Разлика между версии на „Лев Иванов“

м
източник Суриц
м (източник Суриц)
С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. <ref name="био">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Биографический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>.
 
През 1869 г. [[Мариус Петипа]] наследява [[Артур Сен-Леон]] като главен [[балетмайстор]] и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „[[Есмералда (балет)|Есмералда]]“, Солор в „[[Баядерка]]“, Конрад в „[[Корсар (балет)|Корсар]]“.<ref name="Суриц" /> С възхода на [[Павел Гердт]], Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.<ref name="enc">[http://www.ballet-enc.ru/html/i/ivanov.html Иванов в Энциклопедии балета]</ref>. От 1882 г. е режисьор<ref name="encspb" />, а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.<ref name="bse" />.
 
От 1882 г. е режисьор<ref name="Суриц" /><ref name="encspb" />, а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.<ref name="Суриц" /><ref name="bse" />.За неговата музикалност се носят легенди - можел по слух за запомни и възстанови цели балетни постановвки.<ref name="Суриц" />
 
За последен път играе на сцена през 1893 г.<ref name="enc" /><ref name="Суриц" /> В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.<ref name="Суриц" />
 
== Постановки ==
* 1887 — „[[Омагьосаната гора]]“, муз. [[Рикардо Дриго]]<ref name="Суриц" />
* 1887 — „Гарлемский тюльпан“ (''Харлемско лале''), муз. [[Борис Фитингоф-Шел]], съвместно с Петипа<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />
* 1888 — „Севильская красавица“, в Красное село
* 1890 — „Шалость амура“, муз. [[Александър Фридман (композитор)|Александър Фридман]], в Красное Село, после в Мариински
* 1890 — „[[Половецки танци]]“, [[Александър Бородин]], (първа постановка)<ref name="Суриц" />
* 1891 — „Праздник лодочников“, муз. Александър Фридман, в Красное Село
* 1892 — славянски танци от първо и второ действие на операта-балет „Млада“, муз. [[Николай Римский-Корсаков]]
* 1892 — „[[Лешникотрошачката]]“, муз. [[Пьотр Илич Чайковски]] <ref name="biograf2">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/5922 Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович]</ref>. Иванов поставя хореографията за премиерата, поради влошеното здравословно състояние на Петипа, въпреки че последният е споменат на афишите. Танцът на снежинките, изпълнен от 60 балерини в бели туники, е знаков за времето си.<ref name="Суриц" />
* 1893 — [[Вълшебната флейта (балет)|Вълшебната флейта]], муз. Рикардо Дриго
* 1893 — „[[Пепеляшка (балет)|Пепеляшка]]“, муз. Борис Фитингоф-Шел (балът във второ действие)
* 1895 — „[[Лебедово езеро|Лебедово езеро]]“, муз. Чайковски — сцените край езерото във 2. действие; в 4. действие съвместно с Петипа, вкл. танца на малките лебеди - едно от най-известните па-де-катр, венецианския танц и унгарския танц.
* 1896 — „Ацис и Галатея“, муз. [[Андрей Кадлец]]
* 1897 — „Дочь Микадо“, муз. [[Василий Врангел]]
* 1900 — Унгарска рапсодия, муз. [[Ференц Лист]]. Първоначално част от „[[Конче-вихрогонче]]“ на [[Цезар Пуни]]<ref name="Суриц" />, впоследтвие част от абсолвентсите концети на Академия „Ваганова“.
* „Силвия“, муз. [[Лео Делиб]] - постановката е довършен от Павел Гердт.<ref name="Суриц" />
* „Египетски нощи“ - замислена от Иванов, изпълнена от [[Михаил Фокин]].<ref name="Суриц" /><ref name="enc" />.
 
== Педагогическа дейност ==