|
Карол е роден на [[15 октомври]] [[1893]] г. в замъка [[Пелеш (замък)|Пелеш]], близо до румънския град [[Синая]]. Той е най-големият син на румънския крал [[Фердинанд I (Румъния)|Фердинанд I]] и на британската принцеса [[Мария Единбургска]]. По майчина линия Карол II е правнук на британската кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]] и на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
През 1914 г. Карол получава място в горната камара на румънския парламент, което му е гарантирано от приетата през 1863 конституция на страната. Вместо с лидерските си умения, остава известен с несполуките в личния си живот, тъй като се жени три пъти. Първият му брак е с Йоана-Мария Ламбрино — дъщеря на румънски генерал, за която Карол се жени през август 1918 г. в Одеса. От нея Карол има един син — Мирча Грего Карол Ламбрино. Тъй като е сключен против действащите тогава закони и без позволението на румънския парламент, този брак е анулиран с решение румънскияна румънски съд от 1919 г., а всички наследници на Карол и Йоана-Мария са лишени от каквито и да е наследствени права върху румънската корона.
През 1921 г. Карол II се жени за гръцката принцеса [[Елена Гръцка|Елена]]. Двойката има един син - [[Михай I|Михай]], роден през 1921 г. И този брак скоро се проваля — през 1925 г. Карол II започва скандална връзка с [[Магда Лупеску]] —, разведена католичка, дъщеря на евреин и католичка. За да бъде с любовницата си, на 28 декември 1926 г. Карол официално се отрича от правото си да наследи румънската корона, в полза на сина си [[Михай I|Михай]], и напуска страната заедно с Магда Лупеску. През 1928 г. той официално се развежда и с втората си съпруга Елена.
Малолетният син на Карол и Елена се възкачва на румънския престол през 1927 г. От негово имае обачеиме започва да управлявуправлява регентство, начело на което застава принц Николае — по-малкият брат на Карол. Регентството обаче се оказва неспособно да контролира политическите процеси в страната, която изпада в политическа криза след смъртта на Йон Братиану — глава на клана Братиану и лидер на управляваща националлибералнаНационаллиберална партия. През 1928 г. либералното правителство е заменено с коалиционно правителство, начело с Юлиу Маниу. Върху новото правителство започва силен натиск от страна на привържениците на Карол, в това число брат му Николае и голяма част от военните, за връщането на Карол и поставянето му на румънския престоолпрестол.
Карол се завръща в Румъния на 6 юни 1930 г. Същият ден той се отмята от направеното през 1926 отричане от престола и с решение на парламента от 7 юни 1930 е обявен за крал на Румъния със задна дата, считано от 1927 г.
По време на управлението на Карол II (1930 - 1940) корупцията и политическите интриги в Румъния взимат застрашителни размери. Страната е засегната от икономическа крицакриза и работничеки вълнения, а в същото време в страната се наблюдава и възход на фашистката идеология. Постепенно Карол II застава начело на политическите процеси, прървоначалнопървоначално лавирайки между селските партии, либералите и антсемитскитеантисемитските партии. През 1938 г. Карол II слага край на парламентарната демокрация в Румъния и се обявява за диктатор. КраяВ края на 30-те години обаче международната обстановка се развива в неблагоприятна за краля и Румъния посока — през 1939 г. избухва Втората световна война, в началото на която страната обявява неутралитет, а една година по-късно се случва и капитулацията на Франция —, най-големияголемият защитник на Версайската система, от която през изминалите две десетилетия облаги черпи и Румъния. Капитулацията на Франция оставя Румъния без влиятелен защитник, притисната между двама мощни външнополитически съперници - [[Съветския съюз|Съветският съюз]] и [[Трети райх|Третият райх]]. Под техния натиск страната е принудена да направи трудни териториални отстъпки спрямо Съветския съюз, [[България]] и [[Унгария]].
В тази обстановка личността на краля вече е неудобна за румънския политически елит. На 6 [[септември]] [[1940]] г. е извършен военен преврат, начело с генерал Антонеску. Военните принуждават Карол II да абдикира в полза на сина си и да напусне страната, в която се установява диктатурата на Антонеску.
След абдикацията Карол II и Магда Лупеску напускат Румъния и пристигат в неутрална [[Португалия]], откъдето отплават за [[Мексико]]. Скоро Румъния се включва във войната на страната на [[Германия]], което е използвано от Карол II, за да сформира свое румънско правителство в изгнание, за което търси признание дори от Сталин.
През 1944 г. Карол II и [[Магда Лупеску]] се установяват в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]], където двамата сключват брак на [[3 юни]] [[1947]] г.
Карол II никога повече не се завръща в Румъния, където след вторатаВтората световна война монархията е отменена. Той не вижда повече сина си [[Михай I]], който след като е прогонен от Румъния, отказва да се срещне с баща си в чужбина.
Карол II умира от сърдечен удар в [[Ещорил]], [[Португалия]], на [[4 април]] [[1953]] г. Погребан е в манастира Сао Висенте де Флора в Лисабон. През 2003 г. останките му, както и тези на последната му съпруга, са пренесени в Румъния и са положени в катедралата в [[Куртя де Арджеш]].
| 