Уикипедия

Салют-4: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 19:
| дължина = 14,55 [[метър|m]]
| ширина = 4,15 m
| височина =
| диаметър =
| обем = 90 [[кубичен метър|m³]]
Line 26 ⟶ 25:
| апогей = 270 km
| инклинация =
| височина =
| скорост =
| период = 89,1 [[минута|минути]]
Line 40 ⟶ 38:
| конфигурация_заглавие = Диаграма на Салют-4
}}
'''Салют-4''' (ДОС-4 или № 124) е орбитална [[космическа станция]] по програмата за граждански пилотирани станции "„Долговременная орбитальная станция“ (ДОС)". Изведена в орбита от ракета-носител "„[[Протон (ракета)|Протон-К]]"“ на 26 декември 1964 година. Станцията приключва своята работа на 3 февруари 1977 година. За времето си на съществуване в нея работят два екипажа: на [[Союз 17]] [[Алексей Губарев]] и [[Георгий Гречко]], а след това на [[Союз 18]] на станцията пребивават [[Пьотър Климук]] и [[Виталий Севастянов]].
 
== Общи характеристики ==
* Дължина —– 15,8 м
* Най-голям диаметър —– 4,15 м
* Обитаем обем —– 90 м³
* Стартова маса —– 18.900 кг<ref name="BSE76">{{cite web|url=http://epizodsspace.narod.ru/bibl/ejeg/1976/76.html|title=Ежегодник БСЭ 1976 г.}}</ref>
* Площ на Слънчевите батерии —– 60 м²
* Количество на панели с.б. —– 3
* Производство на електрическо —– 4 kw
* Брой на докове за скачване —– 1
 
 
 
== Научна апаратура ==
Масата на научната апаратура на Салют-4 е около 2 т, в нейния състав влизат 25 см слънчев телескоп ОСТ-1[5] (разработка КрАО), спектрометри (дифракционен КДС-3, за регистриране на изотопи на леки ядра СИЛЯ-4, слънчев КСС-2[6], инфрачервен телескоп ИТС-П), детектори на метеоритни частици ММК-1 и неутрални частици „Рябина“, масспектрометър „Спектр“, датчик измерващ температурата на горните слоеве на атмосферата „Эмиссия“, апаратура за наблюдения на Земята (КАТЭ-140, КАТЭ-500, БА-ЗК), телефотометър „Микрон“, оборудване за медицински и технологични експерименти.
 
Сред основните инструменти на станцията са рентгеновите телескопи „Филин“ и РТ-4. Телескопът РТ-4 представлява параболично огледало (диаметър 20 см) косо отразяване (ефективна площ ~100 см<sup><small>2</small></sup>) и газов детектор за меки рентгенови лъчи в диапазон на енергията ~ 0,15 - – 0,3 КеВ[7]. Телескопът бил монтиран извън херметичния отсек на станцията и имал два водача (по двете оси) и два обектива със зрително поле около 10 градуса. Телескопът работел в няколко режима. В основен режим станцията предварително се насочвала към изследвания обект, след което водачите на телескопа са го насочвали с точност около 15 ъглови минути и стабилизирали с точност 5 ъглови минути. В режим на сканиране телескопът оглеждал участък от небесната сфера с размери 8х8 градуса. В запасен режим е имало възможност за насочване на телескопа без използването на собствените направляващи водачи на телескопа (тоест чрез завъртане на станциятс). За астрометрически наблюдения паралелно се провеждало фотографиране на небето с камера БА-3К. Рентгеновият спектрометър „Филин“ представлявал газов детектор с обща площ ~500 см<sup><small>2</small></sup>. Работен диапазон на енергите — – 0,2-10 КеВ. Спектрометърът „Филин“ също бил монтиран извън херметичния отсек на станцията.
 
Понеже рентгеновите инструменти не можели постоянно да работят в автоматичен режим, сеансите за наблюдения за цялото време на работа на станция Салют-4 на орбита не са много: 3 наблюдения са проведени от първата експедиция и 8 — – втората.
 
Получен е енергетичният спектър на рентгеновите нови в съзвездие Инорог 1975 г (A0620-00)[9]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Салют-4“.