Независима държава Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 56:
При последвалата среща между [[Цар Борис III]] и Хитлер в средата на август, фюрерът изразява мнение, че трябва да се създаде ''“Велика автономна Македония” от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има определени автономни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх.'' Борис изразява съгласие с това и подчертава, че “Ванче Михайлов ще стане мъдър държавник”.<ref>Проф. Янко Янков, Кутията на Пандора (Една калейдоскопична визия върху тероризма) София, "Янус", 2007, стр.485-497.</ref> За съществуването на подобни идеи пише и [[Владимир Жидовец]]. С него царят споделя след завръщането си в София след срещата си с Хитлер, че желае да привлече отново в политиката Иван Михайлов. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество с Михайлов на база на присъединяването на цяла [[Западна Македония]] и [[Централна Македония]] от дотогавашната [[Италианска окупационна зона]] в Гърция към България. Според Жидовец царят вярвал, че разгрома на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката на ВМРО. Смъртта на българския монарх прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref>
Събитията една година по-късно се развиват мълниеносно. На 30 август 1944 г. [[Богдан Филов]] споменава в своя дневник, че [[Александър Станишев]] е влязал в нерегламентирана връзка с македонски дейци и подкрепя идеята да се провъзгласи независима Македония, като желанието му било в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.<ref>Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749.</ref> По същото време генерал [[Кочо Стоянов]], командващ [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]] се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия,<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> но е арестуван по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> Самоубива се в деня на преврата на 9-ти септември.<ref>Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.</ref>
[[Адолф Хитлер]] Все пак в периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ВМРО, като [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]], [[Васил Хаджикимов]], [[Димитър Чкатров]], [[Спиро Китанчев]] и [[Димитър Гюзелев]] продължават да изпълняват функциите си. Изтеглящите се от бившето [[Кралство Гърция]] части на [[Вермахт]]а оказват [[Логистика|логистична подкрепа]] на тази администрация и я използват за своите нужди. Така до оттеглянето на германците в началото на ноември, югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта.
|