Никифор II Фока: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
мРедакция без резюме
Ред 4:
| изображение за личността = [[Image:Nikiphoros Phokas.jpg|190px]]
| описание на изображението =
| управление = [[963]] - – [[969]]
| коронация =
| пълно име =
Ред 19:
| династия =
| съпруга = [[Анастасо-Теофано|императрица Теофано]]
| втори брак =
| трети брак =
| династия =
| баща = [[Варда Фока Стари]]
| майка =
Line 31 ⟶ 28:
Никифор II е родом от [[Кападокия]] и произлиза от знатния малоазийски род '''''[[Фока (византийска фамилия)|Фока]]''''', свързан с едрата военно-земевладелска аристокрация от [[Мала Азия]]. Неговите роднини имат гръцки и арменски корени и са изтъкнати пълководци по времето на [[Македонска династия|Македонската династия]]. Дядо му е [[Никифор Фока]], стратег на западните теми през управлението на [[Василий I Македонец]]. Единият от синовете му е [[Лъв Фока]] (чичото на бъдещият император Никифор II), който през 917 г. търпи голямото поражение срещу българският цар [[Симеон I]] в [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Баща на император Никифор II е друг известен генерал, [[Варда Фока Стари]]. Братя на императора са [[Лъв Фока Млади]] и [[Константин Фока]].
 
== Кариера и възкачване ==
Преди да дойде на трона, Никифор Фока постига забележителни победи срещу арабите в [[Сирия]], при властването на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]]. През 962-3 г. напредва в [[Киликия]] и превзема [[Алепо]], вземайки богата плячка. По време на кампанията бил наречен с прозвището "бледата„бледата смърт на сарацините"сарацините“.
 
През 963 г. император Роман II умира в столицата. Неговата вдовица, амбициозната императрица [[Анастасо-Теофано|Теофано]] е майка на малолетните престолонаследници [[Василий II]] и [[Константин VIII]] Порфирогенети. Тя се нуждае от силен съюзник, който да защити нейните позиции и регентска власт от домогванията на другия регент, придворния [[евнух]] [[Йосиф Вринга]]. Безскрупулна и находчива, императрицата-регент спира избора си на Никифор Фока, победоносният главнокомандващ на източните армии, който е едновременно амбициозен и популярен сред войниците. Призован от правителството в Константинопол, Никифор междувременно получава предупредителни послания за заговор готвен срещу него. Убеден в благосклонността на императрицата към него, той е издигнат за император от войските през лятото на 963 г., въпреки интригите и съпротивата на част от дворцовите кръгове.
Line 39 ⟶ 36:
[[File:Entrance of the emperor Nikephoros Phocas (963-969) into Constantinople in 963 from the Chronicle of John Skylitzes.jpg|thumb|ляво|300px|Тържественото влизане на Никифор II в Константинопол през 963 г.]]
 
== Управление ==
Никифор Фока ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава повече привилегии на едрата военно-поземлена аристокрация (т.нар. "динати"„динати“) с цел да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през [[964]] година забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд. Поради това той става много непопулярен сред духовенството.
 
Никифор II Фока извършва и военна реформа, с която увеличава ролята на тежката конница от рицарски тип ([[катафракт]]и) в основна ударна сила на войската.
 
=== Външна политика ===
Император Никифор II е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях: [[остров]] [[Крит]] през 961-2 г., [[Киликия]] и [[Кипър]] през 964-5 г., Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]] през 968-9 година.
[[File:Histamenon nomisma-Nicephorus II and Basil II-sb1776.jpg|thumb|300px|Номизма с изображения на [[Христос]] (вляво), Никифор II Фока и Василий II Порфирогенет]]
Line 56 ⟶ 53:
Суров и недипломатичен по характер, Никифор II води аскетичен монашески живот, ограничава разкоша с цел да намали разходите, и се отнася строго към богатите аристократи. Реформите и поведението му настройват висшите прослойки на войската и църквата срещу него. Той губи подкрепата на императрицата, която се включва в тайния заговор за преврат. През нощта на [[11 декември]] [[969]] г. Никифор II е линчуван и убит в покоите си от заговорници на [[Йоан I Цимисхий]].
 
== Външни препратки ==
{{commons|Nicephorus_II}}
*[http://istorianasveta.eu/pages/posts/vizantija-v-apogeja-na-svojata-mosch.-nikifor-ii-foka-963-969-883.php Никифор II Фока (963-969)]