Уикипедия

Ядрена енергетика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 130.204.122.233 (б.), към версия на StanBot
м превод на непреведено изр; форматиране: 26x тире, 10x тире-числа, 6x кавички, 3x нов ред, 9 интервала, параметър, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 4:
[[Файл:Chapelcross Nuclear Power Station 2.jpg|мини|300п|АЕЦ „Чапълкрос“, Шотландия]]
 
'''Ядрената енергетика''' е клон на [[енергетика]]та, обхващащ генерирането на [[електрическа енергия|електрическа]] и [[топлинна енергия]] от [[ядрен реактор|ядрени реактори]]. През 2012г2012 г 11% от електричеството в света е произведено в атомни електроцентрали.
<ref name="wna">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org/info/Facts-and-Figures/World-Nuclear-Power-Reactors-and-Uranium-Requirements/#.Udg9Jqxc3YU|title=World Nuclear Power Reactors & Uranium Requirements|publisher=WNA|year=2013}}</ref>
 
Първите ядрени реактори са построени през 1940-те години. В началото на 1950-те този вид енергетика навлиза в разцвет заради икономическия и военно-технологичен подем след края на [[Втората световна война]]. До средата на 1980-те са построени стотици ядрени реактори в десетки държави по света, а към 2012 година десетки са в процес на изграждане. Най-големите производители на енергия от АЕЦ в световен мащаб са САЩ, Франция, Южна Корея, Великобритания, Русия, Канада и Китай. Някои държави планират изграждането на нови мощности, докато други големи производители планират закриване на мощности, а някои смятат да закрият всичките си АЕЦ като Германия (до 2022 г.)
<ref name="BBC News">{{Cite web|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13592208|title=Germany: Nuclear power plants to close by 2022|publisher=BBC|year=2011}}</ref>, Белгия (до 2025г2025 г) <ref name="oilprice">{{Cite web|url=http://oilprice.com/Alternative-Energy/Nuclear-Power/Belgium-To-Shut-Down-All-Nuclear-Reactors-By-2025.html|title=Belgium to Shut Down All Nuclear Reactors by 2025|publisher=oilprice|year=2011}}</ref>, Швейцария (до 2034г2034 г) <ref name="euroactive">{{Cite web|url=http://www.euractiv.com/climate-environment/swiss-shut-nuclear-power-plants-news-508047|title=Swiss to shut down nuclear power plants by 2034|publisher=EuroActive|year=2011}}</ref>. Други, по-малки производители също изграждат нови реактори - – Финландия изгражда OLKILUOTO-3 от 2005г2005 г <ref name="iaea1">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/CountryStatistics/ReactorDetails.aspx?current=860|title= OLKILUOTO-3|publisher=МААЕ|year=2013}}</ref> а Аржентина изгражда ATUCHA-2 от 1981 г. <ref name="iaea2">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/CountryStatistics/ReactorDetails.aspx?current=5|title= ATUCHA-2|publisher=МААЕ|year=2013}}</ref>
 
Споровете около развитието ядрената енергетика са свързани главно с повишаващата се цена на АЕЦ, безопасността им и радиоактивните отпадъци. Дебатите за безопасността възникават след три значими аварии в атомни електрически централи (АЕЦ) — – [[Инцидент на Тримилния остров|в Трий Майл Айлънд]] (САЩ) през 1979, [[Чернобилска авария|в Чернобил]] (СССР) през 1986 и [[Авария на АЕЦ Фукушима I|във Фукушима I]] (Япония) през 2011. Значителното радиоактивно замърсяване, съпътствало тези аварии, довежда до евакуации, повишаване заболеваемостта от рак и икономически проблеми заради изплащането на обезщетения и разчистване на замърсените райони. Поддръжниците на ядрената енергетика изтъкват липсата на отрицателно влияние върху климата, ниската консумация на гориво и високата производителност на процеса като основни предимства.
 
== История ==
Ред 18:
През 1932 [[Джеймс Чадуик]] открива неутрона. Две години по-късно групата на [[Енрико Ферми]] в [[Рим]] провежда експерименти по бомбардиране на уранови ядра с неутрони. Първият успешен експеримент за [[ядрено делене]] е проведен през 1938 в [[Берлин]] от немските физици [[Ото Хан]] и [[Фриц Щрасман]]. Експериментът се потвърждава от австрийските физици [[Лиза Майтнер]] и [[Ото Фриш]] в Швеция.
 
Първият реактор, [[Chicago Pile-1]], достига критичната точка на 2 декември 1942 като част от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]].
 
За пръв път електричество е генерирано на [[20 декември]] [[1951]] в експерименталната станция [[EBR-I]] близо до [[Арко, Айдахо]], с начален капацитет от 100 кВ. Този реактор е и първият, който частично се разтопи през 1955.
Ред 24:
През 1952, проучването направено от Комисията Палей (Paley Commission) (''Президентска комисия за материалите'') за президента [[Хари Труман]] дава „относително песимистична“ оценка на атомната енергия, и препоръчва „проучванията в целия спектър на слънчевата енергетика“.<ref name="ieer">{{Cite web|url=http://www.ieer.org/reports/npd.html|title=The Nuclear Power Deception|accessdate=--|publisher=Institute for Energy and Environmental Research|year=1996|author=Makhijani, Arjun and Saleska, Scott}}</ref> През декември 1953 в своето обръщение президентът [[Дуайт Айзенхауер]], „Мирният атом“ (Atoms for Peace), постави началото на правителствената подкрепа в САЩ за използване на атомната енергия.
 
През 1954, [[Леви Щраус]](Lewis Strauss), тогава председател на [[Комисия по атомна енергия на САЩ|Комисията по атомна енергия на САЩ]](United States Atomic Energy Commission) (предтеча на [[Комисия по атомна енергия-САЩ]]/Nuclear Regulatory Commission/) говори за електричество ''прекалено евтино, за да се мери'' ("too„too cheap to meter."“). Докато всички мислят, че визира атомната енергия, той най-вероятно е имал предвид водороден синтез, а не делене на уран.<ref>[http://books.google.com/books?id=qBqbr8uV9c8C&pg=PA32&ots=X_NiY853vH&dq=strauss+son+cheap+meter&sig=NJRVHP66IqtX80mgp38UfttAIPc]</ref> Всъщност, консенсусът в правителството и бизнеса е, че атомната енергия (получена чрез делене) може евентуално да бъде конкурентноспособна спрямо конвенционалните източници на енергия.
 
На [[27 юни]] [[1954]], първата в света атомна електроцентрала, свързана към [[национална електропреносна мрежа|националната електропреносна мрежа]] започва да работи в [[Обнинск]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Реакторът произвежда 5 мегавата електричество, достатъчно за 2 000 домакинства.<ref name="IAEANews">{{cite web|title=From Obninsk Beyond: Nuclear Power Conference Looks to Future|work=International Atomic Energy Agency|url=http://www.iaea.org/NewsCenter/News/2004/obninsk.html|accessdate=June 27|accessyear=2006}}</ref><ref name="WNA">{{cite web|title=Nuclear Power in Russia|work=World Nuclear Association|url=http://world-nuclear.org/info/inf45.htm|accessdate=June 27|accessyear=2006}}</ref>
Ред 30:
През 1955 Първата Женевска конференция на [[Обединени нации|Обединените нации]] става най-голямото дотогава събиране на научни работници и инженери за дискутиране на технологията. През 1957 от [[Европейска икономическа общност]] (понастоящем [[Европейски съюз]]) е създадена организацията [[Евроатом]]. През същата година се създава и [[Международна Агенция по Атомна Енергия]] (МААЕ).
 
Първата комерсиална атомна електроцентрала е „Calder Hall“ в [[Селафийлд]] (Sellafield), [[Англия]], която е открита през [[1956]] с начален капацитет от 50 МВ (след това 200 МВ).<ref name="bbc17oct">{{Cite web|url=http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/october/17/newsid_3147000/3147145.stm|title=On This Day: 17 October|accessdate=2006-11-09|publisher=BBC News}}</ref> Реакторът Shippingport ([[Пенсилвания]] - – 1957) е първата атомна централа в САЩ.
 
Една от първите организации, разработващи атомна енергия е Флотът на САЩ, където тя се използва за задвижване на [[подводница|подводници]] и [[самолетоносач]]и. Техните системи са много сигурни, благодарение на адмирал [[Хайман Риковер]] (Hyman G. Rickover), водеща фигура в разработките. Флотът на САЩ използва най-много ядрени реактори, повече дори и от [[Руския флот]], без публично известни инциденти. Първата атомно задвижвана подводница, [[Наутилус (SSN-571)|„Наутилус“]] (SSN-571), е пусната в експлоатация през [[1955]]. Две подводници [[USS Scorpion (SSN-589)|„Скорпиън“]] и [[USS Thresher (SSN-593)|„Трешър“]], са потънали, но не поради инциденти с техните реактори, а останките им са на такива места, че рискът от замърсяване се счита за нисък.
Ред 37:
 
== Приложение ==
[[Файл:EIA2007 f4.jpg|мини|250п|Историческо и прогнозно развитие на източниците на енергия в света, 1980- – 2030<br/><small>Източник: International Energy Outlook 2007, EIA</small>]]
 
През 2004, атомната енергетика осигурява 6.5% от енергията и 15.7% от електричеството в света. [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Франция]], и [[Япония]] заедно произвеждат 57% от това електричество.<ref name="iea_pdf">{{Cite web |url= http://www.iea.org/publications/freepublications/publication/key_world_energy_stats-1.pdf |title=Key World Energy STATISTICS - – IEA |accessdate=2013-07-14 |publisher=International Energy Agency |year=2011 |format=PDF}}</ref> Към 2007 година, според МААЕ, има 435 действащи ядрени реактори в 31 страни по света. [[Съединени американски щати|САЩ]] произвежда най-много с 20% от [[електричество]]то, докато [[Франция]] има най-голямо процентно съотношение за електричество произведено от атомна енергия - – 80% по данни от [[2006]] г.<ref name="eia_s.1766">{{Cite web|url=http://www.eia.doe.gov/oiaf/servicerpt/erd/nuclear.html|title=Impacts of Energy Research and Development With Analysis of Price-Anderson Act and Hydroelectric Relicensing|accessdate=2006-11-08|publisher=Energy Information Administration|year=2004|work=Nuclear Energy (Subtitle D, Section 1241)}}</ref><ref name="npr20060501">{{Cite web|url=http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=5369610|title=France Presses Ahead with Nuclear Power|accessdate=2006-11-08|publisher=NPR|year=2006|author=Eleanor Beardsley}}</ref> В [[Европейски съюз|Европейския съюз]] като цяло, 30% от електричеството се произвеждат от атомна енергия. Позицията на различните страни се различава, като например в Австрия и Ирландия няма атомни електроцентрали, докато Франция има много - – 16. България има една действаща [[АЕЦ]] - – [[АЕЦ Козлодуй]] и една в проект/строеж [[АЕЦ Белене]].
 
"Друг фактор, оказващ негативно влияние върху енергийната сигурност на България, за който много се говори, е спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”„Козлодуй“ на 31.12.2006 г., в изпълнение на поетите ангажименти от България по присъединяването към Европейския съюз. Като резултат, електропроизводството намаля от 43% през 2006 г. на 34% от общото годишно производство на електроенергия в страната." (Из "БЪЛГАРИЯ„БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА И СВЕТА"СВЕТА“, Център за европейски и международни изследвания Фондация “Фридрих„Фридрих Еберт”Еберт“ София, 2009)
 
Много военни и някои цивилни (например някои [[ледоразбивач]]и) кораби използват [[ядрено задвижване]].
 
На международно ниво се работи върху подобряване на безопасността. Например [[пасивна безопасност]] използване на термоядрена реакция и допълнително използване на произведената топлина&nbsp;— – за [[производство на водород]] (за развиване на [[водородна икономика]]), за [[обезсоляване]] на солена вода или за [[централно отопление]].
 
=== Разработване ===
Ред 51:
[[Файл:Nuclear Power Plant Cattenom a.png|мини|250п|Атомна електроцентрала]]
 
[[Петролна криза от 1973 година|Нефтената криза презот [[1973 г.]] дава тласък за създаванестроеж на атомни електроцентрали по целия свят. Нефтеното ембарго води до глобална икономическа рецесия, [[запазваневисока на енергия]]инфлация и високастремеж за инфлацияпестене на енергия. Това доведе до намаляване на търсенето на електроенергия и оттук до нуждатауждата от нови енергийни източници енамалява, САЩ и направиа финансирането на големи и капиталоемки проекти става по-трудно. Като резултат 100в САЩ са отменени много поръчки за ядрени реактори. саДори отменении впри САЩ.това Evenположение soцентралите, theчийто plantsстроеж alreadyвече underе constructionзапочнат, effectivelyизместват displacedнефта oilкато forсуровина theза generationдобив ofна electricityелектричество. InДокато през 1973, oilТЕЦ-овете generatedгенерират 17% ofот theелектричеството electricityв in the United States.САЩ<ref>[http://www.nei.org/index.asp?catnum=4&catid=225</ref>], -->Днесднес, нефтанефтът като суровина егенерира само малка част от източниците на електроенергияелектроенергията (с изключение на Хавай), докато Атомнатаделът на атомната енергия генерирадостига 20% от електричеството в САЩ. Нефтената криза накара други страни, като Франция и Япония, дотогава разчитащи на нефт за генериране на електроенергия (съответно 39% и 73%), да инвестират в атомната енергия.<ref>[http://www.iea.org/textbase/stats/pdf_graphs/FRELEC.pdf]</ref>. Днеси днес атомната енергия дава съответно 80% и 30% от електричеството в тези страни.
 
Първоначално инсталиранияинсталираният капацитет расте относително бързо, от по-малко от 1 [[гигават]] (ГВ) през 1960 до 100 ГВ в края на 70-те и 300 ГВ в края на 80-те. След това растежа не е толкова драстичен достигайки 366 ГВ през 2005, най-вече заради разширяването на използването на атомна енергия от Китай. Между 1970 и 1990, 50 ГВ са в процес на конструкция (с максимум от 150 ГВ в края на 70-те и началото на 80-те) — – през 2005, 25 ГВ са планирани. Повече от 2/3 от поръчките за атомни централи направени в 70-те са отменени.<ref name="iaeapdf">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/About/Policy/GC/GC48/Documents/gc48inf-4_ftn3.pdf|title=50 Years of Nuclear Energy|accessdate=2006-11-09|publisher=International Atomic Energy Agency|format=PDF}}</ref>
 
[[Файл:Satsop Development Park 07780.JPG|мини|250п|Блокове на електроцентрала в Съединените щати, строителството на които е прекратено]]
Ред 59:
През 70-те и 80-те години на 20-ти век нарастващата икономическа стойност (свързана с повишеното време за построяване, най-вече заради законови промени и спорове) и намаляващата стойност на изкопаемите горива намалява значимостта на атомните централи в строеж. През 80-те (в САЩ) и 90-те (в Европа), линейното повишаване на потреблението и [[приватизация]]та на електроразпределението също допринася за намаляване на нуждата от нови мощности.
 
В края на 20-ти век се създава негативно отношение към атомната енергия, най-вече поради нарастващия страх от възможен ядрен инцидент и от страха от радиоактивността, а също и създаването, транспорта и съхранението на атомни отпадъци. Инцидентите през 1979 в „[[Инцидент на Тримилния остров|Three Mile Island]]“ и през [[1986]] - – [[Чернобилска авария]] имат роля в спирането на изграждането на нови мощности в много страни. Но в САЩ това се случва още преди инцидента в "Three„Three Mile Island"Island“, след нефтената криза през 1973<ref name="PBS">{{cite web|title=The Rise and Fall of Nuclear Power|work=Public Broadcasting Service|url=http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/shows/reaction/maps/chart2.html|accessdate=June 28|accessyear=2006}}</ref> - – най-вече поради икономически причини, а не поради страх от аварии.<ref name="tbi">{{Cite web|url=http://www.brookings.edu/research/papers/2004/09/environment-nivola |title=The Political Economy of Nuclear Energy in the United States| accessdate=2013-07-14| publisher=The Brookings Institution |year=2004 |work=Social Policy}}</ref>
 
<!--Unlike the Three Mile Island accident, the much more serious Chernobyl accident did not increase regulations affecting Western reactors since the Chernobyl reactors were of the problematic [[RBMK]] design only used in the Soviet Union, for example lacking [[containment building]]s.<ref name="NRC">{{cite web|title=Backgrounder on Chernobyl Nuclear Power Plant Accident|work=[[Nuclear Regulatory Commission]]|url=http://www.nrc.gov/reading-rm/doc-collections/fact-sheets/chernobyl-bg.html|accessdate=June 28|accessyear=2006}}</ref> An international organization to promote safety awareness and professional development on operators in nuclear facilities was created: [[WANO]]; World Association of Nuclear Operators.
 
[[Austria]] (1978), [[Sweden]] (1980) and [[Italy]] (1987) (influenced by Chernobyl) voted in referendums to oppose or phase out nuclear power, while opposition in [[Republic of Ireland|Ireland]] prevented a nuclear program there.-->
 
=== Бъдещето ===
Бъдещето на ядрената енергетика е обект от отдавна на много дълги спорове и дискусии.
 
Според World Nuclear Association - – WNA<ref name="wnasite">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org|title=WNA|year=2013}}</ref>, ядрената енергетика се развива силно — – САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Китай, Индия, Русия, Канада, Пакистан, Франция и Финландия строят нови електроцентрали, а Великобритания, Южна Африка, Полша, Румъния, Турция и ОАЕ планират строителството на нови мощности.
 
[[Image:Nuclear power station.svg|thumb|650px|center|Състояние на ядрената енергетика по света:
Line 75 ⟶ 76:
 
<ref name="iaearuc">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/WorldStatistics/UnderConstructionReactorsByCountry.aspx|
title=МААЕ - – реактори в строеж|year=2013}}</ref> където се води строг контрол за всяка държава с ядрена дейност.
 
Строителството на реакторите във Франция закъснява и оскъпяването им достига вече до 3 пъти.<ref name="reuters0">{{Cite web|url=http://www.reuters.com/article/2012/12/03/us-edf-nuclear-flamanville-idUSBRE8B214620121203|title=EDF raises French EPR reactor cost to over $11 billion|publisher=Reuters|year=2012}}</ref>
 
Във WNA виждат бъдещето по-оптимистично и от настоящето. На базата на разговори с експерти от различни страни те са разработили дългосрочна прогноза, в която се пронозира, че мощностите на АЕЦ в света от 367ГВ в най-лошия случай ще се удвоят през 2030г2030 г. до 602ГВ а в най-добрият ще достигнат до 1350ГВ.<ref name="wna2100">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org/WNA/Publications/WNA-Reports/nco/Nuclear-Century-Outlook-Data|title=WNA Nuclear Century Outlook Data|publisher=WNA}}</ref>
 
== Сигурност ==
Line 86 ⟶ 87:
В историята на ядрената енергетика са се случвали и сериозни инциденти. Най-големите аварии в АЕЦ се случват в Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд. Други инциденти включват аварии в реакторите на съветските ядрени подводници [[Подводница К-19|К-19]], [[Подводница К-27|К-27]] и [[Подводница К-431|К-431]], и разпадане на атомната батерия на спътник [[NAVSAT]] при навлизане в атмосферата през 1960-те години. Продължава разработването на технологии за т.нар. „пасивна сигурност“ и на методи за [[ядрен синтез]].
 
Ядрената енергетика е предизвикала значително по-малко смъртни случаи при аварии от всички останали мащабни източници на електроенергия. Производството от въглища, природен газ и водноелектрически централи са причинили много повече смъртни случаи.<ref name="inference.phy.cam.ac.uk">{{Cite web |url= http://www.inference.phy.cam.ac.uk/withouthotair/c24/page_168.shtml |title=Dr. MacKay ''Sustainable Energy without the hot air'' |page= 168 |work= Data from studies by the Paul Scherrer Institute including non EU data |accessdate=15 September 2012}}</ref><ref name="Starfelt">{{citation |url=http://manhaz.cyf.gov.pl/manhaz/strona_konferencja_EAE-2001/15%20-%20Polenp~1.pdf |title=Economic Analysis of Various Options of Electricity Generation - – Taking into Account Health and Environmental Effects |author1=Nils Starfelt |author2=Carl-Erik Wikdahl |accessdate=2012-09-08}}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www-958.ibm.com/software/data/cognos/manyeyes/visualizations/deaths-per-twh-by-energy-sources |title=Visualizations : Deaths per TWh by energy sources |date=16 March 2011}}</ref> Ядрената енергетика обаче е на първо място по предизвикани финансови щети — – около 41% от стойността на всички нанесени материални щети е от ядрени аварии.<ref>Benjamin K. Sovacool. A preliminary assessment of major energy accidents, 1907–20071907 – 2007, ''[[Energy Policy]]'' 36 (2008), pp. 1802- – 1820.</ref>
 
== Сравнение с възобновяемите източници на енергия ==
Ядрената енергетика може да се разгледа като възобновяем източник на енергия поради липсата на емисии на парникови газове при производството на електроенергия.<ref>[http://www.world-nuclear.org/uploadedFiles/org/reference/pdf/comparison_of_lifecycle.pdf Comparison of Lifecycle Greenhouse Gas Emissions of Various Electricity Generation Sources]</ref> Основната инвестиция при реакторите и ветрогенераторите е тази за построяването им. За 2008 година разходите по поддръжка (на единица произведена енергия) за ядрените електроцентрали са малко по-високи от тези за вятърните централи според Администрацията по информация за енергетиката (АИЕ) на САЩ,<ref name=eia2012jan23>[http://www.eia.gov/forecasts/aeo/electricity_generation.cfm Levelized Cost of New Generation Resources in the Annual Energy Outlook 2011]. Released January 23, 2012. Report of the [[US Energy Information Administration]] (EIA) of the U.S. Department of Energy (DOE).</ref> и значително по-ниски според банковата група ''Лазард''.<ref name=lazard2011>[https://docs.google.com/file/d/0Bxo3omeSKZ7AUEpsU2I5M09ZcGM/edit LEVELIZED COST OF ENERGY ANALYSIS – June 2011]</ref>
Експлоатационният цикъл на АЕЦ е около 40 години, докато този на ветропарковете е около 25 години.<ref>[http://doria17-kk.lib.helsinki.fi/bitstream/handle/10024/39685/isbn9789522145888.pdf?sequence=1 Comparison of Electricity Generation Costs] Table 1 and page 24</ref> Ветрогенераторите обаче могат лесно да се подменят с нови, докато ядреният реактор трябва да бъде спрян при изтичане на неговия експлоатационен ресурс. Атомните електроцентрали се нуждаят също и от хранилища за отработеното гориво, а част от компонентите им трябва да се складират като радиоактивен отпадък.<ref>[http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=nuclear-waste-lethal-trash-or-renewable-energy-source Spent Nuclear Fuel: A Trash Heap Deadly for 250,000 Years or a Renewable Energy Source?]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.unep.org/yearbook/2012/pdfs/UYB_2012_CH_3.pdf|title=Closing and Decommissioning Nuclear Power Plants|date=March 7, 2012}}</ref>
Разходите по построяването на атомна електроцентрала се покачват в последните години, докато тези за изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове спадат.<ref>{{cite web|url=http://phys.org/news200578033.html|title=Is solar power cheaper than nuclear power?|date=August 9, 2010|accessdate=2013-01-04}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.ncwarn.org/wp-content/uploads/2010/07/NCW-SolarReport_final1.pdf|title=Solar and Nuclear Costs — – The Historic Crossover|date=July 2010|accessdate=2013-01-16}}</ref> Прогнозите на АИЕ определят цената на електричеството от фотоволтаици за 2016 година да е двойно по-висока от тази от АЕЦ, а на това от ветрогенераторите — – малко по-ниска от нея. Ветрогенераторите и фотоволтаиците обаче са непостоянни източници, които в продължение на дни може да не генерират никакво електричество. Освен това тези два източника нямат големи мощности — – най-големият слънчев парк в света (Чаранка, [[Индия]]) е с мощност от 214 MW.<ref>{{cite news|title=Gujarat’s 214MW solar park named as Asia’s largest single PV plant|url=http://www.pv-tech.org/news/gujarats_214mw_solar_park_named_as_asias_largest_single_pv_plant|accessdate=Apr-2012|newspaper=PV Tech|date=23 April 2012}}</ref> Най-големият ветрогенераторен парк се намира в Гансу (КНР) и има инсталирана мощност от 5160 MW,<ref name="CD-2010.11.04">[http://www.chinadaily.com.cn/bizchina/2010-11/04/content_11502951.htm Xinhua: Jiuquan Wind Power Base Completes First Stage], ''Xinhua News Agency'', November 4, 2010. Retrieved from ChinaDaily.com.cn website January 3, 2013.</ref> но генерира само 1150 MW.<ref name="CD-2010.11.04" /> За сравнение, най-голямата АЕЦ в света — – [[Брус (АЕЦ)|Брус]] в Канада — – постоянно произвежда до 6232 MW електроенергия.<ref name="BrucePowertechnology">{{Citation|title=Bruce Nuclear Generating Station|url=http://www.power-technology.com/projects/brucepowergenerating/|accessdate=2010-03-20}}</ref> {{Br}}Средното оползотворяване на капацитета за всички ядрени реактори в САЩ е 89% за 2011 година.<ref>[http://www.eia.gov/tools/faqs/faq.cfm?id=104&t=3 How much electricity does a typical nuclear power plant generate?], EIA</ref> Във Великобритания, за периода 2007- – 2011, ядрените реактори оползотворяват 61% от капацитета си, сравнено с 42,2% за ТЕЦ и 27,1% за ветроенергийните централи.<ref>[http://www.decc.gov.uk/assets/decc/11/stats/publications/dukes/5955-dukes-2012-chapter-5-electricity.pdf Digest of United Kingdom energy statistics (DUKES) for 2012: chapter 5 - – Electricity]</ref><ref>[http://www.decc.gov.uk/assets/decc/11/stats/publications/dukes/5956-dukes-2012-chapter-6-renewable.pdf Digest of United Kingdom energy statistics (DUKES) for 2012: chapter 6 - – Renewable sources of energy]</ref>
 
== Икономика ==
След [[Авария на АЕЦ Фукушима I|аварията във Фукушима]] през 2011 г. ядрената енергетика в света е изправена пред сериозни финансови затруднения.<ref name="оreh0">{{Cite web|url=http://www.usnews.com/news/articles/2012/03/30/expert-nuclear-power-is-on-its-deathbed|title=Expert: Nuclear Power Is On Its Deathbed|publisher=US News|year=2012}}</ref>
Старите реактори в повечето случаи нямат проблем да продават електроенергията си на печалба. Себестойността на тока от реактори присъединявани през 1985 г. когато в света са присъединявани по 33 реактора на година (8- – 10 пъти повече от днес) <ref name="оreh1">{{Cite web|url=http://www-pub.iaea.org/books/IAEABooks/8954/Nuclear-Power-Reactors-in-the-World-2012-Edition|title=Nuclear Power Reactors in the World 2012 Edition, стр.20|publisher=МААЕ|year=2012}}</ref> се счита, че е под $30/МВч. Ядрените централи обикновено продават ток на борсите с дългосрочни договори за 10 и 20 години напред, при пазарни цени от $15- – 20 /МВч за нощен ток и $60- – 80/МВч за дневен. <ref name="caiso">{{Cite web|url=http://www.caiso.com/Documents/Real-TimeDailyMarketWatch_Jul3_2013.pdf|title=Примерни цени на едро в Калифорния за сряда, 3/7/2013г|publisher=CAISO|year=2013}}</ref>. У нас АЕЦ Козлодуй продава при износ ток на свободно договорена цена и на [[НЕК]] на регулирана цена 42.30лв/Мвч <ref name="oreh2">{{Cite web|url=http://www.dker.bg/pagebg.php?P=401&SP=402|title=Цени на ток на ДКЕВР|publisher=ДКЕВР|year=2013}}</ref>. Тази цена обаче не включва капиталовите разходи които за АЕЦ са около 60- – 70% <ref name="oreh3">{{Cite web|url=http://en.wikipedia.org/wiki/Economics_of_nuclear_power_plants#cite_note-14|title=Economics of nuclear power plants}}</ref>, не включва закриването на блоковете и застраховката срещу голяма авария. Дори и при тези условия Козлодуй покрива загубите чрез износа си.
 
След аварията във Фукушима бяха въведени много по-строги изисквания за сигурност и на много реактори се наложи да направят големи неочаквани инвестиции. Неподвижните части на един реактор имат живот над 60 години, но всички движещи се части и тръби трябва да се обновяват редовно и да са в изрядно състояние, което изисква също много средства. В САЩ, където цената на природния газ падна непредвидено към 5- – 6 пъти, те бяха подложени на допълнителен силен натиск и само за първите 6 месеца на 2013 г. четири от всичките 104 реактора бяха закрити, въпреки че имаха лиценз за работа още дълги години. <ref name="оreh4">{{Cite web|url=http://articles.latimes.com/2013/jun/07/local/la-me-ln-why-san-onofre-nuclear-plant-closing-cost-20130607|title=Why is San Onofre nuclear plant closing?|publisher=LA Times|year=2013}}</ref> <ref name="оreh5">{{Cite web|url=http://www.nytimes.com/2012/10/23/business/energy-environment/dominion-to-close-wisconsin-nuclear-plant.html|title=Wisconsin Nuclear Reactor to Be Closed|publisher=New York Times}}</ref>
 
Финансовите параметри на нов АЕЦ на теория се изисляват като първо се пресметнат конструктивните разходи (construction cost) при осчетоводяване на всички финансови потоци от текуща цена на реактора (overnight cost), лихви, оскъпяване, инфраструктура и т.н. до датата когато АЕЦ възвърне първия вложен лев. След това се прибавят всички оперативни разходи и се разпределят за да се изчисли себстойността на тока (levelized cost). Целият процес изисква доста допускания, като резултатът е особено чувствителен към точното определяне на датата на пуск и сконтовия процент (discount rate). При желание резултатът може лесно и да се манипулира, а за съжаление в Еврпа и Америка в момента почти не се строят АЕЦ за да се вземат просто статистически данни.
 
По последни данни, реакторът във Франция Flamanville 3 ще струва минимум 5151EUR/kW и цената на тока му най-вероятно ще достигне 100EUR/MWh
<ref name="lemonde">{{Cite web|url=http://www.lemonde.fr/planete/article/2012/12/03/le-cout-de-l-epr-de-flamanville-encore-revu-a-la-hausse_1799417_3244.html|title=Le cout de l'EPR de Flamanville encore revu a la hausse|publisher=Le Monde|year=2012}}</ref>. В момента вече във Франция се присъединяват фотоволтаици с дългосрочни договори при цена на "скъп"„скъп“ ток от 84EUR/MWh <ref name="renosola">{{Cite web|url=http://renosolar.de/en/news/france-announces-feed-in-tariff-q1-2013|title=France announces Feed-in-Tariff Q1-2013|publisher=French Ministry of Energy|year=2013}}</ref>. Очевидно тока от 100 евро няма как да бъде продаваем, особено нощем и вече се водят дискусии кой би поел непредвидените разходи. EDF няма как да слиза вече под тази цена и дори е предложила на Англия, която проучва възможността да замени няколко от старите си реактори с нови, цена от 115EUR/MWh (100GBP/MWh) при 30-годишен контракт, което ще изисква дотации от 1 милиард паунда на година <ref name="ukparl">{{Cite web|url=http://www.publications.parliament.uk/pa/cm201314/cmhansrd/cm130603/debtext/130603-0003.htm|
title=UK nuclear debates|publisher=UK parliament|year=2013}}</ref> и сделката трудно би се осъществила <ref name="telegraph">{{Cite web|url=http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/energy/10004699/EDF-prepared-to-let-UK-nuclear-talks-fail.html|title=EDF prepared to let UK nuclear talks fail|publisher=The Telegraph|year=2013}}</ref>
 
Line 112 ⟶ 113:
 
== Проблеми, свързани с ядрената енергетика ==
 
=== Изтегляне от употреба ===
Поддръжката на ядрените реактори и съпътстващите ги инсталации продължава дълго, след като те са спрели да произвеждат електроенергия. Реакторите и станциите за обогатяване на уран (ако са налични) трябва да бъдат разглобени и обработени така, че оставащите помещения и оборудване да са безопасни. След известен период на охлаждане (който при някои типове реактори може да продължи десетилетия), реакторите се нарязват, опаковат и преработват. Този процес е много скъп, времеемък, крие опасности за служителите и околната среда, и увеличава риска от инцидент или саботаж.
Ред 122:
 
== Ефект върху околната среда ==
[[Image:Sovacool 2008 life-cycle study.png|thumb|400п|център|Мета-анализ от Бенджамин Совакуул на 103 различни изследвания. Според анализа емисиите на CO<sub>2</sub> от АЕЦ за целия ѝ жизнен цикъл възлизат на 66.08&nbsp;g/kWh (грама на киловатчас). Резултатите от различни източници на [[възобновяема енергия]] показват емисии от порядъка на 9–329 – 32&nbsp;g/kWh.<ref name=sov/> Изследване от 2012 г. на [[Йейлския университет]] показва друга средна стойност — – в зависимост от типа реактор, емисиите на CO<sub>2</sub> от АЕЦ възлизат от 11 до 25&nbsp;g/kWh за целия ѝ жизнен цикъл.<ref>{{Cite web |url=http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1530-9290.2012.00472.x/full |title=Life Cycle Greenhouse Gas Emissions of Nuclear Electricity Generation |year= 2012 |location=Yale}}</ref>]]
 
Анализите на емисии на [[въглероден диоксид]] (CO<sub>2</sub>) при производството на електроенергия от ядрени реактори показват, че ядрената енергетика е сравнима с възобновяемите източници на енергия в това отношение. Отделянето на парникови газове е в пъти по-високо при енергията, произвеждана от полезни изкопаеми (въглища, газ, нефт).<ref name=sov>Benjamin K. Sovacool. [http://www.nirs.org/climate/background/sovacool_nuclear_ghg.pdf Valuing the greenhouse gas emissions from nuclear power: A critical survey]. ''Energy Policy'', Vol. 36, 2008, p. 2950.</ref><ref>[http://www.world-nuclear.org/info/inf100.html Energy Balances and CO2 Implications] World Nuclear Association November 2005</ref><ref>{{cite web |url= http://www.nei.org/keyissues/protectingtheenvironment/lifecycleemissionsanalysis/ |title=Life-cycle emissions analyses |publisher=Nei.org |date= |accessdate=2010-08-24}}</ref> При ядрената енергия обаче остават радиоактивни отпадъци.▼
 
▲Анализите на емисии на [[въглероден диоксид]] (CO<sub>2</sub>) при производството на електроенергия от ядрени реактори показват, че ядрената енергетика е сравнима с възобновяемите източници на енергия в това отношение. Отделянето на парникови газове е в пъти по-високо при енергията, произвеждана от полезни изкопаеми (въглища, газ, нефт).<ref name=sov>Benjamin K. Sovacool. [http://www.nirs.org/climate/background/sovacool_nuclear_ghg.pdf Valuing the greenhouse gas emissions from nuclear power: A critical survey]. ''Energy Policy'', Vol. 36, 2008, p. 2950.</ref><ref>[http://www.world-nuclear.org/info/inf100.html Energy Balances and CO2 Implications] World Nuclear Association November 2005</ref><ref>{{cite web |url= http://www.nei.org/keyissues/protectingtheenvironment/lifecycleemissionsanalysis/ |title=Life-cycle emissions analyses |publisher=Nei.org |date= |accessdate=2010-08-24}}</ref> При ядрената енергия обаче остават радиоактивни отпадъци.
Според Научната комисия по ефектите на атомната радиация към [[ООН]] (UNSCEAR), работата на атомни електроцентрали, включително операциите около горивния цикъл, отделят в околната среда радиоизотопи с облъчваща стойност от 0,0002&nbsp;mSv (мили[[сиверт]]а) на година, в световен мащаб.<ref name=UNSCEAR_GA>{{cite web |url= http://www.unscear.org/docs/reports/2008/09-86753_Report_2008_GA_Report_corr2.pdf |title=UNSCEAR 2008 Report to the General Assembly |publisher=United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation |year=2008}}</ref> За сравнение, естственият световен радиационен фон възлиза на 2,4&nbsp;mSv годишно, в зависимост от местоположението може да варира от 1&nbsp;mSv до 13&nbsp;mSv годишно.<ref name=UNSCEAR_GA/>. Остатъчната радиация от най-тежкия ядрен инцидент — този в Чернобил — към 2008 година възлиза на 0,002&nbsp;mSv годишно в световен мащаб, като в годината на аварията (1986) е била 0,04&nbsp;mSv на човек годишно за цялото [[Северно полукълбо]], и много по-висока сред ликвидаторите и райони в непосредствена близост до аварията.<ref name=UNSCEAR_GA/>▼
 
▲Според Научната комисия по ефектите на атомната радиация към [[ООН]] (UNSCEAR), работата на атомни електроцентрали, включително операциите около горивния цикъл, отделят в околната среда радиоизотопи с облъчваща стойност от 0,0002&nbsp;mSv (мили[[сиверт]]а) на година, в световен мащаб.<ref name=UNSCEAR_GA>{{cite web |url= http://www.unscear.org/docs/reports/2008/09-86753_Report_2008_GA_Report_corr2.pdf |title=UNSCEAR 2008 Report to the General Assembly |publisher=United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation |year=2008}}</ref> За сравнение, естственият световен радиационен фон възлиза на 2,4&nbsp;mSv годишно, в зависимост от местоположението може да варира от 1&nbsp;mSv до 13&nbsp;mSv годишно.<ref name=UNSCEAR_GA/>. Остатъчната радиация от най-тежкия ядрен инцидент — – този в Чернобил — – към 2008 година възлиза на 0,002&nbsp;mSv годишно в световен мащаб, като в годината на аварията (1986) е била 0,04&nbsp;mSv на човек годишно за цялото [[Северно полукълбо]], и много по-висока сред ликвидаторите и райони в непосредствена близост до аварията.<ref name=UNSCEAR_GA/>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ядрена_енергетика“.