Роналд Рейгън: Разлика между версии

Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от [[1980]] г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от републиканската партия, за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи както в националната политика, включителнокато намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво,. тежъкТежкият икономически спад за периода 1981 – 1982 г., последванае последван от икономически бум през 1983 – 1984 г. и превръщане на федералното правителство в част от проблемите, а не в решаването им. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството наот началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала Иран–Контри и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на [[Студена война|Студената война]]. Рейгън е отдаден на идеологията на [[капитализъм|капитализма]] и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от [[1984]] г. и напуска длъжността с още по–голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор“ той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80– те години често бива наричано„''Рейгъновите осемдесет''”.

Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ [[Франклин Делано Рузвелт]] и [[Нов Курс|Новия Курс]]. В края на 40– те години той е един от най-видимите защитници на президента [[Хари С. Труман]]. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи. Първата му истински важна политическа длъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори – профсъюзно обединение, което включва по–голямата част от холивудските актьори. Вярвайки, че Републиканската партия е по–способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на [[Дуайт Айзенхауер]] през 1952 г. и през 1956 г. и за [[Ричард Никсън]] през 1960 г., макар и все още да е демократ.

Кампанията муна Рейгън през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегияму на Рейгънстратегия. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия“ в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек“.

Замяната на Картър начело на държавата е свързаносвързана и със спечелване на мнозинство в Сената от Републиканската партия, за първи път от 28 години.

Рейгън прави център на политиката с борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и твърда позиция срещу [[аборт]]ите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с най–силни позиции срещу абортите. Въпреки това двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд – [[Сандра Дей О’Конър]] и [[Антъни Кенеди]], гласуват за запазването на правото на аборт, прокламирано в решението [[Роу с/у Уейд]].

Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. ПрезВ 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.

Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила“. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии чрез разширяване на ограниченията на [[COCOM]], водещо до изтощаване на нейните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките, изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; тайния фронт – оказване на поддръжка анти-руските движения из целия свят – от въстаниците в [[Афганистан]] до движението [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]] в [[Полша]], които получават и средства от [[Джордж Сорос]] и [[Ватикана]]. Рейгън предлага [[Инициатива за стратегическа отбрана|Инициативата за стратегическа отбрана]], известна като „[[Междузвездни войни]]“, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с [[Михаил Горбачов]] в [[Исландия]] и руският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. Скоро след това започват [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|революциите в Източна Европа]] от 1989 г. На [[11 март]] [[1990]] г. [[Литва]], водена от президента си [[Витаутас Ландсбергис]], се отделя от СССР и обявява своята независимост, като скоро е последвана и от други съветски републики, така до края на 1991 г. [[СССР]] официално се [[Разпад на СССР|разпада]]. [[Маргарет Тачър]] казва „''Роналд Рейгън спечели Студената война без нито един изстрел.''“

На 30 март 1981 г. Рейгън, прессекретаряпрессекретарят му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от [[Джон Хинкли мл.]]. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „''Надявам се, че сте републиканци. ''“ казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва: „''Днес всички сме републиканци, г-н президент''.“

Гражданите на [[Източна Европа]] често виждат Рейгън в съвсем различна светлина от повечето американци. Той се радва на тяхната подкрепа поради твърдата си реторика срещу комунистическите диктатури в тези страни и безкомпромисното си желание да види тези режими разрушени и отхвърелни от свободните народи, които да поемат пътя на свободата и икономическото развитие. От друга страна във [[Великобритания]] въпреки, че има твърдата подкрепа на премиер-министърката [[Маргарет Тачър]], често е осмиван в пресата като тъп, дори и [[сенилност|сенилен]]. Известен е случаят, когато Рейгън на [[9 ноември]] [[1985]] г. говори на годежа на [[принцеса Даяна]] и я нарича „''принцеса Дейвид''“.

Рейгън е ревностен [[християнство|християнин]] още от ранно детство и често говори пред християнските общности в страната. Той често е цитиран да казва, че [[атеизъм|атеистичнияатеистичният]] възглед на света, проповядван от [[комунизъм|комунизма]] е най-лошата му черта.