Стоян Петров (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|ляво|мини|250п|Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: [[Тодор Станков]] и [[Цено Куртев]]; [[Иван Варналиев|Иван Варналията]] и [[Лазо Лазов]]; [[Кръстьо Българията]] и неизвестен, най-горе; [[Михаил Герджиков]] и [[Христо Силянов]]; [[Константин Калканджиев]] и цивилните [[Петър Чолаков]] и [[Георги Минков]]; [[Коста Тенишев|Коста Лютий (Тенишев)]], Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; [[Димитър Ташев]] и [[Христо Арнаудов]] (горе с брадата); фелдшерът [[Димитър Дичев]] и капитан [[Стамат Икономов]] (прав до скалата)]]
Стоян Петров е роден през 1874 година в град [[Малко Търново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството [[Странджа (организация)|„Странджа“]] в Бургас.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 166.</ref>
През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата [[Минчо Томов]], обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при [[Михаил Герджиков]] и участва в [[Синеклийски атентат|опита за атентат]] при гара [[Синекли]] през февруари 1903 година.
Делегат е [[Конгрес на Петрова нива|на конгреса на Петрова нива]], който го определя за войвода на ІІ [[Велика (Вилает Лозенград)|велишки]] участък.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.</ref>
| |||