Импресарио: Разлика между версии

Импресарио от италиански Impresa: предприятие или уредник, човек, който организира и често финансира концерти, пиеси и опери. Произходът на думата се намира в социалния и икономически свят на италианската опера, където от средата на 18-ти век до 1830 г. импресарио е ключовата фигура в организацията на музикалния сезон. До 1850 г. собствениците на театър, обикновено благородна аматьори, възлагат на импресариото да наеме композитор на опери за сцена, като се очаква те (оперите) да бъдат нови; събирането на необходимите костюми, комплекти, оркестър и певци като се приема, че те представляват значителни финансови рискове. През 1786 г. Моцарт сатиризира стреса и емоционалната щета в един-единствен акт-фарс: "Импресариото"„Импресариото“(Der Schauspieldirektor).

Много импресарии фалират, някои повече от веднъж, така че търговския нюх и поемането на рискова са били от полза. Алесандро Ланари (1787 - – 1852) започва като собственик на магазин, в който се изготвят костюми, премахвайки посредниците в серия от успешни сезони той продуцира за Teatro La Pergola...

Традиционният термин е все още в употреба в развлекателната индустрия за организатор на концерти, турнета и други мероприятия в музиката, операта, театъра и дори родео. Значителни съвременни импресарии в традиционния смисъл на думата включват Рудолф Бинг, Сергей Дягилев (прочут руски балетен импресарио) Ричард Д’Оли Карт ( Импресарио на Gilbert and Sullivan — – librettist and composer, were classically Victorian gentlemen whose comic operas for the Savoy Theater), Форчън Гало (Известен италиански импресарио 09.05.1878 – 28.03.1970) и Сол Хурок (рус. Соломон Израилевич Гурков, световноизвестният американски импресарио на 20 век).

Жак-Ив Кусто казва за себе си, че той е бил импресарио на учените като изследовател и режисьор, който работи с учени в подводни изследвания. Никълъс Уейд, описва Джеймс Д. Уотсън и Е.О. Уилсън в "Ню„Ню Йорк Таймс"Таймс“ като импресарии на произведенията на Чарлз Дарвин.