Шарл дьо Гол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 11:
| сменен = [[Ален Поер]]
| роден-място = [[Лил]], [[Франция]]
| починал-място = [[Коломбе
| жена =
| партия =Съюз на френския народ
| религия =
| alma mater =
Ред 26:
== Детство. Начало на кариерата ==
[[Картинка:Maison natale de Charles de Gaulle, Lille.jpg|мини|ляво|Къщата в Лил (Франция), в която е роден дьо Гол
Шарл дьо Гол е роден на [[22 ноември]] [[1890]] година в град [[Лил]] ([[Франция]]) в аристократично семейство на [[Католицизъм|католици]]. Баща му – Анри дьо Гол е бил [[професор]] по [[философия]] и [[литература]] в [[йезуити|йезуитско]] училище, което оказва силно влияние на Шарл. Още от ранно детство той много обича да чете. Още от дете проявява огромен интерес към военното дело, затова не е изненада постъпването му в най-известната френска военна школа в Сен-Сир.
Ред 32:
== Първата световна война ==
От началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] на [[12 август]] [[1914]] г. [[лейтенант]] дьо Гол взема участие във военните действия, като е раняван
== 1920-те години. Семейство ==
Дьо Гол е освободен чак след мира от [[11 ноември]] [[1918]] г. От [[1919]] до [[1921]] година
== Военен теоретик ==
През
== Втората световна война. Лидер на Съпротивата ==
=== Първите декларации ===
В началото на [[Втората световна война]] дьо Гол е със звание полковник. На [[14 май]] [[1940]] г. му поверяват командването на новия 4-ти полк (5000 войници и 85 [[танк]]а). От 1 юни той е временно изпълняващ длъжността [[бригаден генерал]]. На 6 юни премиерът [[Пол Рейно]] назначава дьо Гол за заместник
{{цитат|Франция загуби битката, но не и войната! Нищо не е загубено, защото това е световна война. Ще настъпи ден когато Франция ще си възвърне свободата и величието… Затова се обръщам към всички французи да се обединят около мен в името на действията, саможертвата и надеждата.}}
Генералът обвинява правителството на Петен в предателство и заявява, че „с ясно съзнание за дълг ще застане начело на Франция“. Така дьо Гол застава начело на „Свободна“ ( а по-късно – „Сражаваща се“ Франция), организация, чиято цел е да оказва съпротива на окупантите, а и на колаборационисткия режим във [[Виши]]. Емблема на тази организация става древният символ на мощта на Франция – лотарингският кръст. Единственият, който признава дьо Гол като лидер на французите и по този начин му помага, е [[Уинстън Чърчил]]. След 22 юни 1940 г. дьо Гол установява тясна връзка със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което предизвиква недоволството на Рузвелт, подсилено още повече от липсата на поддръжка от страна на генерала след десанта в [[Мароко]] и [[Алжир]] на 7 ноември 1942 г.
=== Конфликт със съюзниците ===
Противоречието между патриотическите идеали на дьо Гол и безразличието на [[Франклин Рузвелт]] при избора на съюзници („подхождат ми всички, които могат да ми помогнат да разреша проблемите си“, както сам открито заявява) става едно от най-съществените препятствия за провеждането на координирани действия в Северна Африка. След като вишисткия командващ на [[Алжир]] адмирал Дарлан става жертва на [[терористичен акт]], ръководството на съюзниците назначава за „граждански и военен главнокомандващ“ генерала от армията [[Анри Жиро]]. През януари [[1943]] г. на конференцията в [[Казабланка]] дьо Гол разбира за плана на съюзниците: да го сменят като лидер на „Сражаваща се Франция“ с безличния и послушен Жиро. В перспектива това би довело до хегемония на [[Съединени американски щати|САЩ]] над [[Франция]] в послевоенния период. В Казабланка дьо Гол проявява неочаквана непримиримост към този план – той настоява за безответствено съблюдаване на националните интереси на страната. Това води до разделянето на „Сражаваща се Франция“ на две части: националистическа, начело с дьо Гол и проамериканска, изградена около Анри Жиро.
На 27 май 1943 на учредително конспиративно заседание в [[Париж]] се събира Националният Съвет на Съпротивата, който (под егидата на дьо Гол) приема множество пълномощия по организацията на вътрешната борба в окупираната страна. Позицията на дьо Гол става все по-стабилна и Жиро е принуден да направи компромис: почти синхронно с откриването на НСС той кани генерала в управляващите структури в Алжир. Дьо Гол изисква моменталното подчинение на Жиро (командващия войските) на гражданската власт. Ситуацията се нажежава. Накрая, на 3 юни 1943 година, се създава френският комитет за национална освобождение, начело на който, като равни, застават дьо Гол и Жиро. Обаче мнозинство в него получават голистите, а някои от привържениците на съперника му (в т. ч. Кув
=== Освобождението на Франция ===
На [[6 юни]] [[1944]] г. съюзническите войски осъществяват успешен десант в [[Нормандия]], с което откриват втория фронт в [[Европа]]. След като за известно време е на освободената територия, дьо Гол заминава за [[Вашингтон]] за среща с президента Рузвелт, чиято цел продължава да е същата – да се възвърне самостоятелността и величието на [[Франция]] (ключов израз в политическия речник на [[генерал]]а). „Докато слушах американския президент, окончателно се убедих, че в деловите отношения между двете страни логиката и чувствата означават много малко в сравнение с реалната сила, че тук се цени този, който може да граби и да запази заграбеното; и ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, то тя трябва да разчита само на себе си“, пише дьо Гол. След като поддръжниците на съпротивата, начело с полковника от [[танк]]овите войски Рол-Танги, и един от най-приближените хора на дьо Гол
== Следвоенното правителство ==
От август [[1944]] година дьо Гол е министър-председател на [[Франция]] (Временното правителство). Това свое управление той счита за „спасение“. „Да спасява“ Франция му се налага от плановете на англо-американския блок: частична ремилитаризация на [[Германия]] и изключване на [[Франция]] от Великите сили. И в Думбартон-Окс, на конференцията на Великите държави по създаването на [[Организация на обединените нации|ООН]], и на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] през януари [[1945]] г. няма представители на Франция. Дьо Гол заминава за [[Москва]] с цел подписването на договор със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] пред лицето на англо-американската опасност. Генералът за първи път посещава Москва от 2 до 10 декември 1944 г. В последния ден на тази визита в [[Кремъл]] [[Йосиф Сталин]] и дьо Гол подписват договор за „съюз и военна помощ“, като основното значение на този акт е възвръщането на Франция към Великите сили и причисляването ѝ към страните-победителки. Френският генерал [[Делатр дьо Тассини|Делатр дьо Тасини]], заедно с пълководците на другите страни, приема в [[Карлсхорст]] през нощта на 8 срещу 9 май [[1945]] г. капитулацията на германските въоръжени сили. За Франция са предвидени окупационни зони в [[Германия]] и [[Австрия]].
Но за сметка на стабилното външнополитическо състояние, самата страна е в тежка икономическа и социална криза – запазва се ниският стандарт на живот, увеличава се
== В опозиция ==
По-нататъшната политическа кариера на генерала е свързана със „Съюз на френския народ“ (Rassemblement du Peuple Francais, RPF), с чиято помощ дьо Гол смята да се върне на власт по парламентарен път. RPF организира шумна агитационна кампания. Лозунгите продължават да са същите: национализъм (борба с влиянието на САЩ), спазване на традициите на Съпротивата (емблема на RPF става отново Лотарингският кръст), борба срещу голямата комунистическа фракция в Националното събрание. Успехът сякаш съпътства дьо Гол. През есента на [[1947]] г. RPF печели местните избори, а през [[1951]]
== Връщане на власт ==
[[1957]] – [[1958]] са години на дълбока политическа криза в IV-та Република.
На [[15 май]] [[1958]] г. информационните агенции разпространяват призива на дьо Гол:
Ред 70:
{{цитат|…Ето вече 12 години, Франция се опитва да разреши проблеми, непосилни за партийния режим и върви към катастрофа. Преди време, в труден момент, страната ми се довери, за да я поведа към спасението. Днес, когато ѝ предстоят нови изпитания, нека знае, че съм готов да приема всички пълномощия на Републиката.}}
Ако това изявление беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата криза, то би се приело като подстрекателство за държавен преврат. Сега, пред реалната заплаха от преврат, на дьо Гол се надяват и центристите на
== Конституционна реформа. Петата
Само след два месеца – през август на бюрото на премиера вече е проектът за нова Конституция, която действа във Франция и днес. Пълномощията на парламента значително са ограничени, като е запазена принципната отговорност на правителството пред Националното събрание (то може да гласува вот на недоверие на правителството, но президентът, който назначава премиера, не е длъжен да внесе неговата кандидатура за утвърждаване от парламента). Президентът, съгласно чл.16, в случаите, когато „независимостта на Републиката, нейната териториална цялост или изпълнението на международните ѝ задължения са под пряка и сериозна заплаха, а нормалното функциониране на държавните институции е в колапс“ (като какво се разбира под тази фраза, никой не уточнява) може временно да вземе в свои ръце абсолютно неограничена власт. Коренно се променя и принципът за избор на президента. Държавният глава изразява вече не волята на парламента, а на целия народ. Отначало се предвижда президентът да бъде избиран от разширена колегия на избирателите, а в перспектива – от целия народ.
Ред 83:
На първо място дьо Гол поставя проблема с деколонизацията. Наистина на вълната на алжирската криза той идва на власт. Като национален лидер той ясно съзнава, че е длъжен да изведе народа и страната си от жестоката криза. В опитите си да реши тази колосална задача президентът среща страхотната съпротива не само на алжирските военни, но и цялата десница в правителството. На 16 септември 1959 г. държавният глава предлага три варианта за решаване на алжирския въпрос: скъсване с Франция, „интеграция“ с Франция (пълно равенство на Алжир с метрополията) и „асоциициране“ (алжирско правителство, базирано на помощта на Франция, което има тесни икономическо-външнополитически връзки с метрополията). Генералът явно предпочита последния вариант, който среща подкрепата на Националното Събрание. Но това консолидира ултрадесните, подкрепени от несменените френски военни власти в Алжир.
На [[8 септември]] [[1961]] г. е извършен атентат срещу дьо Гол – първи от петнадесет, които са дело на дясната „Организация на
През 1959 г. новоизбраният президент поставя под френско командване ПВО, ракетните войски, както и войските, изтеглени от Алжир. Еднолично взетото решение не може да не предизвика конфликт с Айзенхауер, а по-късно и с [[Джон Кенеди|Кенеди]]. Дьо Гол
1965 г. – годината на преизбирането на дьо Гол за втори президентски мандат – е година на два мощни удара по политиката на
От този момент официалната френска позиция в международната политика става крайно антиамериканска. Генералът осъжда действията на Израел в Седемдневната война през 1967 година, а после и Виетнамската война.
Голям скандал се разразява през 1967 г. по време на визитата на дьо Гол в Квебек (франкофонската провинция на Канада) за Експо 67. Президентът на Франция, в края на речта си, пред огромна публика възкликва: „Да живее Квебек!“, а после добавя знаменитите думи: „Да живее свободният Квебек!“ (фр. Vive le Québec libre!). Дьо Гол и официалните му съветници впоследствие предлагат множество версии, които да парират обвиненията в сепаратизъм, сред които – това, че се е имала впредвид свободата на Квебек и цяла Канада от чуждестранните военни блокове (т.е. отново НАТО). Така или иначе, този инцидент много дълго е бил в основата на исканията за независимост на Квебек.
=== Франция и Европа. Особените отношения с ФРГ и СССР ===
В началото на своето управление, на 23 ноември 1959 г. дьо Гол изнася знаменитата си реч за „Европа от Атлантика до Урал“. В създаващия се политически съюз на европейските страни (който тогава бил единствено икономическа организация) президентът виждал алтернатива на „англосаксонския“ НАТО (в неговото разбиране за Европа не влиза Великобритания). В своята дейност по създаването на Обединена Европа той е готов на множество компромиси, които определят външната политика на Франция и до наши дни.
Първият компромис на дьо Гол се отнася до създадената през 1949 г.
Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО, генералът се нуждае от подкрепата на СССР – страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а по-скоро – „вечната Русия“. Личната неприязън на дьо Гол към комунизма минава на заден план заради националните интереси на страната. През 1964 година двете страни сключват търговски договор, по-късно – договор за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г. по покана на Председателя на Президиума на ВС на СССР Николай Викторович Подгорни дьо Гол е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в Съветския Съюз. Президентът посещава, освен столицата, Ленинград, Киев, Волгоград и Новосибирск, където е в току-що създадения Сибирски научен център. Политическите успехи на посещението включват договори за разширение на политическите, икономическите и културните връзки. И двете страни осъждат американската намеса във вътрешните работи на Виетнам, създават особена политическа франко-руска комисия. Даже е подписано съглашение за създаване на директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец.
== Криза в администрацията на дьо Гол. 1968 година ==
През 1965 г. приключва седемгодишния президентски мандат на дьо Гол. Според Конституцията на V-та Република, новите избори трябвало да се проведат сред разширена колегия. Но президентът настоява за всенароден избор на държавен глава. Това са вторите преки избори за френски президент: първите са през 1848 г., и на тях побеждава Луи Наполеон Бонапарт, бъдещият Наполеон III. Победа на първи тур, на която така разчита генералът, няма. На второ място, със значителен брой гласове, е социалистът Франсоа Митеран. Въпреки че на втория тур дьо Гол удържа победа, тези избори са тревожен сигнал.
Непопулярен е наложеният държавен монопол върху телевизията и радиото (свободни са само печатните медии). Съществена причина за загубата на доверие към дьо Гол става неговата социално-икономическа и аграрна политика, както и рязкото спадане на качеството на живота. Накрая, все по-голямо раздразнение предизвиква самата личност на дьо Гол – за някои, най-вече за младите, той е неадекватно авторитарен и несъвременен политик. За падането на дьо Гол пряка причина стават [[Май 68 във Франция|Майските събития във Франция от 1968]].
Ред 112:
== Подаване на оставка и смърт ==
Съдбата на генерала е предрешена. Като последен опит да се задържи на власт се счита замяната на [[Жорж Помпиду]] с Кув
На [[9 ноември]] [[1970]] година в
== Наследство ==
След оставката и смъртта на дьо Гол неговата временна непопулярност остава в миналото и той се превръща във величава историческа личност, национален лидер, който в историята на Франция е съизмерим само с [[Наполеон I]].
Партията на дьо Гол
При съобщението
== Външни препратки ==
|