Андрей Вилкицки: Разлика между версии

| име = Андрей Иполитович Вилкицки

| роден-място = [[Минска област|Минска губерния]], [[Русия]]

== Експедиционна дейност (1887- – 1901) ==

През 1887 е назначен за ръководител на Арктическа хидрографска експедиция в района на [[Нова Земяземя]] за определяне ускорението[[ускорение]]то на [[Сила на тежестта|силата на тежестта]] посредством [[махало]]. За образцовото иѝ провеждане и постигнатите резултати е удостоен с два златни медала от [[Руско географско дружество|Руското географско дружество]].

От 1894 до 1896 година [[подполковник]] Вилкицки възглавява хидрографска експедиция на парахода "Лейтенант„Лейтенант Овцин"Овцин“ и редица спомагателни кораби, като изследва морското крайбрежие от устието на река [[Печора (река)|Печора]] до устието на [[Енисей]], в т.ч. [[Обски залив|Обския]] и [[Енисейски залив]]и и островите [[Вилкицки (остров)|Вилкицки]] ({{coord|73|28|N|75|45|E|}}) и [[Сибиряков (остров)|Сибиряков]] ({{coord|72|52|N|79|07|E|}}).

От 1898 до 1901, вече като [[полковник]], изследва и картира устията на реките [[Печора (река)|Печора]] и [[Енисей]] и южните части на [[Карско море]].

== Обществена дейност (1902- – 1913) ==

През 1904 година, по време на руско[[Руско-японската война]], когато е поставен въпроса по какъв път да премине руската военна ескадра на [[вицеадмирал]] [[Зиновий Рожественски|Рожественски]], за да стигне по-бързо до [[Далечния изтокИзток]], вицеадмирал [[Степан Макаров]] и полковник Андрей Вилкицки предлагат тя да мине но Северния морски път, но предложението не е прието. След катастрофалното поражение на руския флот в Цушимското сражение въпросът за усвояването на Северния морски път отново става актуален. За неговото решение е необходимо да се построят мощни [[Ледоразбивач|ледоразбивачи,]] и Вилкицки представя в правителството проект за създаването на такъв флот. Проектът му е подкрепен и от Руското географско дружество.

През 1907 е назначен за началник на Главното хидрографско управление, а година по-късно в корабостроителницата[[корабостроителница]]та в Петербург започва стоежастроежа на два ледоразбивача "Вайгач"„Вайгач“ и "Таймир"„Таймир“, всеки с 1200 т [[водоизместимост]]. Освен със строежа на ледоразбивачи, през 1909 година вече като [[генерал-лейтенант]], Вилкицки организира към Главното хидрографско управление щурмански офицерски курсове и под неговото непосредствено ръководство е разработен 30-годишен план за извършване на хидрографски дейности във всички морета на Русия и план за построяване на [[Морски фар|морски фарове]]. През 1912 под негово ръководство се провежда Втората международна морска конференция по обезпечаване на безопасно [[Мореплавател|мореплаване]]. Същата година с негово настояване е създаден специален Хидрографски корпус към флота, който способства в бъдеще повишаването на качеството и ефективността на навигационното обезпечаване на военния и търговски флот. Корпусът наброява 10 генерала, 72 полковници и подполковници и 124 капитани, щабс-капитани, [[Поручик|поручици]] и [[Подпоручик|подпоручици]], като специалистите се делят на хидрографи и хидрографи-геодезисти.

В началото на1913на 1913 е зачислен в Хидрографския корпус със звание хидрограф-геодезист, произведен е в чин пълен генерал и уволнен от служба по болест. Умира на 26 февруари ([[11 март)]] [[1913]] година в [[Петербург]] на 54-годишна гвъзраст.

* залив Вилкицки {{coord|75|35|N|58|10|E|}} на [[Баренцово море]], на западното крайбрежие на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];

* ледник Вилкицки на западното крайбрежие на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]], спускащ се от изток в залива Вилкицки;

* нос Вилкицки {{coord|73|40|N|56|45|E|}} на брега на залива Чекин, на източното крайбрежие на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];

* нос Вилкицки {{coord|76|59|N|67|35|E|}} на северния бряг на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];

* остров Вилкицки {{coord|75|44|N|152|23|E|}} в [[Източносибирско море]], в о-витеви [[Де Лонг]];

* о-ви Вилкицки {{coord|76|27|N|95|12|E|}}, 15 острова в [[Карско море]], в северозападната част на архипелага [[Норденшелд (архипелаг)|Норденшелд]].

* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/

* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 100- – 101. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/

* ''История открытия и освоения Сев. Морского пути'', М., 1956 г.

* Каневский, З. М., ''Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики'', М., 1973 г.