Разлика между версии на „Кубер“

180 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
}}
 
'''[[Кан (титла)|Хан]] Кубер''' е български владетел в [[Панония]] и [[Македония (област)|Македония]]. Смята се, че е син на хан [[Кубрат]], брат на хан [[Аспарух]] и член на рода [[Дуло]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=JE_0KvfOP1YC&pg=PA77&lpg=PA77&dq=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80кубер++%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8Fбратя&source=bl&ots=zUNywMKOv1&sig=1w1rK0U8EQtbXGrMl_mZY-r4VyA&hl=bg#v=onepage&q=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80кубер%20%20%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%8220брат&f=false Българите, автор Пламен Петков, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9545287691, стр. 77.]</ref> Създател на [[Куберова България]] в Македония.
 
След разпадането на [[Кубрат]]овата [[Велика България]], намирала се на територията на днешна [[Украйна]], Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция [[Панония]], около [[Срем (област)|Срем]]. Той признава властта на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], ставайки негов [[васал]]. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни.
 
Куберовите прабългари се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите [[българи]] заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852679 – 852), София 1970, с. 205- – 207.]</ref>
Кубер сключва мирно споразумение с [[Византия]] и се заселва в Керамисийското поле ([[Прилеп (град)|Прилепско поле]]), намиращо се в днешната [[Република Македония]]. През [[680]] г., той прави опит за превземане на [[Солун]] и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и [[Печат на Мавър|печатът на Мавър]] – оловен печат, посветен на ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“''. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. [[Васил Златарски]] около [[687]] г., някои от тях се преселват в земите на изток от [[Струма]]. За споменатите в [[Мадарски надписи|Мадарските надписи]] към [[705]] г.''„чичовци“'' на кан [[Тервел]] ''„от долната земя“'' се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.
 
[[File:Bulgaria of Kuber.gif|thumb|250px|Куберова България]] Археологическите проучвания на територията на днешна Република Македония показват наличието на прабългарско присъствие. В [[808]] г. при управлението на кан [[Крум]], който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода [[Дуло]]<ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45</ref> българските войски достигат [[Сяр]]. Cлед похода на [[Пресиян|хан Пресиян]] в [[836]] г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През [[930]] г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-големият син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018852 – 1018), София 1971, с. 515.]</ref>
 
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна [[Албания]], е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села [[Малая Перешчепина]] и [[Вознесенка]], с [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги Сент Миклош българско златно съкровище]], с [[Преславско съкровище|Преславското златно съкровище]] и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.<ref>[http://books.google.bg/books?id=xB4XAQAAIAAJ&q=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BFВрап++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5Ерзеке++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80Вернер&dq=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BFВрап++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5Ерзеке++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80Вернер&source=bl&ots=yVkuA961-h&sig=TXvXH5akhdH6JENa5VY9W-sJ26M&hl=bg История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.]</ref>
 
Връх [[Кубер (връх)|Кубер]] в [[Тангра (планина)|Тангра планина]], [[Антарктика]] е именуван на владетеля.<ref>[https://www1.data.antarctica.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=134585 Kuber Peak.] SCAR Composite Antarctic Gazetteer.</ref>
 
== Източници ==
* Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500- – 1250. Cambridge Medieval Textbooks. ISBN 0-521-81539-8.
* П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79- – 80.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&n=5&g= Разказ за заселване на българите, начело с кан Кубер, в Македония през 680-те год. в „Деянията на Св. Димитър Солунски“]
* [http://avtorski.pogled.info/article/42866/Vtorata-Balgariya-v-dneshna-Makedoniya-prez-VII-IX-vek Пламен Павлов. Втората България в днешна Македония през 7 - – 9 век]
 
{{Синове на кан Кубрат}}