Независима държава Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 54:
Във връзка с усложенената ситуация на фронта, капитулацията на Италия и все по-неясната позиция на България, през лятото на 1943 г. [[Гестапо]] обръща внимание на Хитлер върху предимствата за Германия от създаването на една независима Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало трайна връзка и признателност. Така Македония би се превърнала в благонадежден преден пост на Германия на Балканите и с него тя би си осигурила нов сателит с излаз на Егейско море, както и резервен вариант при промяна на политиката на България спрямо Райха. Така в началото на август 1943 г. инкогнито Иван Михайлов замина от Загреб за Германия, като посещава Главната квартира за сигурност на Райха, където разговаря с Химлер и други висши германски ръководители. От тях той получава съгласието и инструкции да създаде 3 батальона от доброволци, въоръжени с немско оръжие и муниции за действие в Западна Македония, като информацията за тези срещи е оскъдна.
Събитията една година по-късно се развиват мълниеносно. На 30 август 1944 г. [[Богдан Филов]] споменава в своя дневник, че [[Александър Станишев]] е влязал в нерегламентирана връзка с македонски дейци и подкрепя идеята да се провъзгласи независима Македония, като желанието му било в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.<ref>Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749</ref> По същото време [[Адолф Хитлер]] е наясно, че не може вече да разчита България. Той се свързва с [[Иван Михайлов]], който по онова време е в [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски започват да се изтеглят. Михайлов посещава в началото на септември София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява на 5 и 6 септември и прави сондажи сред бившите структури на [[ВМРО]], като осъществяват и контакт с поделенията на „[[Охрана]]“ в Егейска Македония. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на [[Тито]] са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва.<ref>[http://books.google.com/books?id=R8d2409V9tEC&pg=PA239&dq=puppet++State+in+Macedonia++1944+mihailov&hl=bg Hitler's new disorder: the Second World War in Yugoslavia, Stevan K. Pavlowitch, Columbia University Press, 2008, ISBN 0231700504, pp. 238-240.]</ref> Веднага след това германците опитват да вербуват за тази идея [[Христо Татарчев]], но и той им отказва.
| |||