Баба Тонка (област Търговище): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Кратка историческа справка: -, replaced: [Балкан] → [Стара планина|Балкан] редактирано с AWB |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Продановци, Горица, Манастирица; Unlinked: Продановци |
||
Ред 28:
Преди [[Освобождението]] населението на селото било турско. През 60-те години на 19-ти век в селото са заселени [[черкези]] и [[татари]]. Единственият българин, който живеел тогава в селото се казвал Цвятко и бил сапунджия. След [[Освобождението]] турското население напуснало постепенно селото, продавайки и имотите си и заминало за [[Турция]].
Първите нови заселници – българи – [[балканджии]] дошли в селото през [[1879]] г. – дядо Стоян Топала от село [[Родина (село)|Тантури]], Еленско и дядо Койо от Щурските колиби, Еленско. След тях дошли и дядо Гено и Стоян Велев от колиби [[Продановци (Област Велико Търново)|Продановци]], Еленско.
Масовото заселване на селото станало през [[1884]] г. отново от Еленския [[Стара планина|Балкан]]. Насам тръгват семейства от селата [[Родина (село)|Тантури]] и [[Златарица]], а по-късно от [[Илаков рът]], [[Средни колиби]], [[Усои|Шейтани]], [[Баждари]], [[Топузи]], [[Дренчене]] и махалите [[Калуците]], [[Пацърите]], колибите
През 30-те години тук се заселват и няколко семейства от [[Кюстендил]]ските селата [[Ваксево]], [[Трекляно]] и [[Габрешевци]], както и от село [[Мусул (село)|Мусул]], [[Босилеград]]ско.
Ред 37:
През [[1886]] г. селото става чисто българско, с население от [[балканджии]], прехранващо се от земеделие и по-малко от животновъдство.
От [[1883]] до [[1934]] г. селото получава статут на селска община, в състава, на която влизат селата [[Берковски]], [[Бракница]], [[Горица (Област Търговище)|Горица]], [[Иванча (Област Търговище)|Иванча]] и [[Манастирца|Манастирица]].
Първоначално българското училище се помещавало на мястото на турското в двора на [[джамия]]та, която с идването на балканджиите била превърната в [[църква]], но днес не съществува. По-късно е било построено ново малко училище, но с недостатъчно място за учениците. През [[1932]] г. било построено последното училище, което започва да носи името “[[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]” и което отдавна е закрито, поради миграцията на населението към градовете.
| |||