Независима държава Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52:
==История==
Във връзка с усложенената ситуация на фронта, капитулацията на Италия и все по-неясната позиция на България, през лятото на 1943 г. [[Гестапо]] обръща внимание на Хитлер върху предимствата за Германия от създаването на една независима Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало трайна връзка и признателност. Така Македония би се превърнала в благонадежден преден пост на Германия на Балканите и с него тя би си осигурила нов сателит с излаз на Егейско море, както и резервен вариант при промяна на политиката на България спрямо Райха. Така в началото на август 1943 г. инкогнито Иван Михайлов замина от Загреб за Германия, като посещава Главната квартира за сигурност на Райха. Там се обсъжда идеята за организирането на Македония като отделна автономна държава. Михайлов разговаря с Химлер и други висши германски ръководители. От тях той получава конкретни инструкции да създаде 3 батальона от доброволци, въоръжени с немско оръжие и муниции за действие в Западна Македония. Такива разговори се водят и в София между представители на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено
При последвалата среща между [[Цар Борис III]] и Хитлер в средата на август, фюрерът изразява мнение, че трябва да се създаде ''“Велика автономна Македония” от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има определени автономни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх.'' Борис изразява съгласие с това и подчертава, че “Ванче Михайлов ще стане мъдър държавник”.<ref>Проф. Янко Янков, Кутията на Пандора (Една калейдоскопична визия върху тероризма) София, "Янус", 2007, стр.485-497.</ref> За съществуването на подобни идеи пише и [[Владимир Жидовец]]. С него царят споделя след завръщането си в София след срещата си с Хитлер, че желае да привлече отново в политиката Иван Михайлов. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество с Михайлов на база на присъединяването на цяла [[Западна Македония]] и [[Централна Македония]] от дотогавашната [[Италианска окупационна зона]] в Гърция към България. Според Жидовец царят вярвал, че разгрома на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката на ВМРО. Смъртта на българския монарх прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref>
| |||