причина„причина, основа, източник и произход"произход“), които обясняват продължаването на цикъла на страдание и прераждане (самсара).

# Ведана: обикновено се превежда като усещане: това е "хедоничния„хедоничния тон"тон“, т.е. дали или не нещо е приятно, неприятно или неутрално;

Съзнателните същества винаги страдат в цялата самсара, докато не се освободят от това страдание чрез постигане на [[нирвана]]. Тогава отсъствието на първия нидан, който е невежеството (авидя), води до липсата на останалите единадесет.

[[Махаяна]] будизма получава значителна теоретична основа от [[Нагарджуна]] (най-вероятно през 150- – 250&nbsp; г.н.е.), който може би eе най-влиятелния учен в махаянската традиция. Основния принос на Нагарджуна за [[Будистка философия|будистката философия]] е систематичното изложение на концепцията за [[шунята]] или за "пустотата"„пустотата“, която е широко утвърдена в ''[[Праджняпарамита]]'' сутрите, които се появяват през неговата епоха. Концепцията за пустотата обединява други ключови будистки учения, по-специално анатта и пратитясамутпада (зависим произход), за да опровергае метафизиката на [[Сарвастивада]] и [[Саутрантика]] (изчезнали немахаянски школи). За Нагарджуна не просто съзнателните същества са изпразнени на [[Атман (будизъм)|атман]]; а всички явления ([[Дхарма|дхарми]]) са без никаква [[свабхава]] (буквално "собствена„собствена природа"природа“ или "природа"„природа“), и по този начин всички те са без никакви същност; те са "празни от това "да бъдат независими, като по този начин неправоверните теории за свабхава, циркулиращи по това време били опровергани въз основа на ученията от началото на будизма. Школата на мисълта на Нагарджуна е известна като [[Мадхямака]]. В някои от писанията Нагарджуна дава изрични препратки към текстове от Махаяна, но неговата философията е заявена в рамките на параметрите, определени от [[Агама (будизъм)|агама]]. Той стига до тези твърдения от желание да се постигне постоянно [[Екзегетика|тълкуване]] на учението на Буда, както е записано в Будисткия канон. В очите на Нагарджуна, Буда не само е предвестник, но е и самият основател на системата Мадхямака.<ref>Christian Lindtner, Master of Wisdom. Dharma Publishing 1997, p. 324.</ref>

Освен върху пустотата, Махаяна школите често поставят акцент върху понятията за усъвършенстване на духовно прозрение ([[праджняпарамита]]) и Буда-природата ([[татхагатагарбха]]). Съществуват противоречиви тълкувания на ''татхагатарбха''' в махаянската мисъл. Идеята може да бъде проследена до ''[[Абхидхарма]]'', и в крайна сметка до изявленията на Буда в ''Никаите''. В [[Тибетски будизъм|тибетския будизъм]], според школата [[Сакя]], татхагатарбха е неделимостта на яснотата и пустотата на ума. В [[Нингма|Ниингма]], татхагатарбха като цяло също се отнася за неделимостта на яснотата и пустотата на ума. Според школата [[Гелуг]], това е потенциал за съзнателните същества, за да се събудят, защото те са празни (т.е. в зависим произход). Според до школата [[Джонанг]], тя се отнася до естествените качества на ума, които се изразяват като всезнание и т.н., когато са отстранени случайните замъглявания. "„[[Татхагатагарбха сутри]]"“ са колекция от сутри на Махаяна, които представляват уникален образец на Буда-природата. Въпреки, че обикновено тази колекция се отхвърля в Индия<ref>Williams, Paul. Buddhist Thought. Routledge 2000, page 161.</ref>, Източно-азиатския будизъм придава значимост на тези текстове.

Нирвана (санскрит; пали: "ниббана"„ниббана“) означава "прекратяване"„прекратяване“, "изчезване"„изчезване“ (на [[танха|жаждата]] и [[авидя|невежеството]], заради които се появява [[дукха|страданието]] и цикълът на неволни прераждания ([[самсара]])), "изгасване"„изгасване“, "спокойствие"„спокойствие“, "успокоeние"„успокоение“; е известен също като "пробуждане"„пробуждане“ или "просветление"„просветление“ на Запад. Това е определение за някой, който е постигнал нирвана, включително Буда, е [[архат|арахант]].

[[Бодхи]] (пали и санскрит, деванагари: बॊधि) е термин, използван за преживяването на пробуждането на араханти. Бодхи буквално означава "пробуждане"„пробуждане“, но това е по-често се превежда на английски като "просветление"„просветление“. В началото на будизма, бодхи носи смисъла синоним на нирвана, използвайки само няколко различни метафори, за да опишете опита, което предполага изчезването на рага (алчност, жажда)<ref>[http://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.3:1:489.paliхraga, Pali-English Dictionary, The Pali Text Society]</ref>, доса (омраза, отвращение)<ref>[http://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.1:1:2598.pali dosa, Pali-English Dictionary, The Pali Text Society]</ref> и моха (заблуда )<ref>[http://dsal.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.3:1:229.pali moha, Pali-English Dictionary, The Pali Text Society]</ref>В по-късната школа на Махаяна будизма, състоянието на нирвана е било понижено в някои писания, отнасяйки се само за изчезването на алчността и омразата, което означава, че заблудата все още присъства в човека, който е постигнал нирвана и че е необходимо да се постигне бодхи, за да се изкорени заблудата:

{{Quote|Важно развитие в Махаяна [е], че дошло време за разделяне на нирвана от бодхи ("пробуждане"„пробуждане“ за истината, просветление), както и да се постави на по-ниска стойност първото (Гомбрих, 1992-а). Първоначално нирвана и бодхи се отнасят до едно и също нещо, те просто използват различни метафори за преживяването. Но традицията Махаяна ги разделя и счита, че нирвана се отнася само до изчезването на жаждата (страстта и омразата), с произтичащото от това бягство от цикъла на прераждане. Това тълкуване пренебрегва третия пожар, заблудата: изчезването на заблудата и разбира се, в началото на текстовете, идентични с това, което може да бъде положително, изразена като гнозис или просветление.-Ричард Ф. Гомбрих<ref>Richard F. Gombrich, How Buddhism Began, Munshiram Manoharlal, 1997, p. 67</ref>}}

Будистите считат, че [[Гаутама Буда]] е бил първият човек, който е постигнал просветление в тази будистка ера и затова се установява със създаването на будизма. Ерата на Буда е историческият период, през който хората помнят и практикуват ученията на най-ранния буда за съответния период. Тази епоха на Буда приключва, когато всички знания, доказателства и цялото учение на Гаутама Буда изчезнат. Според това разбиране много Буда епохи са започвали и завършвали през историята на човешкото съществуване<ref>"[http://www.accesstoinsight.org/faq.html#maitreya Access to Insight], a Theravada Buddhist website, discusses Buddha Eras"</ref><ref>"[http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/dn/dn.26.0.than.html Gautama Buddha discusses the Maitreya Buddha in the Tipitaka]".</ref> Тогава Гаутама Буда е "Будата„Будата на тази епоха"епоха“, който преподава пряко или косвено на всички други буди в нея (виж видове Буди).

В допълнение, Махаяна будистите вярват, че има безброй други буди в други вселени<ref> Kogen Mizuno, Essentials of Buddhism, Shunju-sha, 1972, English translation, Kosei, Tokyo, 1996, p. 57</ref>. А коментар в Теравада казва, че будите възникват един по един път в този земен елемент, а не в други<ref>Dispeller of Delusion. Vol. II. Pali Text Society, p. 184</ref>. Разбиранията по този въпрос отразяват широко различните тълкувания на основни термини, като "земната„земната сфера"сфера“, между различните школи на будизма.

Религиозното знание и "визия"„визия“ е било посочено като резултат на практика, както във, така и извън рамките на будисткия път. Според ''[[Саманапхала сутта]]'', този вид визия възниква за будисткия познавач в резултат на съвършенството на "медитация"„медитация“, комбинирана със съвършенството на "дисциплина"„дисциплина“ (пали: ''[[сила]]''; скт.: ''[[сила]]''). Някои от медитативни техники на Буда били споделени с другите традиции по неговото време, но идеята, че обикновено етиката е свързана с постигането на "трансцендентна„трансцендентна мъдрост"мъдрост“. (пали: ''[[праджня|панна]]''; скт.: ''[[праджня]]'') е оригинална.<ref>[Kamma in Context: The Mahakammavibhangasutta and the Culakammavibhangasutta Dharmacarini Manishini, Western Buddhist Review].</ref>

Будистките текстове са може би най-ранните съществуващи, описващи медитативни техники.<ref>Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 44.</ref> Те описват медитативни практики и състояния, които са съществували преди Буда, както и тези, които за пръв път били разработени в рамките на будизма.<ref> Johannes Bronkhorst, The Two Traditions of Mediation in Ancient India. Franz Steiner Verlag Weisbaden GmbH, pages 1- – 17.</ref> Две от упанишадите, написани след възхода на будизма съдържат изчерпателни описания на [[йога]] като средство за освобождение.<ref>Randall Collins, The Sociology of Philosophies: A Global Theory of Intellectual Change. Harvard University Press, 2000, [http://books.google.bg/books?id=2HS1DOZ35EgC&pg=PA177&source=gbs_toc_r&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false page 199].</ref>

* [[Гаутама Буда|Буда]]. Това е термина за тези, които са достигнали нирвана. Вижте също [[Татхагата]] и [[Гаутама Буда]]. Буда може да бъде представен и като понятие, а не като конкретен човек: съвършена мъдрост, която разбира ''Дхарма'' и възприема реалността в истинската ѝ форма. В Махаяна будизма, Буда може да се разглежда като върховното убежище: "Буда„Буда е Еднственото абсолютно убежище. Буда е нетленен, вечен, неразрушим и Абсолютно убежище"убежище“.<ref>Professor C.D. Sebastian, Metaphysics and Mysticism in Mahayana Buddhism, Delhi, 2005, p. 82</ref>

''[[Сила]]'' (на санскрит) или Сила (на пали) обикновено се превежда на английски като "добродетелно„добродетелно поведение"поведение“, "морал"„морал“, "етика"„етика“ или "правило"„правило“. Това е действие, извършено чрез тялото, речта и ума, и включва съзнателно усилие. Той е една от ''трите практики (сила, самадхи и паня)'' и втората ''[[парамита]]''. Тя се отнася до морална чистота на мисълта, думите и делата. Четирите условия на сила са целомъдрие, спокойствие, тишина, и унищожаването на егото.

Сила се отнася до общите принципи на етичното поведение. Има няколко нива на сила, които съответстват на "основен„основен морал"морал“ ([[пет заповеди]]), "основен„основен морал с аскетизъм"аскетизъм“ ([[осем заповеди]]), "начинаещо„начинаещо монашество"монашество“ ([[десет заповеди]]) и "монашество"„монашество“ (''[[Виная]]'' или ''[[Пратимокша]]''). Миряните обикновено се задължават да живеят по петте правила, които са общи за всички будистки школи. Ако желаят, те могат да изберат да спазват [[осем заповеди|осемте заповеди]], които са допълнение към основния аскетизъм.

Заповедите не са формулирани като императиви, а като тренировъчни правила, които миряните спазват доброволно, за да улеснат практиката си.<ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, page 187.</ref> В будистката мисъл, отглеждането на [[дана]] и етичното поведение се усъвършенстват в съзнанието до такова ниво, че прераждане в една от по-ниските сфери на рая е вероятно, дори и ако не се приложи по-нататъшна будистка практика. Няма нищо неправилно или небудистко в ограничаването на целите на нечии постижения до това ниво.<ref>Stewart McFarlane in Peter Harvey, ed., Buddhism. Continuum, 2001, pages 195- – 196.</ref>

:10. Да се въздържа от приемане на злато и сребро;<ref>Morgan, Peggy; Lawton, Clive A., eds. (2007). Ethical Issues in Six Religious Traditions (2nd ed.). Edinburgh: Edinburgh University Press. pp. 62–6362 – 63. ISBN 978-0-7486-2330-3.</ref>

За практикуващите учението, високият морал и духовните практики способстват духовното съвършенство.

По отношение на монашеските правила, Буда постоянно напомня на слушателите си, че това е духът, който има значение. От друга страна, самите правила са предназначени за осигуряване на удовлетворяващ живот и за да се осигури добър трамплин за високи постижения. Монашеството е инструктирано от Буда, да живеят като "острови„острови за самите себе си"си“. В този смисъл, живот какъвто виная го предписва, е, както един учен казва: "повече„повече от само средство към целта: тя е почти самоцел"самоцел“.<ref>Richard Gombrich, Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo. Routledge and Kegan Paul, 1988, page 89. He is quoting Carrithers.</ref>

Будистка медитация е основно се занимава с две теми: преобразуването на ума и да го използвате, за да изследвате себе си и други феномени.<ref>B. Alan Wallace, Contemplative Science. Columbia University Press, 2007, p. 81.</ref> Според Теравада будизма, Буда преподавал два вида медитация, ''[[Шамата|шамата медитация]]'' (санскрит: ''шамата'') и ''[[Випасана|випасана медитация]]'' (санскрит: ''випасяна''). В китайския будизъм, те съществуват (в превод ''чжи куан''), но [[Чан]] (Дзен) медитация е по-популярна.<ref> Welch, Practice of Chinese Buddhism, Harvard, 1967, p. 396</ref> Според Питър Харви, когато будизмът е бил растящ, не само монаси, монахини и омъжените лами, но също така и повечето от ангажимените обикновени хора са практикува медитация.<ref>Peter Harvey, An Introduction to Buddhism. Cambridge University Press, 1990, page 144.</ref> А според енциклопедия Роутледж, на будизма, в контраст, през цялото време на будистката история преди модерните времена, сериозно медитация сред обикновените хора е била необичайна.<ref>Damien Keown, Charles S Prebish, editors, Encyclopedia of Buddhism. Routledge, 2007. p. 502</ref> Доказателства в ранните текстове показват, че по времето на Буда, много мъже и жени миряни са практикували медитация, а някои дори до точката на владеене на всичките осем [[Дхяна|джани]](виж следващия раздел по отношение на тези).<ref>Sarah Shaw, Buddhist Meditation: An Anthology of Texts from the Pāli Canon. Routledge, 2006, page 13. Shaw also notes that discourses on meditation are addressed to "bhikkhave"„bhikkhave“, but that in this context the terms is more generic than simply (male) "monks"„monks“ and refers to all practitioners, and that this is confirmed by Buddhaghosa.</ref>

В езика на Благородния Осмократен Път, ''самяксамади'' е "правилна„правилна концентрация"концентрация“. Основното средство за култивиране на самадхи е ''медитация''. При развитието на самадхи, ума се очиства от замърсявания и е спокоен, необезпокояван и светъл.

Праджна (санскрит) или панна (Пали) означава мъдрост, която се основава на реализацията на зависимия произход, Четирите благородни истини и [[Три белега на съществуване|трите белега на съществуване]]. Праджна е мъдростта, която е в състояние да потуши страданията и да доведе до бодхи. Основното средство за постигане на нирвана е чрез разкриването на истинската същност на всички неща като дукха (незадоволеност), анича (непостоянството) и анатта (не аз). Праджна е посочена също като шеста поред от шестте парамити в Махаяна.

Дзен (禅), изговаря се [[Чан]] на китайски, ''Seon'' на корейски и дзен на японски (произлиза от санскритския термин ''дхяна'', което означава "медитация"„медитация“) е форма на будизма, която става популярна в Китай, Корея и Япония като обръща специален акцент върху медитацията.<ref>According to Charles S. Prebish (in his Historical Dictionary of Buddhism, Sri Satguru Publications, Delhi, 1993, p. 287): "Although„Although a variety of Zen 'schools' developed in Japan, they all emphasize Zen as a teaching that does not depend on sacred texts, that provides the potential for direct realization, that the realization attained is none other than the Buddha nature possessed by each sentient being ..."“</ref> Дзен поставя по-слабо внимание върху свещените писания в сравнение с някои други форми на будизма и предпочита да се съсредоточи върху преките духовни открития към истината.

Будизма Дзен е разделена на две основни школи: [[Риндзай]] (临 済 宗) и [[Сото]] (曹洞宗), първата значително предпочита употребата по време на медитация на [[коан]] (公案, медитивна загадка или пъзел) като уред за духовен пробив, и втората (макар че със сигурност използва коани) се фокусира повече върху ''[[шикантадза]]'' или "простото„простото седене"седене“.<ref> Prebish comments (op. cit., p. 244): "It„It presumes that sitting in meditation itself (i.e. zazen) is an expression of Buddha nature."“ The method is to detach the mind from conceptual modes of thinking and perceive Reality directly. Speaking of Zen in general, Buddhist scholar Stephen Hodge writes (Zen Masterclass, Godsfield Press, 2002, pp. 12–1312 – 13): "... practitioners of Zen believe that Enlightenment, the awakening of the Buddha-mind or Buddha-nature, is our natural state, but has been covered over by layers of negative emotions and distorted thoughts. According to this view, Enlightenment is not something that we must acquire a bit at a time, but a state that can occur instantly when we cut through the dense veil of mental and emotional obscurations."</ref>

Дзен-будистко учение често е пълен с парадокси, с цел да се отслаби хватката на егото и да се улесни навлизането в сферата на Истинската същност или на Безформеният аз, който се отъждествява със самия Буда.<ref>(Critical Sermons on the Zen Tradition, Hisamatsu Shin'ichi, Palgrave Macmillan, New York, 2002, passim) Commenting on Rinzai Zen and its Chinese founder, Linji, Hisamatsu states: "Linji„Linji indicates our true way of being in such direct expressions as 'True Person' and 'True Self'. It is independent of words or letters and transmitted apart from scriptural teaching. Buddhism doesn't really need scriptures. It is just our direct awakening to Self ..."“ (Hisamatsu, op. cit., p. 46).</ref> Според дзен учителя Кошо Учияма, когато мислите и фиксацията върху малко "аз"„аз“ се издигнати, от събудим за реалността на живота, която работи извън тях, ние откриваме аза, който живее универсален недвойствен живот (преди разделянето на две), който прониква във всички живи същества и цялото съществуване ".<ref> Kosho Uchiyama, Opening the Hand of Thought: Approach to Zen, Penguin Books, New York, 1993, p. 98</ref> Затова мисленето и мисълта не трябва да се ограничават и да се свързват помежду си.<ref> Harvey, Introduction, pp. 165f</ref>

Основан върху Махаяна, тибето-монголския будизъм е една от школите, която практикува ''[[Ваджраяна]]'' или "Диамантената„Диамантената колесница"колесница“. Той приема всички основни концепции на Махаяна, но включва и широк спектър от духовни и физически техники, предназначени за подобряване на будистката практика. Тантра будизма отдава важно значение на обредните и медитивни практики.<ref>Williams, Mahayana Buddhism, Routledge, 1st ed., 1989, p. 185</ref> Един от елементите на Ваджраяна е овладяване на психо-физическа енергия чрез ритуал, визуализация, физически упражнения и медитация като средство за развиване на ума. Твърди се, че чрез използването на тези техники практикуващият може да постигне просветление в рамките на един живот и дори за по-малко от три години. В тибетската традиция, тези практики могат да включват [[сексуална йога]], макар и само за някои много напреднали практикуващи.<ref>Routledge Encyclopedia of Buddhism, p. 781.</ref>

[[Файл:ElloraPuja.jpg|мини|вдясно|"Пещерата„Пещерата на дърводелеца"дърводелеца“, посветена на [[Гаутама Сидхарта|Буда]], част от пещерния комплекс [[Еллора]] в [[Махаращра]], Индия]]

В исторически план, корените на будизма произлизат в религиозната мисъл на древна Индия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е.<ref> Gethin, Sayings of the Buddha, Oxford University Press, 2008, p. xv</ref> Това е период на социални и религиозни сътресения, тъй като е имало огромно недоволство, заради жертвоприношенията и ритуалите на [[Ведически индуизъм|ведическия браманизъм]].<ref>Encyclopædia Britannica Online. Buddhism: The foundations of Buddhism: The cultural context. Retrieved 19-07-2009.</ref> Той бива поставен под съмнение от редица нови аскетични религиозни и философски групи и учения, които прекъснали връзката си с браминската традиция и отхвърлели авторитета на [[Веди]]те и [[брахман]]ите.<ref>Encyclopædia Britannica Online. Hinduism: History of Hinduism: The Vedic period (2nd millennium - – 7th century BCE); Challenges to Brahmanism (6th - – 2nd century BCE); Early Hinduism (2nd century BCE - – 4th century CE). Retrieved 19-07-2009.</ref><ref>Warder, A.K. 2000. Indian Buddhism. P.32</ref> Тези групи, чиито членове са познати като [[Шрамана|шрамани]] са продължение на неведическа нишка на индийската религиозна мисъл, която е самостоятелна от индо-арийския брахманизъм.<ref>Y. Masih (2000) In : A Comparative Study of Religions, Motilal Banarsidass Publ : Delhi, ISBN 81-208-0815-0 Page 18. "There„There is no evidence to show that Jainism and Buddhism ever subscribed to vedic sacrifices, vedic deities or caste. They are parallel or native religions of India and have contributed to much to the growth of even classical Hinduism of the present times."“</ref><ref>S. Cromwell Crawford, review of L. M. Joshi, Brahmanism, Buddhism and Hinduism, Philosophy East and West (1972): "Alongside„Alongside Brahmanism was the non-Aryan Shramanic culture with its roots going back to prehistoric times."“</ref> Учените имат всички основания да считат, че понятия като самсара, карма (в смисъл на влиянието на морала на прераждане) и [[мокша]] произхождат от духовните вярвания на шраманите, които по-късно се възприемат и в [[Ведически индуизъм|браминския]] индуизъм.<ref>"This confirms that the doctrine of transmigration is non-aryan and was accepted by non-vedics like Ajivikism, Jainism and Buddhism. The Indo-aryans have borrowed the theory of re-birth after coming in contact with the aboriginal inhabitants of India. Certainly Jainism and non-vedics [..] accepted the doctrine of rebirth as supreme postulate or article of faith." Masih, page 37.</ref><ref>Karel Werner, The Longhaired Sage in The Yogi and the Mystic. Karel Werner, ed., Curzon Press, 1989, page 34. "Rahurkar„Rahurkar speaks of them as belonging to two distinct 'cultural strands' ... Wayman also found evidence for two distinct approaches to the spiritual dimension in ancient India and calls them the traditions of 'truth and silence.' He traces them particularly in the older Upanishads, in early Buddhism, and in some later literature."“</ref><ref>Gavin D. Flood (1996), An Introduction to Hinduism, Cambridge University — – Press : UK ISBN 0-521-43878-0 – - "The„The origin and doctrine of Karma and Samsara are obscure. These concepts were certainly circulating amongst sramanas, and Jainism and Buddhism developed specific and sophisticated ideas about the process of transmigration. It is very possible that the karmas and reincarnation entered the mainstream brahaminical thought from the sramana or the renouncer traditions."“ Page 86.</ref><ref>Padmanabh S. Jaini 2001 "Collected„Collected Paper on Buddhist Studies"Studies“ Motilal Banarsidass Publ 576 pages ISBN 81-208-1776-1: "Yajnavalkya„Yajnavalkya's reluctance and manner in expounding the doctrine of karma in the assembly of Janaka (a reluctance not shown on any other occasion) can perhaps be explained by the assumption that it was, like that of the transmigration of soul, of non-brahmanical origin. In view of the fact that this doctrine is emblazoned on almost every page of sramana scriptures, it is highly probable that it was derived from them."“ Page 51.</ref><ref>Govind Chandra Pande, (1994) Life and Thought of Sankaracarya, Motilal Banarsidass ISBN 81-208-1104-6 : Early Upanishad thinkers like Yajnavalkya were acquainted with the sramanic thinking and tried to incorporate these ideals of Karma, Samsara and Moksa into the vedic thought implying a disparagement of the vedic ritualism and recognising the mendicancy as an ideal. Page 135.</ref><ref>Satapatha Brahmana 13.8.1.5</ref>

Ваджраяна съдържа всички основни концепции на Махаяна, но включва и много т.нар. умели методи (санскрит упая), които при връзка с автентичен учител с приемственост могат многократно да ускорят духовната реализация. Подобно на индуистката система те носят името [[тантра]], но за да не се смесват понятията следва да се добавя "будистка"„будистка“ поради различните цели, посочени от съответните учители. Тези умели методи включват взимане на [[Будистко Убежище|убежище]], визуализация или по- скоро медитация с [[Идам|Буда - – форми]], рецитиране на [[Мантра|мантри]], ритуали, посвещавания и гуру-йога (обединение с ума на учителя), които имат за цел бърза трансформация на ума за постигането на пълна реализация за благото на всички същества.

* [[Нингма]] - – най-старата школа, водеша началото си от [[Падмасамбхава]] (8 в.н.е.)

* [[Кагю]] - – линията на устната приемственост, започнала от индийския махасидха [[Тилопа]] (988- – 1069)

* [[Сакя]] - – където се обръща основно внимание на сутрите и личното обучение (11 в.н.е.)

* [[Гелугпа]] - – или добродетелните, линията на [[Далай Лама]] (14 в.н.е.).

*[[Сото]] - – основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки "осъзнаване„осъзнаване на момента"момента“.

*[[Риндзай]] - – подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.

* "Зен„Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет"мотоциклет“ от Роберт М. Пърсиг е бестселър от 1974 г. Книгата има малко общо с религиозните практики в дзен. Тя по-скоро предава метафизиката на "качеството"„качеството“ и "доброто"„доброто“ от гледна точка на главния герой. Макар книгата да не разглежда ортодоксалните будистки практики, тя предава множество по-фини аспекти на живота в зен и зен мисленето, без да се задълбочава в някоя религия или религиозна организация.

* "Дзен„Дзен под кедъра или Притчите на Учителя Кръстев"Кръстев“ от д-р Кръстьо Кръстев, 2002 г., е сборник авторски притчи, който под формата на дзен-коани коментира критично неврозите и битовизмите в съвременна България.

* "Дзен„Дзен, Дзеня и всички останали Додовци"Додовци“ от авторски колектив, 2008 г., е сборник авторски коани, които разглеждат вечните теми от живота&nbsp;— – гордост, чест, любов, ревност, труд и мързел и малките радости и грижи в ежедневието ни. Особеното в книгата е, че освен, че коаните следват традициите на зен, също оформлението на книгата е осъществено в духа на зен символиката.

* Традиционен тибетски будизъм - – [[Махаяна]] – - “Будистка„Будистка общност в България”България“ като регистрирана будистка общност

* Випасана България - – [[Випасана]] медитация, както се преподава от С.Н. Гоенка в традицията на Саяджи У Ба Кин.

Празниците в [[България]] се определят според религиозната общност, която е официално регистрирана, по тази причина будистките прaзниципразници в България (обявени за 2009) се делят на линия Диамантен будизъм:

# '''25 февруари''' - – първия ден от Новата година

# '''11 март''' - – Ден на чудесата на Буда

# '''9 май''' - – Весак (просветление на Буда)

# '''7 юли''' - – първо преподаване на Буда Шакямуни

# '''25 януари''' - – Нова година

# '''9 май''' - – Денят на Буда

# '''7 юли''' - – Денят Дхарма

# '''8 декември''' - – Денят Бодхи

* {{cite journal |last=Garfinkel |first=Perry |year=2005 |month=Dec. |title=Buddha Rising| journal=National Geographic |pages=88- – 109 |lang=en}}

* {{Cite journal| last=Cousins| first=L. S.| title=„The Dating of the Historical Buddha: A Review Article“| journal=Journal of the Royal Asiatic Society| volume=Series 3| issue=6.1| pages=57–6357 – 63| year=1996| url=http://indology.info/papers/cousins/| accessdate=11 юли 2007}}; препечатано в Williams, ''Buddhism'', volume I; NB в онлайн транскрипта малка част от текста е пропусната: в секция 4, между "... none of the other contributions in this section envisage a date before 420 B.C." и "to„to 350 B.C."“ включи "Akira„Akira Hirakawa defends the short chronology and Heinz Bechert himself sets a range from 400 B.C."“

* {{Cite book|author=Yamamoto, Kosho (превод), revised and edited by Dr. Tony Page| title=[[Нирвана сутра|The Mahayana Mahaparinirvana Sutra]]| publisher=(Nirvana Publications 1999- – 2000)}}

* [http://diamondway.bg/ Страницата на Диамантен Път на Будизма - – организация от будистки центрове на линията Карма Кагю]