Бронирана бригада: Разлика между версии

'''Бронираната бригада''' се формира на 1 октомври 1943 г., съгласно министерска заповед №375 от 29 септември 1943 г. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 31. </ref> Тя е пряк приемник на бронирания полк, създаден на 25 юни 1941 г. Бригадата взема участие в т.нар. [[Участие на България във войната срещу Третия Райх|т.нар. отечествена война 1944 &nbsp;– 45 г.]]. През първата фаза на войната боеве с армията на Третия райх край Куманово, Крива Паланка, Кочани, Ниш, Пирот, Прокупле, Митровица. Във втората фаза част от нея, сформирана като 1-ва армейска танкова дружина към [[Първа армия|Първа българска армия]], участва в [[Дравска операция|Дравската]] и [[Мурска операция|Мурската]] операции – при превземането на линията Маргит. Бойният ѝ път приключва в унгарския град [[Надканижа]].

След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] с [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на [[Царство България|България]] са поставени сериозни ограничения спрямо армията. Освен всичко друго няма право и на тежко артилерийско въоръжение, включително танкове. Първите опити за въоръжаване на страната с бронирана техника датират едва от [[1934]] г. Министърът на войната ген. [[Пенчо Златев]] прави доклад до Министерския съвет за необходимостта за закупуване на военна техника от Италия, която включва и танкети [[Carro Veloce L3/33]]. Взето е решение да са закупят 14 танкети срещу сумата от 10 770 600 лева. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 12. </ref> В началото на 1935 г. танкетите са доставени в пристанище Варна и са заведени в българската армия под името '''лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“'''. С тях на 1 март 1935 г. се се формира една рота към 2-а колоездачна дружина от 1-ви инженерен полк в София. Така се поставя началото на бронираните войски в българската армия. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 13. </ref> Танкетите са доставени с трицветен камуфлаж (след 1941 г. са пребоядисани в зелено), а оригиналните сдвоени 8-mm картечници „Бреда“ по настояване на военните са заменени с австрийската 8-mm тежка картечница „Шварц-Лозе“, обр. 1907/12 г., която е на въоръжение в българската армия.

През същата 1937 г. са проведени и първите маневри с използване на бронирана техника, която се използва за поддръжка на пехотата. Резултатите от маневрите показват нуждата от увеличаване на броя на машините и огневата им мощ. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 16. </ref>

На 2 февруари 1939 г. с наличната техника се формира дружина бойни коли. Структурата на дружината включва първа танкова рота с 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“ и втора танкова рота с 8 бойни коли „Викерс“. Създадена е и техническа работилница за обслужване на техниката. Все още организационното обособяване на дружината е формално – един взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е придаден към бързата дивизия, втори взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е отделен за [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]], създаден за защита на границата с [[Турция]], а втора рота с бойните коли „Викерс“ е за общовойсковите щабове. Дружината е настанена в казармите на Първи кавалерийски полк. Командир на дружината е майор Тодор Иванов Попов, поручик Иван Иванов Гюмбабов е командир на първа рота, а поручик Тодор Стефанов Иванов. По-късно е формирана и трета рота с командир капитан Александър Иванов Босилков. <ref>Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 63 &nbsp;– 64. </ref>

През юни 1939 г. главният инспектор на въоръженията в Министерството на войната ген. Руси Русев е на посещение в Германия, където представя исканията на България за подсилване на армията с минимум 26 нови танка. На 22 юли [[фюрер]]ът [[Адолф Хитлер]] дава разрешение за доставка на военна техника политически важните за Германия държави. На България са обещани поне 30 &nbsp;– 40 чехословашки танка от военната плячка. През февруари-април са доставени първите 26 танка „[[LT vz.35|Шкода]]“ (Skoda LT vz. 35), въоръжени с 37-mm оръдие А-3 и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau). През август-октомври същата година са доставени още 10 танка, но с по-новото оръдие А-7. Тези танкове остават известни като „афганистанските“, тъй като са били предназначени за износ в Афганистан, но окупацията на Чехословакия осуетила доставката им. Танковете „Шкода“ са заведени в армията под името '''бойна кола „Шкода“'''. С получените танкове се формира трета рота към бронираната дружина. През лятото и есента на 1940 г. втора и трета рота са съсредоточени в района Любимец – Свиленград за прикриване на турската граница, а танкетите от първа рота са в района на Шумен на занятия с 4-а пехотна дивизия. Заедно с българските части те участват в навлизането в Южна Добруджа след предаването ѝ на България по силата на [[Крайовска спогодба (1940)| Крайовската спогодба]].

* Дружинна работилница – 8 души. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 115. </ref>

През 1942 г. командването на армията прави извода, че наличната бойна техника е остаряла и ненадеждна, неспособна да подкрепя дори отбранителни операции. В края на годината се взема решение да бъдат създадени танкови бригади, които и като структура, и като бойна техника да бъдат по образец на германска танкова дивизия. За основен танк е избран германският [[Panzerkampfwagen IV]]. За разузнавателната част са избрани германските бронирани автомобили Pz. Spw. (Sd. Kfz. 222 и 223). Предвижда се и създаването на щурмови артилерийски отделения за борба с противниковите танкове. За изтребител на танкове е избран германският StuG 40. За учебно-бойни машини са предвидени танковете [[Panzerkampfwagen I]] и [[Panzerkampfwagen III]]. Българските искания са представени на Хитлер от военния министър ген. [[Никола Михов]], който се намира на визита в Германия в края на 1942 и началото на 1943 г. Исканията са приети и германската страна съставя плана за доставки „Барбара“, включващ „План 43“ и „План 44“, като до юли 1943 г. на България трябва да бъде доставена техника за комплектоването на една танкова бригада. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 26. </ref>

Първите танкове по тази програма са доставени през май 1943 г. Германската страна обаче променя типа на някои от договорените учебно-бойни машини. Вместо 10 Panzerkampfwagen III са доставени чехословашки [[LT vz.38]] или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация. Зачислени са в армията като '''бойна кола „Прага“ '''. Вместо Panzerkampfwagen I са доставени 19 френски трофейни танка [[Hotchkiss H35]], въпреки нежеланието на българската страна да използа ненадеждните френски машини. По-късно те са зачислени като '''бойна кола „Хочкис“ ''' към жандармерията за борба с партизаните. Вместо предвидените 6 танка „Сомуа“, българската страна доплаща за още 6 танка Panzerkampfwagen IV, с които общото количество на доставените за България танкове от този тип по плана „Барбара“ нараства на 97 машини. Германия доставя танкове от новите модификации &nbsp;– Aufs. G и Aufs. H, с по-мощното дълго 75-mm оръдие KwK 40 L48. Фабрично танковете са боядисани с тъмножълт цвят &nbsp;– Dunkelgelb или RAL 7028, който е стандартен за германската техника от февруари 1943 г. На бордовете са с германски кръстове, които са замазани от българските танкисти. Зачислени са в армията като '''средна бойна кола „Майбах T-IV“ '''. Освен танковете са доставени 40 бойни мотоциклета BMW R 75, както и 20 бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като '''бронирани разузнавателни коли М-222''' и '''М-223''' – предназначени за бронираната разузнавателна рота.

За щурмовата противотанкова артилерия са доставени 55 щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, зачислени в армията като '''щурмово оръдие „Майбах“ Т-III'''. Въоръжени са със 75-mm оръдие StuK 40 / L 48. Камуфлажът им е с тъмножълт цвят &nbsp;– Dunkelgelb или RAL 7028. На 10 юни 1943 г. със служебно писмо № IV-515/2.VI.1943 г. от Щаба на войската с тях се формира първо щурмово артилерийско отделение (ЩАО), базирано в София. На 10 септември се формира и второ щурмово отделение, първоначално базирано в София, от ноември 1943 г. – в [[Хасково]], а от април 1944 г. – в [[Узунджово]]. Щурмовите отделения са пряко подчинени на щабовете на армиите – 1-о ЩАО към Първа армия, а 2-о ЩАО – към Втора армия.

* артилерийски полк с командир подполковник Иван Петров Иванов<ref>Язаров, Г. Бронираната бригада през първия период на Отечествената война. ВИС, 1979, №3, с. 15 &nbsp;– 33. </ref>;

* щаб на дружината &nbsp;– 1 танк „Майбах T-IV“;

* 1-а рота &nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“;

* 3-рота &nbsp;– 12 танка „Шкода“;

* щаб на дружината &nbsp;– 1 танк „Майбах T-IV“;

* 4-а рота &nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“;

* 5-а рота &nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“

* 6-рота &nbsp;– 12 танка „Шкода“;

* щаб на дружината &nbsp;– 1 танк „Майбах T-IV“;

* 1-а рота &nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“;

* 2-а рота &nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“

* 3-рота &nbsp;– 12 танка „Прага“;

* Резервен взвод &nbsp;– 9 танка „Майбах T-IV“ и 12 танка „Шкода“;

В състава на бронираната бригада е и бронираната разузнавателна дружина, формирана на 15 септември 1942 г. на основата на създадената на 21 юли 1941 бронирана разузнавателна рота към Бронирания полк. От февруари 1942 г. подразделението е на гарнизон в [[Самоков]], където остава до първите дни на септември 1942 г. Към нея са зачислени 40 бойни мотоциклета с кош BMW R 75 и 20 бронирани разузнавателни машини Pz. Spw. &nbsp;– М-222 и М-223.

В навечерието на 9 септември 1944 г. Бронирания полк на бригадата се намира край Ихтиман. В София за охрана е извикана в началото на септември само бронираната разузнавателна дружина. На 7 септември, съгласно декларацията на правителството на [[Константин Муравиев]], че ще обезоръжава германските намиращи се в България, части от бригадата влизат в престрелка с изтеглящи се немски моторизирани части край Ихтиман и ги обезоръжават. На 8 септември в 16,30 бригадата е вдигната по тревога от командира ѝ – полк. [[Гено Генов]], по заповед на военния министър ген. [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]]. Задачата е да извърши марш през София към Сливница и да заеме позиция за отбрана вис. Леща, вис. Центъра. Към 2,30 ч. през нощта колоната танкове достига Орлов мост. Командирът на полка – подполковник [[Марин Диков]], е извикан от министъра в Министерството на войната, където получава задача ротата на капитан Цено Ценов да поеме позводно охраната на Народното събрание, Министерството на войната и радио [[Българско национално радио| „София“]]. На 13 септември командирът на бригадата полковник Гено Генов е уволнен и заменен от запасния офицер полковник [[Стоян Трендафилов|Стоян Константинов Трендафилов]], който е произведен генерал-майор, а командирът на Бронирания полк е повишен в полковник. След 1946 &nbsp;– 47 г. и двамата ще бъдат уволнени от армията и репресирани. Още на 10 септември Бронираната бригада получава задачата да започне подготовка за бойни действия срещу отстъпващите германски части. <ref>Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 100 &nbsp;– 107. </ref>

=== Участие в първата фаза на т.нар. отечествена война 1944 &nbsp;– 45 г. ===

На 25 ноември приключва и участието на Бронираната бригада в първия етап, когато започва изтеглянето към България, където на 2 декември е тържественото им посрещане в София. На 5 декември бронираният полк е демобилизиран. Общо безвъзвратните загуби от първия етап са 20 танка, но голяма част от останалите се нуждаят от ремонт. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945. С., 2000, с. 41 &nbsp;– 58. </ref>

От 28 ноември българската армия се съсредоточава западно от [[Белград]]. На Първа армейска бронирана дружина е заповядано да се изнесе на собствен ход и да заеме позиции за отбрана край град [[Печ (Унгария)| Печ]]. През януари 1945 г. дружината заема указаната позиция, но от трудния преход голяма част от танковете се нуждаят от ремонт. Дружината участва в отбранителните боеве при [[Дравасоболч]] и Драваполконя по време на [[Дравска операция|Дравската операция]]. След тези боеве, където дружината търпи сериозни загуби, на 16 март пристига и обещаната техника от трофейните складове на Трети украински фронт. Тя е от няколко разновидности &nbsp;– 1 танк Panzerkampfwagen IV, 3 щурмови оръдия StuG 40, 1 щурмова гаубица StuH 42, 2 щурмови оръдия Jagdpanzer IV &nbsp;– едното Panzer IV/70 (V), а другото Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162), 4 щурмови оръдия Jagdpanzer 38 Hetzer (заведени като щурмово оръдие „Прага“), 1 щурмово оръдие Semovente Da 42/37 (заведено като самоходно оръдие SPA), 1 лек унгарски танк Turan (заведен като танк „Венгер“). Всички са с тъмнозелен камуфлаж 4БО на съветската армия и червени петолъчки като опознавателни знаци, замазани от българските танкисти след получаването. На 13 април са доставени и 15 (според други документи 25) танка [[Panzerkampfwagen V|Пантера]]. С тях се формира рота тежки танкове с командир поручик Георги Ботев Иванов. Времето за обучение се оказва недостатъчно и тези танкове не влизат в реални бойни действия. В България на 14 март 1945 г. са получени 65 танка Т-34-95. Те са зачислени в състава на създадената на 1 януари 1945 г. Втора бронирана бригада с гарнизон гр. [[Пловдив]]. По-късно към нея са прехвърлени 1-о и 2-о ЩАО от Бронираната бригада. От първи януари 1945 г. заедно със създаването на Втора бронирана бригада се отделя управление „Бронетанкови и механизирани войски“, като с него танковите войски се обособяват като самостоятелен род войски.

=== [[Национален военноисторически музей]] &nbsp;– София ===

=== Музей на бойната слава &nbsp;– Ямбол ===

* {{cite book | last = Матев | first = Калоян | title = Бронетанкова техника 1935 &nbsp;– 1945| publisher = Издателство Анжела | location = София | year = 2000 }}