Киевска Рус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 217.79.45.216 (б.), към версия на StanProg |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
|официално-име-бг = Киевска Рус
|официално-име = Киевская Русь
|статут =
|знаме =
|герб =
|местоположение = Principalities of Kievan Rus' (1054-1132).jpg
|местоположение-лег = Киевска Рус 1015-1113 година
Line 18 ⟶ 14:
|най-голям град =
|език = [[Общоизточнославянски език|древноруски]]
|религия = [[християнство]]
|нац.празник =
Line 27 ⟶ 21:
|држ-глава =
|држ-глава-име =
|епоха-вид =
|събития = Основаване
Line 47 ⟶ 33:
|събитие-дати5 = 12 век
|събития6 =
|събитие-дати6 =
|законодателна власт = [[Вече]]
|площ-общо = 1 330 000
|площ-год = 1000
|валута = [[куна]]</br>[[гривна]]</br>[[ногата]]
|p1 = Руски каганат
|flag_p1 = Flag of None.svg
|s1 = Киевско княжество
|flag_s1 = Alex K Kyiv Michael 2.svg
|днес_част = {{Русия}}</br>{{Украйна}}</br>{{Беларус}}
|бележки =
Line 107 ⟶ 48:
[[Картинка:Kiev gate 2001 07 09.jpg|мини|250п|Златната порта в Киев]]
'''Киевска Рус''' (''Киевская Русь'', ''Древнерусское государство'')(до 882 година '''Рус''') е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на [[източни славяни|източнославянската]] държава [[Рус]] (Киевска България) в [[Източна Европа]] от края на [[9 век]]<ref>Диба Юрій [https://www.academia.edu/30994416/Диба_Юрій._Формування_території_Руської_землі_ІХ_-_Х_ст._у_контексті_функціонування_трансєвропейського_торговельного_шляху_Булгар-Київ-Реґенсбурґ Формування території
== Възникване на държавността ==
В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.
* Норманската следва праволинейно текста на
* [[Антинорманизъм|Антинорманската теория]] се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е [[Михаил Ломоносов]].
Въпросите за това бил ли е
== Хронология ==
[[Картинка:Nicholas Roerich, Guests from Overseas.jpg|ляво|мини|250п|
За основатели на [[Киев]] и първи вождове на племето [[поляни]] летописната легенда смята братята [[Кий]], [[Щек]] и [[Хорив]]. Някои източници отнасят тяхната дейност към [[9 век]], обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
Първите сведения за държава на славяни по [[Днепър|днепровска]] (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на [[9 век]]. От това време става известен и етнонимът
През [[860]] г., при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], войските на древната Рус провеждат първия известен набег на [[Константинопол]], завършил със сключване на руско-византийски договор за
През [[882]], по летописната хронология, полулегендарният [[княз]] [[Олег]], без да е роднина на
Игор извършва 2 военни похода срещу [[Византия]]. Първият, през [[941]] г., завършва неуспешно. Походът през [[944]] г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.
След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син [[Светослав I]]. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор [[княгиня Олга]]. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел [[християнство]]то през [[957]] г.
Около [[962]] година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя [[Киев]] беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през [[972]] г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола ([[972]]—[[978]] или [[980]]). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на
=== Покръстване на Киевска Рус ===
При Владимир, управлявал в периода между [[978]] и [[1015]] г., официална религия на Древноруската държава през [[988]] г. става [[християнство]]то. В градовете, най-старите, от които наред с [[Киев]] и [[Новгород]], са Стара Ладога, Белоозеро, [[Ростов Велики]], [[Суздал]], [[Псков]], [[Полоцк]], се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като
[[Картинка:Cathedral of St. Sophia, the Holy Wisdom of God in Novgorod, Russia.jpg|thumb|250px|Църквата св. София, премъдрост Божия, в [[Новгород]]]]
Киевската Рус постоянно се бори с набезите на [[номади|номадските племена]], каквито са [[печенеги]]те, [[тюрки]]те и [[кумани]]те.
Управлението на [[Ярослав Мъдри]] ([[1019]]
През втората половина на [[11 век]] княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете [[Владимир Мономах]] (управлявал в Киев през [[1113]]
През втората четвърт на [[12 век]] Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на [[Новгородска република|Новгородската]] и [[Псковска република|Псковската]] републики.
== Старобългарски произход ==
През 9 век Източна България се разделила на Киевска България с център в Киев, която била наречена Урус-Рус, Киевска Рус, и Волжска България, която се наричала Ак Булгар, с центрове градовете Болгар, Буляр и Казан. През 10 век Волжска България приела исляма и всички символи от езичеството били забранени. Известно време българските царе запазили тризъбеца –
Днешната Украйна, бившият български Кара-Саклан, влизала в границите на държавата Идел, поне до 3 век от н.е. След разпадането на
В Киевска Рус господствали българските боляри – тенгрианците, които почитали Биргюн (Перун). Великокняжеската династия от Киевска Рус смятала тризъбеца
Част от разпадналата се Велика България между Волга и Днепър била гъсто населена с български племена, беренджари-берендеи, баджанаци-печенези, каракалпаки – черни клобуки, хазари, племето харка, себери, или севери –
През Х век българските управници за охрана на южните земи в Крим, между Дон и Волга, започнали да създават отряди от наемници. Тези наемници българите наричали
През 1242 г. Украйна била подчинена на Монголската орда. Българският цар Гази Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да сформира специален корпус от български воини от Украйна, за охрана на търговския път от Киев до Болгар, и дал на корпуса тризъбеца като герб и името
Когато през 1362 г. Литва завзела Киев и нейните владения стигнали до горите и степите,
== Търговия ==
Най-важните търговски пътища на Древна Рус са:
* [[Волжки път|Големият Волжки път]], започващ от [[Стара Ладога]] към [[Каспийско море]] и нататък към [[Хорезъм]] в [[Средна Азия]], [[Персия]] и [[Закавказие]]то;
* пътят [[Път от варягите към гърците|
* сухопътният път, започващ в [[Прага]] и през Киев водещ до [[Волга]] и по-нататък в Азия.
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
Line 170 ⟶ 114:
* [http://web.archive.org/web/20031013170324/http://rus-hist.on.ufanet.ru/ От древней Руси до Империи Российской]
* [http://www.museum.com.ua/expo/kiev_ru.html Монеты времен Киевской Руси] на сайте [[Одесский музей нумизматики]]
[[Категория:Киевска Рус| ]]
|