Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
[[File:Mahaparinirvana.jpg|thumb|alt=Gold colored statue of man reclining on his right side|Статуя на Буда изобразяваща постигането на [[паринирвана]]. Фигурата е изкопана в храма Махапаринирвана в [[Кушинагар]], [[Утар Прадеш]], [[Индия]]]]
 
Гаутама е решен да завърши своето духовно търсене. На 35-годишна възраст, той сяда в [[медитация]] под свещеното смокиново дърво – известно като дървото бодхи в града на Бод Гая, Индия, и обещава да не стане преди да постигне [[бодхи|просветление]]. След много дни, той най-накрая унищожава оковите на ума си, като по този начин [[нирвана|освобождава себе си]] от [[самсара|цикъла на страдание и прераждане]], и се изправя като [[будаБуда (понятие)|напълно просветено същество]] (санскрит ''самяксавбуда''). Скоро след това той привлича група от последователи и създава [[сангха|монашески ред]]. Сега, като Буда, той прекарва остатъка от живота си преподава пътя на пробуждането, който открива, пътувайки през цялата Североизточната част на Индийския субконтинент, <ref>Keown, Dictionary of Buddhism, p. 267</ref> <ref>Skilton, Concise, p. 25</ref> и умира на 80-годишна възраст (483 г. пр.н.е.) в [[Кушинагар]], Индия. Южният клон на оригиналното смокиново дърво може да се види само в Анурадхапура в [[Шри Ланка]] е известно като Джая Шри Маха Бодхи.
 
== Будистки концепции ==
{{Основна|Брахмавихара}}
 
Докато търси просветление, Гаутама комбинира [[йога]] практиката на своя учител Калама с това, което по-късно става известно като „неизмеримите“. <ref> Armstrong, p. 77.</ref> Така, Гаутама изобретил един нов вид човек, в който няма [[егоизъм]].<ref> Armstrong, p. 77.</ref> Както [[Тик Нят Хан]] ги нарича „Четири неизмерима ума“ на любовта, състраданието, радостта и невъзмутимостта<ref> Nhat Hahn, Thich, p. 36.</ref> познати като [[Брахмавихара|брахмавихари]], божествени жилища или просто като четирите неизмерими.<ref>Roth, Beth. [http://www.tricycle.com/online-exclusive/family-dharma-bedtime-ritual "Family Dharma: A Bedtime Ritual"]. Tricycle (Tricycle Foundation). Retrieved January 11, 2011.</ref> Пема Чодрьон ги нарича „четирите неограничени“.<ref>Chodron, Pema (2002). [http://www.amazon.com/dp/1570629218/ The Places that Scare You: A Guide to Fearlessness in Difficult Times]. Shambhala via Amazon Look Inside. p. 37. ISBN 1-57062-921-8.</ref>Може би най-известната е четвъртата, наречена [[Метта (будизъм)|метта]]. Четири Неизмерими се преподават като форма на медитация, която развива „благоразумно отношение към всички живи същества.“<ref>[http://www.buddhanet.net/e-learning/buddhism/bs-s15.htm "Unit Six: The Four Immeasurables"]. Buddha Dharma Education Association & Buddhanet. and [http://www.buddhanet.net/e-learning/buddhism/pbs2_unit06.htm "Unit Six: Loving-Kindness"]. Buddha Dharma Education Association & Buddhanet. Retrieved January 10, 2011.</ref>:
# Нека всички съзнателни същества имат щастие и причините за него,
# Нека всички съзнателни същества да бъдат свободни от страданието и причините за него,
[[File:Buddha-Footprint.jpeg|thumb|170px|Реликва изобразяваща отпечатък от крака на [[Гаутама Буда|Буда]] с [[Дхармачакра]] и [[Три Скъпоценности|триратна]], 1-ви век от н.е., Гандхара.]]
 
Традиционно, първата стъпка в повечето будистки школи изисква убежище в Трите Скъпоценности (санскрит: ''три-ратна'', пали: ''ти-ратана'')<ref>Bhikku, Thanissaro (2001). "[http://www.accesstoinsight.org/lib/authors/thanissaro/refuge.html#goi Refuge]". An Introduction to the Buddha, Dhamma, & Sangha. Access to Insight.</ref>, тъй като в основата на религиозната практика. Практиката на приемане на убежище от името на млади и дори на неродени деца се споменава<ref>Middle-Length Discourses of the Buddha, tr. Nanamoli, rev. Bodhi, Wisdom Publications, 1995, pp. 708f</ref> в ''[[Мадджхима никая]]'', призната от повечето учени като ранен текст (вж. детско кръщение). В Тибетския будизъм понякога се добавя четвърто убежище, в ''[[Лама (духовен учител)|лама]]''. В Махаяна, човек, който избира пътя на ''[[бодхисатва]]'' прави обет или вричане като върховен израз на състрадание. В Махаяна Трите Скъпоценности се възприемат като притежаващи една трайна и неизменна същност и като имащи необратимо въздействие: "Трите Скъпоценности имат качеството на съвършенството. Точно както истинските бижута никога не променят своите способности и качества, независимо дали са надценявани или подценявани, така са и Трите Скъпоценности (Убежища), защото те имат една вечна и неизменна същност. Тези Трите Скъпоценности донасят плод, който не се променя, след като веднъж човек е достигнал просветление, той няма възможност да падне обратно в страданието ".<ref>Professor C.D. Sebastian, Metaphysics and Mysticism in Mahayana Buddhism, Sri Satguru Publications, Bibliotheca Indo-Buddhica Series No. 238, Delhi, 2005, p. 83</ref>
 
Трите Скъпоценности са:
*[[Сото]] – основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки „осъзнаване на момента“.
*[[Риндзай]] – подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.
<!--риндзай е ...-->
 
== Будизмът в литературата, киното и телевизията ==
* В научно-фантастичният сериал [[Вавилон 5]] едноименната космическа станция разполага с Дзен градина, която се състои от умело подредени камъни и разнообразни растения. Градината е любимо място за уединение на хората и извънземниите, живеещи на станцията.