Бабадаг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м /* История |
||
Ред 21:
==История==
Името на селището е турско и означава "Планина на Отеца". Счита се, че "Отеца" е [[сунит]]ския [[дервиш]] [[Мехмед Саръ Салтък|Баба Саръ Салтък]], който през 1261 е духовен водач на група [[огузи]] при настаняването им в [[Добруджа]] от [[Михаил VIII Палеолог]]<ref>Monografia orașului Babadag, Cintian Barbuleanu, 1998</ref><ref>Христо Матанов, ''Залезът на средновековна България'', С., изд. [[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]], 2016, 240 с. ISBN 9786191528219</ref>.
След турското завоевание, с указ на [[Баязид II]] в 1484 г. селището е обявено за административен център на [[Добруджа]], но в 1677 г. за такъв е избрана [[Силистра]]. До края на османската власт населението на града и околността е най-вече българско<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm/ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени София 1918]</ref>. Местните българи са били изключително богати – някои от тях са имали до 4-5 000 глави добитък. Градът е тясно свързан с [[Възраждане|Българското национално възраждане]]. В близките села учителства [[Васил Левски]]. [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] първо е свещеник там, а след това излиза с чета в Бабадашката планина. В средата на 19-и век е построена българската църква “Св. Димитър” в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на XIX век. Епитафията му ни дава представа за народната поезия в тази епоха: ''“И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-тата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г."''
| |||