Панчаревско езеро: Разлика между версии

|надморска височина = 599.20 m

|построен = 1955-1957

|стойност =

|собственик =

|приток = [[Искър]]

|отток = [[Искър]]

|източник =

|вид вец = <!-- Вид на водноелектрическата централа -->

|производство = <!-- Действително годишно произведено електричество, MW.h -->

|населени места =

}}

 

 

== Местоположение ==

[[Файл:Witoscha.png|мини|вляво|300п|Язовири от каскада „Искър“ (от югоизток на северозапад): „Искър“, „Пасарел“, „Панчарево“]]

 

 

== Статут ==

 

Като част от второто ниво на [[Искър (каскада)|каскада „Искър“]] езерото осъществява дневното изравняване на преминалите през яз. [[Пасарел (язовир)|„Пасарел“]] и [[ВЕЦ Кокаляне]] водни количества, като извършва и минимално регулиране на оттока на реките [[Планщица]], [[Железнишка река|Ведена]] и [[Бистрица (Витошка)|Витошка Бистрица]] преди навлизането на река Искър в [[Софийска котловина|Софийското поле]]. След 1964 г. е обявено и активно се използва като обект за рекреация.

Главна заслуга за построяването на езерото в Панчарево има инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], кмет на София в периода 1934 – 1944 г., на когото се дължат много ключови за оформянето на европейския облик на столицата градоустройствени дейности. По негова идея е създаден Рилският водопровод и започва благоустрояването на парк Витоша. Езерото е създадено по изкуствен път чрез изграждане на бент. При завиряването му в периода 1954 − 1957 г. [[Панчаревски минерален извор|минералните води]] в поречието на реката са съхранени и изведени на брега, където се използват и до днес в сградата на банята, чешмите до нея и открития минерален басейн. При оформяне и социализиране на бреговата ивица са създадени няколко атрактивни мостика, използвани във връзка с поддръжката и експлоатацията на находищата на минерална вода, както и за разходка и акостиране на малки плавателни съдове.

 

 

През следващите години водите му се използват основно за водни спортове, промишлено водоснабдяване и напояване. През 1966 г. е построена първата гребна база в района, а две години по-късно – Националната гребна база, която по това време е най-модерната в страната, с капацитет за провеждане на олимпийски състезания. По същото време са изградени трибуните и кулата за наблюдение и започва разширяването на съществуващата обиколна алея с цел изграждане на път за заснемане на състезанията и осигуряване на пряка видимост към състезателното трасе с дължина 2 100 m. През 1977 г. езерото до София е домакин на световното първенство по кану-каяк, а през 1981 г. – на световното първенство за младежи във водните спортове.

 

 

Около Панчаревското езеро през годините са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, ведомствени почивни домове и няколко уютни заведения за обществено хранене. Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих, която днес се използва основно за водни спортове (академично гребане, ветроходство), излети с лодки и водни колела, риболов и балнеолечение. Има плажна ивица с дължина 1300 m и водоем за платен риболов.

 

Друго атрактивно трасе в района е обиколният път на езерото от източната му страна, между Герман и Кокаляне, който, независимо че е проходим и за коли, е подходящ основно за разходки и излети, особено в горещите летни дни, както и за велосипедисти.

 

 

Могат да се използват и множеството планински пътеки в района, по които да се продължи към крепостта [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]] или близките манастири.

 

== Екология ==

 

Това води до заблатяване, разрастване на подводната растителност и намаляване на полезния обем на водната площ, което се наблюдава напоследък. Спирането на водата по част от каскадата, поради сведеното до минимум през последните години производство на електроенергия от централите „Пасарел“ и „Кокаляне“, допълнително подпомага тези процеси. Според експерти, ако скоро не се предприемат кардинални мерки, езерото може да се превърне в блато и дори да изчезне. Дъното му е почистено основно за последен път във връзка с провеждането на Световното първенство по кану-каяк през 1981 г., но до края на 90-те години е нарушена олимпийската дистанция, необходима за провеждането на международни състезания.

 

{{Язовири в България}}

[[Категория:Язовири в България]]

[[Категория:Водосборен басейн на Искър]]