Договор: Разлика между версии

Договорът исторически възниква като институт на [[Гражданско право|гражданското право]] (виж и [[гражданин]], [[гражданство]] и [[гражданско общество]]). В [[ново време]], във връзка с развитието на [[теория на правото|теорията на правото]] с науката за правото, договорите са предмет на изучаване от специализиран [[правен институт]], наричан [[облигационно право]].

[[Пеналистика]]та и в частност [[Наказателно право|наказателното право]] не познава договорите, въпреки че съществуват подобни институти като споразумението. Съгласно българския закон страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това е проява на принципа на свободното договаряне, съгласно коетокойто страните в гражданския оборот могат да определят свободно взаимоотношенията си, стига същите да не противоречат на [[закон]]а и [[морал]]а. Принципът, още от [[Римско право|римското право]], "Всичко, което не е забранено, е разрешено" е възприет като [[принцип на законност]] и в българското законодателство.

В [[частно право|частното право]] договорите се означават като сделки, в [[публично право|публичното право]] - като [[нормативно съглашение|нормативни съглашения]], а в [[международно право|международното право]] - като [[международен договор|международни договори]].

* ''Договорът. Практическо ръководство за търговски и граждански договори'', [[Захари Торманов]], изд. Сиби, ISBN 9547301519