Стефан Георге: Разлика между версии

Георге сам научава различни чужди езици, за да може да чете световни автори в оригинал. След като завършва гимназия, пътува из [[Европа]] и следва [[филология]], [[философия]] и [[история на изкуството]] в [[Париж]], [[Берлин]], [[Мюнхен]] и [[Виена]], но никъде не се установява за дълго време и живее у приятели.

 

 

В Париж Стефан Георге се запознава с [[Огюст Роден]] и поетите символисти [[Маларме]] и [[Верлен]], които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките ''„Химни“'' (1890) и ''„Поклонничества“'' (1891) и превежда творби на [[Данте]] и [[Уилям Шекспир|Шекспир]], както и съвременни френски поети. Във Виена Георге се сближава с [[Хуго фон Хофманстал]], с когото го свързва бурно, но краткотрайно приятелство. Става съиздател на списание ''„Блетер фюр ди кунст“'', в което за дълги години пропагандира възгледа ''„[[изкуство за изкуството]]“'' и се противопоставя на [[натурализъм|натурализма]].

 

 

Публикува стихосбирките ''„Годината на душата“'' (1897) и ''„Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта“'' (1899).

 

== Влияние ==

[[Националсоциализъм|Националсоциалистите]] се опитват да привлекат Георге за политическите си цели, но поетът съзира своя Нов Райх единствено в царството на духа. С поемането на властта от [[Хитлер]] министърът на пропагандата [[Гьобелс]] предлага на Георге поста президент на една нова Академия за литература, но поетът отказва и емигрира в [[Швейцария]]. Там умира през зимата на [[1933]] година.

 

* ''Die Bücher der Hirten- und Preisgedichte, der Sagen und Sänge und der Hängenden Gärten'' (1895)

* ''Das Jahr der Seele'' (1897)

* ''Der Teppich des Lebens und die Lieder von Traum und Tod'' (1900)

* ''Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen'' (1901)

[[Категория:Консервативна революция]]

[[Категория:Националисти]]