Независима държава Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 51:
'''Независима република Македония''' ('''НРМ''') е неосъществен проект за създаване на марионетна прогерманска държава в [[Македония (област)|Македония]] в края на [[Втората световна война]].
==Предистория==
Във връзка с усложенената ситуация на фронта, капитулацията на Италия и все по-неясната позиция на България, през лятото на 1943 г. [[Гестапо]] обръща внимание на Хитлер върху предимствата за Германия от създаването на една независима Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало трайна връзка и признателност. Така Македония би се превърнала в благонадежден преден пост на Германия на Балканите и с него тя би си осигурила нов сателит с излаз на Егейско море, както и резервен вариант при промяна на политиката на България спрямо Райха. Така в началото на август 1943 г. инкогнито Иван Михайлов замина от Загреб за Германия, като посещава Главната квартира за сигурност на Райха. Там се обсъжда идеята за организирането на Македония като отделна автономна държава. Михайлов разговаря с Химлер и други висши германски ръководители. От тях той получава конкретни инструкции да създаде 3 батальона от доброволци, въоръжени с немско оръжие и муниции за действие в Западна Македония. Такива разговори се водят и в София между представители на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено.
При последвалата среща между [[Цар Борис III]] и Хитлер в средата на август, фюрерът изразява мнение, че трябва да се създаде ''“Велика автономна Македония” от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има определени автономни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх.'' Борис изразява съгласие с това и подчертава, че “Ванче Михайлов ще стане мъдър държавник”.<ref>Проф. Янко Янков, Кутията на Пандора (Една калейдоскопична визия върху тероризма) София, "Янус", 2007, стр.485-497.</ref> За съществуването на подобни идеи пише и [[Владимир Жидовец]]. С него царят споделя след завръщането си в София след срещата си с Хитлер, че желае да привлече отново в политиката Иван Михайлов. Пред хърватския дипломат е обрисуван план за сътрудничество с Михайлов на база на присъединяването на цяла [[Западна Македония]] и [[Централна Македония]] от дотогавашната [[Италианска окупационна зона]] в Гърция към България. Според Жидовец царят вярвал, че разгрома на Италия дава възможност за това при осигуряване поддръжката на ВМРО. Смъртта на българския монарх прекъсва развитието на тази инициатива.<ref>Kisić-Kolanović, N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i konjene. In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, sct. 125, 126.</ref>
==Опит за създаване==
Събитията една година по-късно се развиват мълниеносно. В края на август 1944 г. вътрешния министър [[Александър Станишев]] вляза в нерегламентирана връзка с македонски дейци, като обсъжда идеята да се провъзгласи независима Македония, като в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.<ref>Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749.</ref> По същото време генерал [[Кочо Стоянов]], командващ [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]] се връща инкогнито в София. Целта е да се организира военен преврат, който да задържи страната в орбитата на Германия,<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> но е арестуван по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> В началото на септември [[Адолф Хитлер]] става наясно, че не може да разчита България. Той се свързва с [[Иван Михайлов]], който по онова време е в [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски вече започват да се прегрупират за да се изтеглят.
Михайлов посещава на 3 и 4 септември София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява на 5 и 6 септември и прави сондажи сред бившите структури на [[ВМРО]], като осъществяват и контакт с поделенията на „[[Охрана]]“ в Егейска Македония. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на [[Тито]] са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва.<ref>[http://books.google.com/books?id=R8d2409V9tEC&pg=PA239&dq=puppet++State+in+Macedonia++1944+mihailov&hl=bg Hitler's new disorder: the Second World War in Yugoslavia, Stevan K. Pavlowitch, Columbia University Press, 2008, ISBN 0231700504, pp. 238-240.]</ref> Веднага след това германците опитват да вербуват за тази идея [[Христо Татарчев]], но и той им отказва.
Все пак в периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ВМРО, като [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]], [[Васил Хаджикимов]], [[Димитър Чкатров]], [[Спиро Китанчев]] и [[Димитър Гюзелев]] продължават да изпълняват функциите си. Изтеглящите се от бившето [[Кралство Гърция]] части на [[Вермахт]]а оказват [[Логистика|логистична подкрепа]] на тази администрация и я използват за своите нужди. Така до оттеглянето на германците в началото на ноември, югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта.
| |||