Независима държава Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 59:
Събитията една година по-късно се развиват мълниеносно. В края на август 1944 г. вътрешния министър [[Александър Станишев]] вляза в нерегламентирана връзка с македонски дейци, като обсъжда идеята да се провъзгласи независима Македония, като в нея да останат 2 български дивизии, докато се организира местна войска.<ref>Богдан Филов. Дневник, Изд. на ОФ, 1990, с. 749.</ref> По същото време генерал [[Кочо Стоянов]], командващ [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]] се връща инкогнито в София. Целта е да се организира военен преврат, който да задържи страната в орбитата на Германия,<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> но е арестуван по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> В началото на септември [[Адолф Хитлер]] става наясно, че не може да разчита България. Той се свързва с [[Иван Михайлов]], който по онова време е в [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] с надеждата, че последният ще може да му окаже подкрепа в Македония, където българските войски вече започват да се прегрупират за да се изтеглят.
Михайлов посещава на 3 и 4 септември София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява на 5 и 6 септември и прави сондажи сред бившите структури на [[ВМРО]]
Все пак в периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ВМРО, като [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]], [[Васил Хаджикимов]], [[Димитър Чкатров]], [[Спиро Китанчев]] и [[Димитър Гюзелев]] продължават да изпълняват функциите си. Изтеглящите се от бившето [[Кралство Гърция]] части на [[Вермахт]]а оказват [[Логистика|логистична подкрепа]] на тази администрация и я използват за своите нужди. Така до оттеглянето на германците в началото на ноември, югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта.
|