Филип Меланхтон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gbrngbrn (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Gbrngbrn (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 54:
През март 1560 г. Меланхтон пътува до Лайпциг, простудява се и се разболява от бронхопневмония. Негова последна утеха е непрекъснатата молитва и слушането на откъси от Свещ. Писание. Когато зет му го пита дали иска нещо, той прошепва: „Нищо, освен рая”. Филип Меланхтон издъхва на 19 април вечерта. Тленните му останки са положени в крепостната църква във Витенберг, от която започва Реформацията. В лутеранския календар Меланхтон е включен като светец – един култ, който той обаче приживе отхвърля. Различните клонове на тази църква отбелязват паметта му на различни дни – 16 февруари или 25 юни.
 
Филип Меланхтон не е оригинален ум. Неговото значение за Реформацията се състои във факта, че той систематизира идеите на Лутер, защитава ги пред обществеността и ги влага в основите на образованието. Без постоянното насърчаване на Лутер Меланхтон би останал само отличен кабинетен учен. След папската була, с която се отлъчва родоначалникът на Реформацията, Меланхтон пише в едно неговосвое писмо: „Предпочитам да умра, отколкото да бъда разделен от Лутер!” По-късно той го сравнява с пророк Илия и го нарича „човек, изпълнен със Светия Дух”.
 
Лутер съзнава различията между двамата, когато пише: „Трябваше да се боря с простолюдието и бесовете, поради което моите книги са много воинствени. Аз съм суровият сапьор, който трябва да прокаря пътя, но магистър Филип действа меко и нежно, той сее и полива усърдно, защото Бог го е надарил богато с дарования”. Лутер, който яростно напада близки по дух хора като Еразъм и Бусер, никога не обижда лично Меланхтон. Но Меланхтон в частната си кореспонденция понякога изразява недоверие в Лутер или се жалва, че бил унижаван от него.