Риба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Поправка на фактологични, терминологични и езикови грешки. |
|||
Ред 14:
}}
'''Рибите''' са първите [[гръбначни]] [[животни]] и са приспособени напълно към живот във водата. Имат източено тяло с вретеновидна форма, което улеснява движението им. Крайниците са [[перка|перки]] и имат значение за равновесието, насочването и [[плуване]]то. При повечето видове тялото е покрито с [[люспа|люспи]], които го предпазват от нараняване.
== Таксономия ==
Рибите са [[Филогения|парафилетична]] група,
Рибите се класифицират в следните основни групи:
Ред 54:
С редки изключения тялото на рибите е обвито от [[кожа]] с [[люспа|люспи]]. Подобно на всички останали гръбначни кожата на рибите се дели на [[дерма]] и вроговен [[епидермис]] повърхностно. Жлези в епидермалния слой секретират мускусоподобен екстракт, който изпълнява защитна функция на кожата.
При формирането на люспите вземат участие както външните, така и вътрешните пластове на кожата. Хрущялните риби имат плакоидни люспи, които са
[[Файл:Fish scales.jpg|thumb|250px|Люспи при костни риби]]
Костните риби имат няколко вида люспи. Ганоидните люспи са най-примитивни и се срещат при лъчеперките и есетровите риби. Формират се от костни пластинки, които са порити с пласт подобен на дентин, наречен ганоидин. Често такива люспи се сливат в общ защитен [[панцир]] – при семействата ''[[Polypteridae]]'' и ''[[Lepisosteidae]]''.
При изкопаемите и съвременните [[Кистепёрые рыбы|
Люспите при същинските костни риби се наричат еласмоидни и се делят на ктеноидни (зъбчати) и циклоидни (закръглени). За разлика от плакоидните и ганоидните люспи еласмоидните са разположени така, че предните частично да покриват основата на задните, а самите люспи са тънки костни пластинки.
Ред 78:
=== Кръвообръщение ===
Рибите имат един кръг на кръвообращение и двукамерно [[сърце]]. Кръвоносната система е от затворен тип, като пренася кръвта от сърцето през хрилете до тъканите. За разлика от останалите гръбначни сърцето не е приспособено да разделя артериалната от венозната кръв, дори и частично. Структурно сърцето представлява серия от последователно разположени камери, запълнени с венозна кръв: венозен синус, предсърдие, стомахче и артериален конус. Камерите на сърцето са разделени с клапи, които позволяват на кръвта при съкращението на сърцето да се движи само в една посока (от венозния синус към артериалния конус), но не и обратно.
=== Храносмилане ===
Храната се улавя и задържа от
За рибите е характерен широк спектър от обекти за консумация и методи на хранене. Те могат да бъдат разделени на растителноядни, хищни, детритофаги и всеядни. Растителноядните риби могат да се хранят както с микро-, така и с макроводорасли и други водни растения. Някои са специализирани за хранене с [[планктон]] като го филтрират посредством специализирани хрилни тичинки, разположени на хрилните дъги. Хищните риби се хранят също с широк спектър от гръбначни и [[безгръбначни животни]]. [[Китоваакула|Китовата акула]] се храни, като филтрира зоопланктон. В менюто на хищните риби влизат [[ракообразни]],
=== Отделяне ===
Следствие на живота във водна среда възникват редица проблеми, свързани с осморегулацията при рибите. Проблемът е еднакъв както при пресноводните, така и при соленоводните риби. За всички риби е присъщо [[осмотично налягане|осмотичното налягане]], показатела на който е по-нисък (соленоводни риби) или по-висок (
Костните риби за разлика от хрущялните не са изоосмотични. Поради тази причина те са изградили еволюционни механизми, които позволяват да се задържат или отделят йони. Така например морските костни риби, които имат ниска концентрация на йони спрямо окръжаващата ги среда непрекъснато отделят вода. Тези загуби на вода се компенсират от пиенето и филтрацията на солена вода. Йоните на натрия и хлора се извеждат с помощта на кръвта през хрилете. В същото време йоните на [[магнезий]] и сулфатните анйони се изхвърлят от организма през бъбреците. Пресноводните риби се сблъскват с противоположен проблем, поради по-ниската концентрация на соли във водата. Осмотичното налягане при тях се изравнява благодарение на залавянето на йони от водата посредством хрилете и отделянето на повече амоняк от организма.
Ред 92:
=== Сетивна и нервна система ===
[[Файл:Fish brain.png|thumb|150px|Мозък на риба]]
[[Главен мозък|Главният мозък]] при рибите и прието да се разделя на три големи части: преден, среден и заден мозък. Предният мозък се състои от краен и
Гръбначният мозък се намира в гръбначен канал, образуван от наслагването на нервните дъги на прешлените по протежение на гръбначния стълб. Аналогично на миомерите и при гръбначния мозък е характерна сегментация. Във всеки сегмент сензорните неврони влизат в гръбначния стълб посредством дорзални връзки, а двигателните неврони навлизат вентрално.
[[Око|Очите]] при рибите наподобяват по строеж очите на останалите
Обонянието и
Вътрешното ухо при хрущялните и костните риби се състои от две камери, във всяка от които се намират отолити, и три полуокръжни канали, разположени в три взаимно перпендикулярни плоскости. Главен кожен сетивен орган е т. нар. странична линия - серия от механорецептори по страничните повърхности на тялото. Вътрешното ухо е предимно орган на равновесието, но възприема и звук. Нискочестотни звуци се долавят и чрез страничната линия.
=== Скелет и мускулна система ===
[[Файл:Lingcodskeleton1600ppx.JPG|thumb|250px|Скелет на риба]]
Опорно-двигателната система при рибите позволява извършването на движения на тялото и определяне на положението му в околата среда.
[[Файл:Pharyngeal jaws of moray eels.svg|thumb|200px| [[Мурена|Мурените]] притежават два чифта челюсти. Вторият чифт се нарича глътъчен или фарингеалин и се намират навътре в черепа. При излизането на вътрешните челюсти пред външните се създават условия за успешно улавяне на плячката.]]
Лицевият череп е изграден от чифтни фарингеални дъги. Костните и хрущялните риби имат челюсти, изградени от първата фарингеална дъга. Втората дъга се нарича хиоидна и свързва челюстите с мозъчния череп. Следващите дъги служат за опора на хрилете и се наричат хрилни. При някои костни риби последните хрилни дъги се видоизменят в т.нар. глътъчни челюсти, които могат да носят и зъби.
[[Файл:PletwyRyb.svg|thumb|250px|Видове опашни плавници. (A) – Хетероцеркални, (B) – Протоцеркални,
(C) – Хомоцеркални, (D) – Дифицеркални]]
Движението на тялото при плаване на рибите се осъществява от плавници. Те биват чифтни – гръдни и коремни и нечифтни – гръбен, анален и опашен. При костните риби те имат костна основа, а при хрущялните – хрущялна. Мускулите, които движат плавниците могат да ги изпъват или свиват, а трети да променят ориентацията на плавника или да генерират
[[Гръбначен стълб|Гръбначният стълб]] при рибите се състои от отделни неспециализирани в отдели прешлени. Те се наричат амфицелни, а между тях се намират хрущялни пластини. Над тялото на прешлена се намира
От двете страни на гръбначния стълб излиза съединителнотъканна мембрана, наречена хоризонтална септа. Разделя мускулите на тялото на дорзална (горна) и вентрална (долна) част, наречени миомери.
Плуването на рибите се осъществява
Мускулатурата при рибите и представена от два типа. „Бавните“ мускули осигуряват движение при спокойно плуване. Те се оксидират бавно и съдържат много [[миоглобин]], който обуславя и техния червен цвят. [[Метаболизъм|Метаболизмът]] в тях се осъществява благодарение на оксигенация на хранителните вещества. Благодарение на постоянното насищане с [[кислород]] червените мускули могат дълго да работят без да се уморяват. За разлика от тях „бързите“ бели мускули се характеризират с гликолитичен метаболизъм и са способни на бързо и внезапно съкращение. Те осигуряват внезапните движения на тялото, но за сметка на това бързо се уморяват.
Освен двигателна мускулатурата изпълнява и други функции при различни видове риба. Така например при представителите на семейство ''[[Scombridae]]'' благодарение на активността на мускулатурата кръвта се затопля и така температурата на [[мозък]]а се поддържа по-висока, отколкото в други части на тялото. По този начин се улеснява
Електрическият ток, генериран от съкращението на мускулите при представителите на род ''[[Mormyrus]]'' се използва като комуникационен сигнал. Електрическите скатове произвеждат ток от специализирани мускули, като го използват за поразяване на други животни. Модификацията на мускулните клетки за изпълнение на функция, наподобяваща на [[батерия]] възниква н еволюционно отношение нееднократно.
Line 126 ⟶ 128:
=== Размножаване ===
▲Двуполовото размножаване се явява най-обичайната и широко разпространена форма на размножаване. При този способ на репродукция представителите са еднополови – мъжки и женски като при някои видове представителите на двата пола могат да се различават съществено. Появяват се характерни вторични полови белези обикновено при представители от единия пол (в повечето случаи при мъжките), появяват се при полово съзряване и се интензифицират през брачния сезон. Вторичните полови белези могат да се проявят по различен начин – разлики в размерите на тялото, части от тялото (например, удължени плавници), строежа на тялото (например, израстъци по главата), разположение на зъбите, окраската на тялото. Двуполовото размножаване може да се изрази чрез [[моногамия]], [[полигамия]] и [[промискуитет]].
▲Вторият способ на размножаване при рибите включва промяна на пола при представители от един вид. Промяната може да се получи както от мъжки представители да се превърнат в женски, така и от женски да се превърнат в мъжки. Промяната на пола става случайно или последователно. Последователната промяна на пола се явява в случаи, когато индивиди от един вид се превръщат последователно от мъжки в женски или обратно в различни етапи от своя живот. Съществуват две форми на последователна промяна на пола – [[протоандрия]] и [[протогения]]. Протоандричните [[хермафродит]]и са екземпляри, които в началото на своя живот са мъжки, а на по-късен етап се извършна анатомична и физиологична промяна на половата система и се превръщат във функционални женски. Такава форма на преобразуване на пола е широко разпространена при представители на семейство ''[[Serranidae]]''. Всички представители на семейство ''[[Labridae]]'' стават протогенични хермафродити, в случаите когато всички самци на етап от живота си се превръщат в женски. В това семейство смяната на пола се влияе от различни фактори на околната среда или от социалните отношения в популацията. Социалната структура сред тах се заключва в образуването на [[харем]]и, които се състоят от няколко женски и един едър мъжки. Групата е структурирана по размери, а мъжкият е винаги на върха на йерархията. Ако една от женските напусне групата нисшите по ранг се изместват с едно стъпало напред. Ако мъжкият умре най-голямата самка заема неговото място и агресивно започва да пази харема като отпъжда мъжките от други хареми. Ако женската запази своите позиции и мъжки от съседни хареми не успеят да присъединят към своя осирутелия харем, то тя започва да демонстрира поведение на мъжки. След около 14 дни половата система на женската се изменя и започва да продуцира мъжки полови клетки.
В [[таксон]]ите, където половата принадлежност е обусловена от социалната структура, процесът на промяна на пола широко варира. Така един индивид може да смени няколко пъти половата си принадлежност.
Случайните хермафродити продуцират едновремено [[яйцеклетка|яйцеклетки]] и [[сперматозоид]]и.
▲Макар и крайно рядък при гръбначните този начин на размножаване се среща при няколко вида риби. При него се развиват яйца, които не са оплодени от сперматозоиди на риби от същия вид. Известен е и вариант, при който женските са в компания на мъжки от друг вид. Те отделят яйца, а мъжкия съответно [[сперма]]. При досега на сперматозоида с яйцето той не бива пропускан вътре в него. Контактът със сперматозоида обаче се явява стимул за яйцеклетката, която започва да се дели. Така новото поколение ще бъде представено само от женски, които са генетично идентични с майката.
====
Яйцеснасянето се изразява в освобождаване на мъжки и женски полови клетки във водната среда. Тук се извършва и [[оплождане]]то. То може да се извърши и в женската, но веднага след това самките снасят яйцата в околната среда. При развитието на ембриона се черпят хранителните ресурси от жълтъка на яйцето.
Line 149 ⟶ 148:
==== Грижа за поколението ====
Грижата за потомството е нехарактерна черта за рибите. Обикновено родителите отлагат яйцата в по-тихи води, където потомството да намира по-лесно хранителни вещества за растеж. Такива са приливно-отливните зони, плитки заливи, в близо до устията на реките или в езера.
Мъжкият от ''[[Spinachia spinachia]]'' изгражда своеобразно гнездо от водорасли, които ги прикрепя едно за друго с помощта на специален секрет. След това женската хвърля хайвера. След оплождането му мъжкият остава да пази потомството.
Line 167 ⟶ 166:
Основната среда за живот е водата на планетата, която заема огромни пространства. Около 361 млн. km², или 71% от цялата повърхност на земното кълбо е заето от морета и океани и 2,5 млн. km² са заети от вътрешни водоеми. Рибите са разпространени от високопланински водоеми на височина повече от 6000 m над морското ниво до най-голямата дълбочина на Световния океан (11 034 m). Рибите се срещат от полярни до тропически води.
Днес рибите са господстващата група във водните биоценози. Заедно с [[китоподобни]]те те са последното звено в
* [[Биотични фактори]] – това са живите организми, живеещи сред рибите и встъпващи с тях в различни взаимоотношения.
* [[Абиотични фактори]] – това са физикохимичните свойства на средата на обитание. Към най-важните от тези фактори се отнасят температурата на водата, солеността, съдържание на газове в нея и други.
| |||