Царски орел: Разлика между версии

'''Царският орел''' (''Aquila heliaca''), наричан още и '''кръстат орел''', '''каргуй''' е един от най-едрите орли в България, с малко по-малки размери от [[Скален орел|Скалния орел]]. Размерите на тялото варират от 72 до 100 cm, а размахът на крилата е между 190 и 267 cm. Възрастните птици са тъмно- кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав с тъмни тънки напречни ивици на върха, завършващи с тъмна ивица. Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния за тях светлокафяв външен вид. Маховите пера при младите птици са равномерно тъмни, завършващи със светъл заден ръб. Възрастно оперение се достига между 4-тата и 6-тата година.

Царският орел от Пиренейския полуостров е обособен в отделен вид (Aquila adalberti), от някои смятан за подвид на A. heliaca <ref>Боев, З. 1993. Нов вид орел в Европа. - – Природа и знание, 10: 20-21.</ref>

Царският орел предпочита хълмисти райони, където има гористи места или такива с ивици или групи дървета се редуват с открити пространства&nbsp;— – пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Всички известни сигурни гнездови находища са разположени между 25 и 1230 m н.в. Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите находища са заемани от царския орел в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и рязко пикиране със свити крила до определена точка и бързо издигане по инерция.

Гнездото се строи от двете птици и е разположено на дървета на височина най-често от 7 до 26&nbsp;m от земята. Гнездото е изградено от сухи клони и е с размери от 120 до 220&nbsp;cm. Дебелината му е от 30 до 90&nbsp;cm. Двойките често имат повече от едно гнездо, но обикновено използват едно и също в продължение на няколко години. Гнездата на една двойка са отдалечени едно от друго на не повече от 5&nbsp;km. След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Те са овални, бели, изпъстрени с редки жълто-кафяви петна. Мътят и двете птици. Инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември&nbsp;— – края на октомври. Възрастните птици са постоянни. Младите птици извършват скитания, които не са добре проучени. В България зимуват половонезрели птици от Централна Европа.

Царският орел ловува по открити терени&nbsp;— – пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от предпочитана наблюдателна точка, при забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.

Основната храна на царския орел в България е таралежът (Erinaceus concolor). Следва лалугерът (Spermophilus citellus), заекът, полевките, белият щъркел и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 100 различни вида животни. В храната на двойките от Югоизточна България осезателно присъстват и влечуги - – най-често сухоземни костенурки и жълтокоремници (Pseudopus apodus)<ref>Marin, S., I. Ivanov, D. Georgiev, Z. Boev 2004. On the Food of the Imperial Eagle Aquila heliaca on Sakar Mountain and Dervent Heights, Bulgaria. – In: Chancellor, R. D., B.-U. Meyburg (eds.). Raptors Worlwide WWGBP/MME: 589-592.</ref>

Безпокойството от страна на човека е основна причина за гнездови неуспех. В България много от дърветата с гнезда са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата, оранта или движение на каруци и автомобили по черните пътища. В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за тях машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото. Примери за това са появяването на камион с работници, туристи, провеждането на сечи в близост до гнездото или овчари, викащи силно. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото поради изстиване или прегряване.

През четиридесетте години на 20 век започва масова кампания срещу грабливите птици. Обявили са ги за "вредни"„вредни“ и масово са ги избивали. Разсъждавали са по следния елементарен начин: "грабливите„грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече за нас"нас“. Ловците дори са били длъжни да представят всяка година крака на убити грабливи птици за заверка на ловните билети. Разбира се, след време науката екология разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са "полезни"„полезни“ за нас, хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното&nbsp;— – броят на яребиците спаднал многократно в сравнение с времето преди кампанията срещу грабливите птици. Оказало се, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взело катастрофални размери.

* Червен списък на застрашените видове (''[[IUCN]] Red list'') — – Уязвим (''Vulnerable'' VU)<ref name="iucn" />

* Директива за птиците на [[ЕС]] — – Приложение I <ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). [[БДЗП]], София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55</ref>

* [[Червена книга на България]] — – Застрашен

* [http://www.rspb.org.uk/ Сайтът на Кралското дружество за защита на птиците - – Великобритания]