Независима държава Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 52:
==История==
Във връзка с усложенената ситуация на фронта, капитулацията на Италия и все по-неясната позиция на България, през лятото на 1943 г. [[Гестапо]] обръща внимание на Хитлер върху предимствата за Германия от създаването на една независима Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало трайна връзка и признателност. Така Македония би се превърнала в благонадежден преден пост на Германия на Балканите и с него тя би си осигурила нов сателит с излаз на Егейско море. В тази връзка при срещата си с на [[Цар Борис III]] през август, фюрерът изразява мнение, че трябва да се създаде ''“Велика автономна Македония” от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има определени автономни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх.'' Борис изразява съгласие с това и подчертава, че “Ванче Михайлов ще стане мъдър държавник”.<ref>Проф. Янко Янков, Кутията на Пандора (Една калейдоскопична визия върху тероризма) София, "Янус", 2007, стр.485-497.</ref> За съществуването на подобни идеи пише и [[Владимир Жидовец]]. С него царят споделя след завръщането си в София след срещата си с Хитлер, че желае да привлече отново в политиката Иван Михайлов. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество с Михайлов на база на присъединяването на цяла [[Западна Македония]] от дотогавашната [[Италианска окупационна зона]] към България. Според Жидовец царят вярвал, че разгрома на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката на ВМРО. Смъртта на българския монарх прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref>
Събитията една година по-късно се развиват мълниеносно. На 30 август 1944 г. [[Богдан Филов]] споменава в своя дневник, че [[Александър Станишев]] е влязал в нерегламентирана връзка с македонски дейци и подкрепя идеята да се провъзгласи независима Македония, като желанието му било в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.<ref>Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749</ref> По същото време [[Адолф Хитлер]] е наясно, че не може вече да разчита България. Той се свързва с [[Иван Михайлов]], който по онова време е в [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски започват да се изтеглят. Михайлов посещава в началото на септември София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява на 5 и 6 септември и прави сондажи сред бившите структури на [[ВМРО]], като осъществяват и контакт с поделенията на „[[Охрана]]“ в Егейска Македония. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на [[Тито]] са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва.<ref>[http://books.google.com/books?id=R8d2409V9tEC&pg=PA239&dq=puppet++State+in+Macedonia++1944+mihailov&hl=bg Hitler's new disorder: the Second World War in Yugoslavia, Stevan K. Pavlowitch, Columbia University Press, 2008, ISBN 0231700504, pp. 238-240.]</ref> Веднага след това германците опитват да вербуват за тази идея [[Христо Татарчев]], но и той им отказва.
| |||