Лешояд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Vulture11.jpg|thumb|270x270px|Лешояд, готов да кацне]]
'''ЛешоядЛешоя̀д''' е сборно, несистематично название на различни видове [[птици]] от няколко различни и често несвързани [[филогения|филогенетично]] родове от семейство [[Ястребови]]. Обединява ги типа храна която ядат — мършата[[мърша]]та и някои белези във външния вид.
 
Лешояди – наименование на представители на древнитедневните грабливи птици от подсемейство Aquilinae, които се хранят месос от труповете на умрели животнимърша. Големината и оцветяването им при двата пола са еднакви, женската е по-едра. Притежават характерните за грабливите птици здрави крака с остри нокти и закривен клюн.
 
== Лешояди в България ==
Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Заради големия си размер, те предпочитат да се реят във въздуха, като използват въздушните течения и термиките&#768;рмики<ref>Възходящ поток топъл въздух над нагрята от слънцето част от земната повърхност.</ref> – както постъпват подобно на тях и [[Парапланеризъм|парапланеристите]].
 
В България са се срещали четири вида лешояди: белоглав (с неоперени глава и шия, кафяво оперение и тъмни махови и опашни пера), черен (изцяло тъмно оперение, без контраст между подкрилия и махови пера), египетският (най-дребен, възрастните птици са бели, с черни махови пера и яркожълт клюн) и брадат (костобер).
Ред 16:
Лешоядите имат слаба размножителна способност - снасят по 1-2 яйца, като обикновено отглеждат по едно-единствено малко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно – при някои видове дори след осмата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна – мърша. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / юни 1990: 7.</ref>
 
В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.<ref>Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.</ref><ref>Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.</ref>В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според [[Орнитология|палеоорнитолога]] проф. [[Златозар Боев]] е на повече от 2 млн. г.години<ref>Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.</ref>
 
== Източници ==