Таенза: Разлика между версии

| по_места = [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Луизиана]]

| езици = натчез[[натчезки езици|натчезки]]

| сродни = [[натчезнатчези]], [[авойел]]

}}'''Таенза''' ({{Lang-en|''Taensa''}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което в началото на колониалния период живее в днешният ТензасТинзас Париш в североизточна [[Луизиана]]. На [[французи]]те са известни като „Големи таенза“, за разлика от „Малки таенза“, както са наричани роднините им от племето [[авойел]].<ref name="Swanton">Swanton, John Reed. „Indian Tribes of the lower Mississippi Valley and adjacent Coast of the Gulf of Mexico“. Washington D.C, US Government Printing Office, 1911. с. 387.</ref>

Възможно е таенза да са срещнали [[Ернандо де Сото]] по време на неговата експедиция в югоизтока през 1540 г., тъй като по време на срещата им с [[Рене Робер дьо Ла Сал]], вождът им показва някои неща, които са с испански произход. Така или иначе първата им записана среща е с Ла Сал през [[1682]] г. Тогава таенза живеят в няколко села в ТензасТинзас Париш в североизточна Луизиана и наброяват около 12001 200 души. Срещата с Ла Сал е приятелска. Французите са посрещнати с голяма доброта и никога след това не е известно двата народа да са воювали помежду си. През [[1699]] г., когато ги посещава [[Пиер Ле Мойн д′Ибервилд’Ибервил]], таенза живеят в 7 села южно от племето [[туника (племе)|туника]], между река [[Мисисипи]] и река [[Пърл Ривър]]. Малко след д′Ибервил пристигат и католическите мисионери[[мисионер]]и. През [[1700]] г. един мисионер пише, че много таенза умрели от някакво заболяване, вероятно [[едра шарка]]. След [[1706]] г. оцелелите таенза бягат на юг, за да избегнат нападения от страна на [[чикасо]]. Установяват се при племето [[байогола]]. По време на празненството организирано в тяхна чест, таенза коварно нападат своите домакини и избиват повечето от тях. Оцеляват само около 200 байогола, които успяват да избягат при [[аколаписа]]. През [[1715]] г., заради война с [[хуамахоама]], таенза са принудени да мигрират на изток до [[МоубилМобил]]. През [[1744]] г. се местят на река ТенсоуТинсо и издигат селото си там. Това село просъществува до [[1763]] г. На следващата година, заедно с племената [[апалачи (племе)|апалачи]] и [[пакана]] прекосяват Мисисипи и се установяват близо до [[Ред Ривър]]. Тук трите племена живеят заедно през следващите 40 години, след което се местят в [[Байо Бюф]]. В началото на 19 век в Байо Бюф са събрани множество бежанци от различни племена. Установявайки се тук, впоследствие таенза силно се смесват с останалите групи и престават да съществуват като отделно племе.<ref name="Galloway"></ref>

Езикът на таенза е език [[натчезнатчезки езици|натчезки]], който е класифициран като език изолат.<ref name="Swanton"></ref>

Таенза са аграрен [[народ]], който живее в големи кирпичени къщи със сламени покриви в големи и подредени села. Обществото им е подобно на това на натчезнатчезите, с йерархични социални класи и развита майчина кланова система. Техните вождове[[вожд]]ове имат абсолютна власт и се ползват с голямо уважение. Когато върховният вожд умре, жените му и личната прислуга се самоубивали, за да може душите им да слугуват на вожда и в отвъдното. Семействата на тези които се самоубиват незабавно повишавали своя статус. Таенза имат богат и сложен церемониален и религиозен живот. Главни божества са Слънцето[[Слънце]]то и змията[[змия]]та. Куполовиден храм, който се издига на висока могила до централния площад във всяко село имал резбовани три птици над входа и целият бил боядисан в червено. Храмът бил заобиколен от ограда с колове на които имало набучени човешки черепи. Вътре в храма имало олтар и множество скалпове, както и вечен огън пазен от двама стари духовници. До храма, също на висока могила се намира и жилището на владетеля, който е наричан Слънце или Велико Слънце. Неговата позиция е наследствена, но абсолютната му власт се ограничавала от способностите му и от уважението на племенния съвет. Неговите братя и чичовци са наричани малки Слънца и измежду тях се избирал военачалника и главният жрец. Всички тези благородници и техните семейства съставляват висшата класа или аристокрацията. На срещуположната страна са обикновените хора, чието задължение е да се грижат за прехраната на Великото Слънце, малките слънца и техните роднини, както и за благоденствието на народа като цяло. Всеки от нисшата класа може да се издигне в йерархията[[йерархия]]та по някакви заслуги, но въпреки че преминават към висшата класа те пак са на по-ниско ниво от аристокрацията и висшите благородници. Между класите строго се съблюдавали сложни начини на поведение и език.<ref name="Galloway">Galloway, Patricia и др. „Natchez and Neighboring Groups“ in Handbook of North American Indians. Т. 14 Southeast. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 598</ref>