Адвокат: Разлика между версии

Работата на адвоката се състои в практическото приложение на [[Право|правната теория]], както и знанията за решаване на реални проблеми или защитаване на интересите на тези, които наемат адвокат по [[дело|правни дела]]. задължениятаЗадълженията на адвоката се състоят в защитата на интересите на неговия доверител. В развитите държави престижността на адвокатската професия произтича от сложността на обществените отношения и осъзнатата необходимост от налагане на строг ред в тях. Гражданите в икономически съзрелите държави приемат, че всичко, от статута на семейното имущество и данъците до договора с интернет- провайдера, следва да минава през ръцете на юридически консултант, за да се избегнат възможностите за спекулации и, за да има яснота по отношение на техните права и задължения.

Често се случва понятията „адвокат“ и „юрист“ да бъдат объркани. Вторият термин има по-широк обхват, тъй като пред всички адвокати стои изискването да бъдат юристи, но не всички юристи са адвокати. Юристи са още и нотариусите, съдиите, прокурорите. В България, след успешнотоуспешно полагане на изпитите в юридическите факултети, държавендържавни изпитизпити и изпит за придобиване на юридическа правоспособност пред Министерство на правосъдието, юристите получават юридическа правоспособност, която им позволява да практикуват някоя измежду многото юридически професии. За да започне едно лице да практикува като адвокат е нужно същото да изпълни изискванията на Закона за адвокатурата и да бъде вписано в някоя от Адвокатските колегии, които са разпределени на регионален принцип. За придобиване на качеството адвокат, кандидатите полагат изпит пред Висшия адвокатски съвет, който се състои от три части – решаване на писмен тест, писмено решаване на казуси и устен изпит. Изпитът покрива материя от гражданското право и наказателното право. Съгласно чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата, без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия. Изпитът за придобиване на адвокатска правоспособност е с висока сложност и е създаден за да ограничи достъпа на недостатъчно подготвени юристи до адвокатската професия. Това е наложително, тъй като, за разлика от грешките на съдилищата, често поправими в горната инстанция, грешките на адвоката могат да бъдат непоправими (например пропускане на преклузивен срок и т.н.) и фатални за изхода на спора. Съществува и доста популярно схващане, че адвокатският изпит е създаден за да ограничи достъпа до адвокатската професия изобщо, тъй като поради големия брой юристи, които юридическите факултети в България произвеждат, работата на адвокатите е намаляла чувствително.

В някои държави адвокатите практикуват в различни области на правото и са строго профилирани. Правната наука е твърде обширна и трудно позволява постигане на цялостен практически опит във всичките ѝ клонове. Поради тази причина в болшинството от правните системи има създадена практика адвокатите да се сдружават в адвокатски дружества, които поемат всякакъв тип работа, която впоследствие се разпределя измежду отделните адвокати в дружеството, съобразно технияттехния опит в дадена правна сфера.

Съгласно българското законодателство, субектите, които могат да извършват действия пред съда са ограничени. Адвокатът упражнява процесуално представителство по силата на пълномощие, най-често предоставено от клиента, който го е наел, или от друго упълномощено лице, вкл. друг адвокат. Често се налага страните по делото да ангажират адвокати да присъстват на съдебните заседания, да пледират, да правят искания пред съда във връзка със защита на правата на упълномощилата ги страна. Причината за това е, че процесуалните закони предвиждат срокове и други изисквания за извършване на много от съдопроизводствените действия, което влече заплаха от пропускането на възможността за извършване на тези действия, което в голяма част от случаите би могло да доведе до загуба на делото. Страните, съгласно повечето национални закони, могат и да се представляват сами, но това често представлява трудност за тях, а на практика изнервя съдиите, които следва да насочват страните в процеса. В страни като Венецуела, от друга страна, никой не може да се яви пред съдия, освен ако не е представляван от адвокат. (липсва източник)

Висши органи на адвокатурата в Република България са Общото събрание на адвокатите от страната, което се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет, ВисшияВисшият адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, ВисшияВисшият контролен съвет и ВисшияВисшият дисциплинарен съд. Адвокатските колегии също имат своите органи: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра ѝ адвокати. В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение, с решение на Висшия адвокатски съвет, в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.

Адвокатите често биват ангажирани за извършването на обширни изследвания и проучвания на релевантни за казуса факти, които интересуват клиента. Има ред начини и прийоми, които адвокатите познават и използват за установяване на собствеността върху имоти, историята на собствеността върху тези имоти, статута и представителството на дружества, както и влиянието на определени лица в тези дружества. Правното проучване представлява съвкупност от сложни действия, които целят установяването на конкретни факти. Такива проучвания се налагат от нуждата на правните субекти да имат сигурност в гражданския оборот, като в случая не става дума единствено за съдебни дела, а за всякакъв вид дела и процедури. За да се направят въпросните проучвания често се налага изготвянето на специални документи и депозирането им пред съответните ведомстваучреждения. Някои адвокати предпочитат да им се плаща „на парче“ за такъв тип дейност, без да се ангажират с по-нататъшния резултат от проучването или анализа. В тези случаи клиентите винаги имат възможността да се свържат с друг адвокат, който да им предостави следващото „парче“ от въпросното дело. За адвокатите не представлява трудност да свързват тези парчета и да дават прогнози за крайния изход на процедурата или да предложат друго решение за постигане на търсения резултат. Други адвокати избягват да приемат работа „на парче“, считайки, че най-добрият начин да бъде защитен интереса на клиента е да се поема обща отговорност за целесъобразността и правилността на всички извършени действия във връзка със случая.

Съдебните дела, биват проучвани от адвокатите директно в деловодството на съда, като често същите се ангажират с писмено или устно становище по въпросното дело. Важно е да се знае, че адвокатските становища представляват единствено мнението на въпросния адвокат във връзка с делото, а не някакъв вид константа. Много рядко се срещат адвокати, които твърдо биха заявили, че дават гаранция за верността на тяхното становище или за изхода от съдебния спор. Това произтича от обстоятелството, че адвокатът дължи на клиента адекватна и навременна правна защита, и, въпреки че той е длъжен да положи максимални усилия за защита на интересите на клиента, той не дължи, а и не би могъл да дължи, конкретен съдебен резултат (конкретен изход от правния спор), тъй като той не е решаващ орган.