Уикипедия

Борис Вилкицки: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Руски хидролози, ползвайки HotCat
м форматиране, вътр. препр.; форматиране: 5x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Борис Андреевич Вилкицкий
| име-оригинал = Борис Вилькицкий
| категория = хидролог
| описание =
Ред 37:
}}
 
'''Борис Андреевич Вилкицки''' (на [[руски]] ''{{lang-ru|Борис Андреевич Вилькицкий''}}) (1885 – 1961)е [[Русия|руски]] [[Хидрология|хидролог]], [[геодезист]], [[изследовател]] на [[Арктика]].
 
== Ранни години (1885 – 1912) ==
Роден е на 3 април [[1885]] година в [[Пулково]], [[Руска империя]], в семейството на руския хидролог и геодезист [[Андрей Вилкицки|Андрей Иполитович Вилкицки]], който през 1894 – 1901 г. провежда хидрографски изследвания от устието на река [[Печора (река)|Печора]] до устието на [[Енисей]]. Младият Вилкицки през 1904 г. завършва Морския кадетски корпус и като [[мичман]] участва в [[Руско-японска война|руско-японската война]] 1904 – 1905 г. на корабите от Тихоокеанския флот. През 1908 г. завършва хидрографския факултет на Николаевската морска академия с щурманска специалност. От 1908 до 1912 г. провежда важни хидрографски и геодезически дейности в [[Балтийско море]] и Далечния изток.
 
През 1904 г. младият Вилкицки завършва Морския кадетски корпус и като [[мичман]] участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904 – 1905) на корабите от Тихоокеанския флот. През 1908 завършва Хидрографския факултет на Николаевската морска академия с щурманска специалност. От 1908 до 1912 г. провежда важни хидрографски и геодезически дейности в [[Балтийско море]] и [[Далечния Изток]].
== Арктически експедиции ==▼
 
=== Откриване на архипелага Северна земя ===▼
▲== Арктически експедиции (1913 – 1915) ==
▲=== Откриване на архипелага Северна земя (1913) ===
[[File:Severnaya Zemlya - raising of the Russian flag in 1913.jpg|thumb|left|260px|Издигане на руското знаме на архипелага Северна земя, 1913 г.]]
[[File:Stamps of Russia 2013 No 1732-1734 Severnaya Zemlya.jpg|thumb|260px|Руска пощенска марка по случай 100 години от откриването на архипелага Северна земя, 2013 г.]]▼
В началото на 1913 г. капитан II ранг Вилкицки е назначен за командир на ледоразбивача „Таймир“, а през юли същата година, след заболяването на ръководителя [[Иван Семьонович Сергеев]], за началник на полярна експедиция, към която е причислен и ледоразбивача „Вайгач“.▼
 
▲В началото на 1913 г. [[капитан]] II ранг Вилкицки е назначен за командир на ледоразбивача[[ледоразбивач]]a „Таймир“„[[Таймир (пояснение)|Таймир]]“, а през юли същата година, след заболяването на ръководителя [[Иван Семьонович Сергеев]], за началник на полярна експедиция, към която е причислен и ледоразбивача „Вайгач“.
На първия участък от пътуването, след като преминават през [[Берингов проток|Беринговия проток]], корабите действат отделно. „Таймир“ напразно търси несъществуващата Земя Санников, при което е открит малкия остров [[Вилкицки (остров)|Вилкицки]] (20 август 1913 г., от Новосибирските острови, {{coord|75|42|N|152|30|E|}}) и заобикаля от север [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]]. При остров Преображение ({{coord|74|40|N|112|56|E|}}) двата кораба се срещат и продължават на север покрай източното крайбрежие на полусотров [[Таймир]]. При съвместния им път на север са открити големия залив Мария Прончищева ({{coord|75|39|N|112|58|E|}}) и ниския остров [[Малък Таймир]] ({{coord|78|06|N|107|11|E|}}).▼
 
▲На първия участък от пътуването, след като преминават през [[Берингов проток|Беринговия проток]], корабите действат отделно. „Таймир“ напразно търси несъществуващата ''Земя Санников'', при което е открит малкия остров [[Вилкицки (остров)|Вилкицки]] (20 август 1913 г., от [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]], {{coord|75|42|N|152|30|E|}}) и заобикаля от север [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]]. При остров [[Преображение (остров)|Преображение]] ({{coord|74|40|N|112|56|E|}}) двата кораба се срещат и продължават на север покрай източното крайбрежие на полусотровп-ов [[Таймир]]. При съвместния им път на север са открити големия залив [[Мария Прончищева (залив)|Мария Прончищева]] ({{coord|75|39|N|112|58|E|}}) и ниския остров [[Малък Таймир]] ({{coord|78|06|N|107|11|E|}}).
На разсъмване, на 21 август 1913 г. напред и малко в дясно от курса на корабите е забелязан високия силует на неизвестен голям остров и ледоразбивачите се отправят към него. За подробното му изследване „Таймир“ поема покрай източното му крайбрежие, „Вайгач“ – покрай южното. Скоро „Вайгач“ се натъква на непроходими ледове, връща се обратно и се присъединява към „Таймир“. На 22 август на новооткритата земя [[Северна Земя (архипелаг)|Северна Земя]] (около 37 000 km<sup>2</sup>), на 80° 04` с.ш. е издигнат руския флаг. След това двата кораба продължават плаването си на северозапад покрай бреговете на острова (впоследствие се доказва, че това е архипелаг) и след като изминават около 330 km достигат до крайната северна точка на острова на 81° 15` с.ш.▼
▲[[File:Stamps of Russia 2013 No 1732-1734 Severnaya Zemlya.jpg|thumb|260px|Руска пощенска марка по случай 100 години от откриването на архипелага Северна земя, 2013 г.]]
▲На разсъмване, на 21 август 1913 г., напред и малко в дясно от курса на корабите е забелязан високия силует на неизвестен голям остров и ледоразбивачите се отправят към него. За подробното му изследване „Таймир“ поема покрай източното му крайбрежие, „Вайгач“ – покрай южното. Скоро „Вайгач“ се натъква на непроходими ледове, връща се обратно и се присъединява към „Таймир“. На 22 август на новооткритата земя [[Северна Земя (архипелаг)|Северна Земяземя]] (около 37 000 km<sup>2</sup>), на 80° 04` с.ш.) е издигнат руския флаг. След това двата кораба продължават плаването си на северозапад покрай бреговете на острова (впоследствие се доказва, че това е [[архипелаг]]) и след като изминават около 330 km достигат до крайната северна точка на острова на 81° 15` с.ш.
 
Поради тежките ледове, които преграждат пътя на ледоразбивачетеледоразбивачите те са принудени да се върнат обратно и недалеч от остров Малък Таймир откриват друг малък остров – [[Старокадомски]] ({{coord|78|15|N|106|30|E|}}). На 31 август корабикорабите поемат обратно на изток, след пет дни достигат до остров [[Бенет (остров)|Бенет]] {{coord|76|44|N|149|30|E|}}), като по пътя не намират и следа от митичната Земя ''Санников'' и на 12 ноември 1913 г. се завръщат във [[Владивосток]].
 
=== Първо плаване по Северния морски път от изток на запад (1914 – 1915) ===
На 24 юни 1914 г. двата ледоразбивача отново се отправят на север от [[Владивосток]] със задача да преминат по Северния морски път от изток на запад. На 14(27) август 1914 г. е открит остров [[Жохов]] (58 km<sup>2</sup>, {{coord|76|09|N|152|43|E|}}), където двата кораба се разделят и отново безуспешно търсят ''Земя Санников''. На 3 септември 1914 г. около нос Челюски[[Челюскин (нос)|Челюскин]] в протока [[Вилкицки (проток)|Вилкицки]] се съединяват и извършват изследване на южното крайбрежие на [[Северна Земя (архипелаг)|Северна Земя]]. На 5 септември корабите замръзват в ледовете на около 20 – 30 км от северозападните брегове на п-ов [[Таймир]] и остават да зимуват близо до залива [[Дик (залив)|Дик]]. По време на зимуването умират двама човека. На 26 юни 1915 г. „Таймир“ и „Вайгач“ се освобождават от ледения плен и на 3 септември пристигат в [[Архангелск]], като първи преминават по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване.
 
== Следващи години (1915 – 1920) ==
От 1915 до 1917 г. Вилкицки командва есминеца[[есминец]]a „Летун“ и участва в множество морски сражения в [[Балтийско море]] по време на [[Първата световна война]].
 
След революцията[[Руска революция (1917)|Революцията]] от 1917 г., капитан I ранг Вилкицки през юни 1918 е назначен за началник на хидрографска ескадра в западносибирския район на [[Северния ледовит океан]] за обезпечаване на превоза на [[зърно]] от чужбина в [[Европейска Русия]].
 
В края на 1918 г., вече [[контраадмирал]] Вилкицки се присъединява към белогвардейската армия. Командваните от него кораби през февруари 1920 г. извършват смела операция по евакуацията на войските от Северната армия на генерал Милер от [[Архангелск]] до пристанището [[Тромсьо]] в [[Норвегия]]. След блестящо проведената операция и доставката на войските в Норвегия Вилкицки води своя кораб в [[Черно море]] в разпореждане на Руската армия на генерал [[Врангел (генерал)|Врангел]].
 
== Емиграция (1920 – 1961) ==▼
След блестящо проведената операция и доставката на войските в [[Норвегия]] Вилкицки води своя кораб в [[Черно море]] в разпореждане на Руската армия на генерал [[Врангел (генерал)|Врангел]].
През 1920 г. контраадмирал Вилкицки се установява в [[Англия]], като служи в частни корабни компании. По-късно провежда хидрографски изследвания в [[Белгийско Конго]]. Умира в [[Брюксел]] на 6 март 1961. На 20 ноември 1996 г. прахът на Борис Андреевич Вилкицки е пренесен в Смоленското гробище на [[Санкт Петербург]] и положен до този на баща му Андрей Иполитович и брат му Юрий Андреевич (1888 – 1905).▼
 
Умира на [[6 март]] [[1961]] година в [[Брюксел]] на 75-годишна възраст. На 20 ноември 1996 прахът на Борис Вилкицки е пренесен в Смоленското гробище на [[Санкт Петербург]] и положен до този на баща му Андрей Иполитович и брат му Юрий Андреевич (1888 – 1905).
▲== Емиграция ==
▲През 1920 г. контраадмирал Вилкицки се установява в [[Англия]], като служи в частни корабни компании. По-късно провежда хидрографски изследвания в [[Белгийско Конго]]. Умира в [[Брюксел]] на 6 март 1961. На 20 ноември 1996 г. прахът на Борис Андреевич Вилкицки е пренесен в Смоленското гробище на [[Санкт Петербург]] и положен до този на баща му Андрей Иполитович и брат му Юрий Андреевич (1888 – 1905).
 
== Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* острови Вилкицки {{coord|77|16|N|105|54|E|}} в [[море Лаптеви]], край североизточния бряг на полуостров [[Таймир]];
* проток Вилкицки, свързващ [[Карско море]] с [[море Лаптеви]], между полуостров [[Таймир]] на юг и архипелага [[Северна земя]] на север.
 
== Източници ==
<references />
* Аветисов, Г. П., ''Имена на карте Арктики''. http://www.gpavet.narod.ru/
* ''История открытия и освоения Сев. Морского пути'', М., 1956 г.
* Каневский, З. М., Льды и судьбы. ''Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики'', М., 1973 г.
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, ''Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года'', М., 1971 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
: Т. 4 ''Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.)'', М., 1985 г., стр. 81.
 
{{СОРТКАТ:Вилкицки, Борис Андреевич}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_Вилкицки“.