Челюскин (параход): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Челюскин|Челюскин}}
'''„Челюскин“''' е [[съветски]] [[параход]], подсилен да плава през полярен лед, потънал в [[Северния ледовит океан]] през [[1934]] г.
Заклещен е от ледовете по време на плаването му по Северния морски път от [[Мурманск]] до [[Владивосток]]. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северният морски път с обикновен кораб в рамките на 1 плавателен сезон.
Параходът е построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Има водоизместимост 7,5 хил. тона. Спуснат е на вода на [[11 март]] [[1933]] г. с първо име „Лена“, тъй като първоначално е бил предназначен да плава между устието на река [[Лена]] и гр. [[Владивосток]]. На 19 юни 1933 г. е наименуван в чест на [[Семьон Челюскин]]
[[Файл:Chukchi Sea5KOI.png|мини|200п|Мястото на потъването край остров Колюхин ([[Чукотка]])]]
[[Файл:Пароход Челюскин.jpg|мини|200п|ляво|Параход „Челюскин“]]
Line 10 ⟶ 11:
Експедицията на „Челюскин“ се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда има 112 души, пътници и екипаж.
Параходът „Челюскин“ тръгва от Мурманск към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] г. На [[19 септември]] ледове обграждат кораба. Той се опитва да излезе от този плен, като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа, в него прониква вода и пътниците го напускат.
На [[13 февруари]] 1934 г. „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали, от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.
== Евакуация ==
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на [[чукотка|чукотското]] селище [[Ванкарем]] за няколко дни също обособяват писта.
Първият самолет, който достига до челюскинци, е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]] със своя [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] превозват останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са извършени 24 рейса.
Летците, превозили спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|герои на Съветския съюз]] и са наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски. Уилям Левари и Клайд Армистет, граждани на САЩ, участвали в спасяването, са наградени с [[Орден Ленин]].
== Издирване на кораба ==
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналият съд. Експедициите от 1974 и 1978
По повод 70-годишнината от гибелта на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През 2004 г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро става ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Параходът
През септември 2006 г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявяват, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала са изпратени в [[Копенхаген]]
През февруари следващата година експертите заключават, че намереното е наистина част от легендарния кораб.
Line 34 ⟶ 35:
== Външни препратки ==
* [http://www.cheluskin.ru/ Челюскин-70
* [http://lenta.ru/articles/2004/08/24/lostship/ Челюскиниада]
* [http://www.russianseattle.com/hidden_chelyuskin_2003.htm Тайна експедиция на
* [http://www.arctictoday.ru/history/mastering/271.html Истината за експедицията на
[[Категория:Параходи]]
|