Йоанис Колетис: Разлика между версии

'''Йоанис Колетис''' ({{lang-el|Ιωάννης Κωλέττης}}), срещан понякога и с името '''Йоани Колети''', е новогръцки политик от времето на т.нар. [[гръцка война за независимост]], водач на румелиотите по време на [[гръцка гражданска война|гръцката гражданска война]], а след създаването на [[кралство Гърция]] на два пъти премиер и водач на т.нар. [[френска партия]] по време на баварократията в страната.

 

Йоани Колети е по произход [[армъни]]н и основателно или не e набеден в [[историография]]та за своеобразен автор на станалата постфактум пословична "[[мегали идея]]" (макар израза в смисъла на програма да е насочен основно в защита правата на пришълците в кралството и останалите под османско иго). <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 87</ref>

 

След завършване на учението си се прибира в родния край и в [[Янина]] става личен лекар на [[Али паша Янински]]. След избухването на [[гръцка война за независимост|гръцкото въстание]] опитва да организира подобно надигане и в родния си край, но начинанието се проваля и Колети заминава за [[Морея]], за да се включи във въстанието. Оглавява въстанически отряд. Заместник-председател на Народното събрание, което обявява в [[Епидавър]] на 27 януари 1822 г. - [[декларация за гръцката независимост]]. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94</ref>

 

По време на междувременно избухналата [[гръцка гражданска война]] има посредническа роля между враждуващите страни, но се оформя като краен противник на видния фанариот [[Александро Маврокордато]] - бъдещ водач на [[английска партия|английската партия]] в кралство Гърция. В [[Трезен]] подкрепя [[Йоан Каподистрия]] срещу [[демогеронти]]те, макар непосредствено след това да излиза в решителна опозиция на автократичния Каподистрия. След убийството на Каподистрия и настъпилата анархия в страната, Колети изпъква като един от политическите лидери, влизайки в служебния триумвират с брата на убития председател [[Августин Каподистрия]] и [[Теодор Колокотрони]]. Защитава интересите на румелиотите от областта Ливадия, днес [[Континентална Гърция]]. Влиза в сблъсък с политиката на Августин Каподистрия и успява със серия процедурни хватки и маневри да спечели властта в страната посредством петчленен държавен комитет от април 1832 г. (в който е решителна опозиция), прерастнал по-късно в седемчленен такъв, в който обаче неговите хора вече имат мнозинство и налагат своите виждания. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94</ref>

 

След пристигането в страната на [[Отон I Гръцки]] по неволя се съгласява да застане начело на изпълнителната власт, след което е изпратен за посланик в [[Париж]] и [[de facto]] излиза от активната [[вътрешна политика]] в т.нар. ''почетно изгнание'' (1835-1843). По това време, в Париж, Колети формулира идеала си за един нов "[[гръцки проект]]", макар социалните привърженици на неговата френска партия да са основно хора без професия, т.е. [[паликари]] - бивши [[арматоли]] и [[клефти]] или въстаници основно от [[Румелия]]. След [[въстание от 3 септември 1843 година|въстанието от 3 септември 1843 г.]] е отново премиер. Според френският посланик в Атина по това време, неговите политически приятели не винаги му правят чест, обаче те са най-силните. Френската дипломация по това време намира Колети за по-популярен от краля в страната. [[Георги Раковски]] търси в Гърция по това време именно Колети за [[логистика]] на своите общобалкански планове за освобождение. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94</ref>

 

От това време датира и прословутата му реч в гръцкото национално събрание от 14 януари 1844 г., с която дава отглас на израза "[[мегали идея]]", макар че с нея се противопоставя на [[автохтонисти]]те за сметка на [[етерохтонисти]]те. В тази прословута реч е споменат поименно и персонално като потърпевш от новата гръцка политика [[Хаджи Христо Българин]], председател на [[Трако-славяно-български комитет]]. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71; Колети никога не е крил пробългарския си пресантимант.</ref> В основата на вътрешнополитическия конфликт е оземляването на етерохтонистите, като се замисля даването на земя в [[Акарнания]] на [[българи]], [[албанци]], [[сулиоти]] и [[власи]] през 1843 г. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71</ref> Именно от този социален поборнически ("хъшовски") пласт излиза електоралната подкрепа за френската партия на Колети срещу [[Английска партия|английската партия]] на Маврокордато - в която начело на едрите корабособственици от остров [[Идра]], земевладелците и [[коджабаши]]те /придошли и отвън/ - са точно [[фанариоти]]те. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 66</ref>