Срещат се в блата и планини на всички континенти, с изключение на арктическите области. Известно е, че повечето растения получават необходимите хранителни вещества от почвата. Някой от тях обаче са избрали друг път в хода на своята еволюция и са развили удивителни приспособления за ловене и последващо храносмилане на насекоми. Блатата, обитавани от повечето растителни „хищници“ са много бедни на хранителни вещества и минерали и не могат да осигурят необходимия минимум за живот. Всички росянки са насекомоядни растения. Лепливото вещество, което листата отделят, съдържа в себе си храносмилателни ензими и киселини (мравчена и бензоена) и алкалоида конин, който има парализиращо действие върху насекомите, попаднали в „лапите“ на растението. Росянките са развили много прост способ за улавяне на жертвата си. Листата са събрани в розетка и са покрити с реснички, които произвеждат лепкава слуз, така че всички насекоми, които кацат върху тях, залепват. Щом попаднат в капана, листата се затварят около жертвата и растението я смила с помощта на съдържащите се в слузта храносмилателни сокове. Скоростта на затварянето на листата на някои росянки е много бърза – [[Drosera burmannii]] е шампион сред всички видове.
Росянката е едно от най-често срещаните насекомоядни растения. Познати са около 130 вида, повечето от които живеят в Австралия и Нова Зеландия. Един типичен представител на този род е едролистната росянка ([[Drosera rotundifolia]]), която се среща често и расте из блатата в умерения пояс на Северното полукълбо. Англичаните са и дали поетично име – sun-dew, което значи „слънчева роса“. И наистина, листата „ловци“ на това растение са необичайни, например при [[Drosera petiolaris]] напомнят на чинийки, а при [[Drosera capensis]] – на езиче, чиято горна част е покрита с многочислени миниатюрни влакънца, на върха на всяко от които има капчица роса, искряща на слънцето. Точно тези „перлички“ привличат потенциалните жертви.
