Разлика между версии на „Ан Болейн“

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Екзекуции в Англия, ползвайки HotCat)
| предшественик=
| наследник=
| съпруга на = [[Хенри VIII]]
| потомци= [[Елизабет I]]
| династия=
Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. [[Марино Сануто]], който вижда Ан, когато Хенри VIII среща Франсоа I в Кале през октомври 1532 година, я описва като „не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви“. [[Саймън Грийн]] пише на [[Мартин Бюсър]] през септември 1531 година, че Ан е „млада, красива, с доста тъмна кожа“. Най-влиятелното описание на Ан, но и най-ненадеждното, е написано от католическия пропагандист и полемист [[Никола Сандер]] през 1586 година – половин век след смъртта на Ан: „Ан Болейн беше доста висока, с черна коса, с кръгло лице и бледа кожа, сякаш страдаща от жълтеница. Говори се, че имала щръкнал зъб под горната устна и шест пръста на дясната си ръка. Имаше огромна бучка под брадичката и за да я скрие, носеше рокли, покриващи шията ѝ... Беше красива, с хубава уста.“ Сандер обвинява Ан за отказването на Хенри VIII от Католическата църква и пишейки петдесет години след смъртта ѝ, се стреми да я демонизира. Описанието на Сандер допринася за това, което биографът Ерик Айвс нарича „чудовищната легенда“ за Ан Болейн. Въпреки че тези детайли са измислица, те са създали представата за външността на Ан в някои съвременни учебници.
 
Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесансовия хуманизъм. Въпреки че на по-късен етап защитава позицията на реформист, заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите ѝ към [[Дева Мария]]. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща йѝ̀ я призовава да се върне в Англия. Тя отплавя от Кале през януари 1522 г.
[[File:King Henry and Anne Boleyn Deer shooting in Windsor Forest.jpg|thumb|Картина от началото на ХХ век, изобразяваща лова на сърни на Ан Болейн и краля]]
 
== В двора на Хенри VIII: 1522 - – 1533 ==
 
В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на графство Ормонд, Ан е трябвало да се омъжи за ирландския си братовчед [[Джеймс Бътлър]], който е със седем години по-голям от нея и е живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд умира през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф – сър Пиърс Бътлър оспорва завещанието и заявява претенции върху графството. Той вече притежава замъкът Килкени – наследственото седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-голямата дъщеря, е смятал, че титлата му принадлежи и се оплаква на своя шурей, дукът на Норфолк, който обсъжда въпроса с крал Хенри. Страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, Хенри решава да разреши въпроса като уговори съюз между сина на Пиърс – Джеймс и Ан Болейн. Тя е щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разпрата. Планът се проваля, вероятно защото сър Томас се надява на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият е желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака са прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се жени за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, Х граф на Дезмонд, и Ейми О'Браян.