|
[[File:Cochineal drawing.jpg|мини|Кохинил – Източникът на E120]]<center>
'''Хранителните добавки''' са вещества с изкуствен или естествен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като преобладаваща съставка при производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства. Добавят се по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението ѝ и остават като нейна съставка, дори и в променена форма.
Някои хранителни добавки се използват от векове, например запазването на хранителни продукти в [[саламура]], [[осоляване]] и др. В средата на [[20 век]], с появяването на полуготовите храни, започват да се използват множество хранителни добавки.
Някои хранителни добавки – [[оцветители за храни|оцветителите]] – придават на храните чисто естетически свойства. Редица одобрени от ЕС оцветители са считани за вредни и са забранени в някои страни. Интересен е начинът на производство на оцветителите – някои се правят от [[въглищен катран]], а пък червеният оцветител E120 (използван в много български продукти) се извлича от специален вид насекоми.<ref>[http://gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=763 Всичко за „Е“-тата]. Силвия Тулева. gorichka.bg</ref>
Хранителни добавки се използват често от спортистите за подобряване на тонуса и по–доброто усвояване на хранителните вещества погълнати чрез храната.
== Класификация по E-номер ==
За класификацията на хранителните добавки и едновременно с това за осведомяване на потребителите в [[Европа]] е въведена [[Е-номер|система за класификация на хранителните добавки]]. На всяка хранителна добавка е присвоен уникален номер. В Европа уникалният номер се състои от главната буква Е и трицифрено число – напр Е100. Страните извън Европа не използват буквения индекс Е, а само трицифрения цифров индекс или имат свой индекс – например [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] използват цифров индекс А.
Тази система за класификация наскоро е взета за основа при разработването от комисията на Световната организация по прехраната [[Codex Alimentarius]] на международна система за класификация на хранителните добавки. Проектът, който всъщност е съвеместен със [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]], е много спорен и непризнат от множество държави и международни организации.
<center>
{| class="wikitable" border="1" cellpadding="5" width="700"
|+ Класификация по E-номер
|-
|width="285" rowspan=7 |
<p align="center">'''[[E100-E199]]'''</p>
<p align="center">оцветители
== Класификация по предназначение ==
=== Оцветители ===
Оцветителите служат за усилване или възвръщане на естествения цвят на хранителните продукти, особено когато по време на технологичния процес продуктите губят естествените си багри. Природните багрила се получават от плодовете, листата, цветовете, кореноплодите на различни растения. Има и други, които са с животински произход. Те са безвредни и безопасни за човешкото здраве. Една голяма част, обаче, са синтетични бои (алура ред, цитрусово червено №2, еритрозин, амарант, тартразин, индиготин).
Оцветителите се използват особено често в разтворими сокове, нектари, газирани напитки, сладкиши, соленки, чипс, снакс, пуканки, бонбони, близалки, торти, сладоледи и т.н. Освен това някои оцветители имат и друга роля. Натриевият нитрит, например, е вещество, което се свързва с пигментите на месото и по този начин не само стабилизира цвета, но и действа антимикробно. Някои от тези бои са забранени за употреба в САЩ, Япония, Канада, ЕС, защото са намерени доказателства за тяхното токсично или канцерогенно действие. Въпреки, че покриват като цяло стандарта на Европейския съюз, за някои оцветители е препоръчително да бъдат избягвани(Е102, Е120, Е123, Е151) поради опасността от остри алергични реакции.
Биват класицифирани основно по 3 признака – по цвят, по произход и по химична природа. По химическата си същност оцветителите от растителен произход най-често спадат към флавоноидите и кортиноидите.
=== Антибиотици ===
| 