[[File:Paris1944.jpg|thumb|Парижани посрещат войските на генерал Льоклерк на 26 август 1944]]
На [[6 юни]] [[1944]] г. съюзническите войски осъществяват успешен десант в [[Нормандия]], с което откриват втория фронт в [[Европа]]. След като запрекарва известно време е на освободената територия, дьо Гол заминава за [[Вашингтон]] за среща с президента Рузвелт, чиятокато целта целму продължава да е същата –възвръщането да се възвърнена самостоятелността и величието на [[Франция]] (ключов израз в политическия речник на [[генерал]]агенерала). „Докато слушах американския президент, окончателно се убедих, че в деловите отношения между двете страни логиката и чувствата означават много малко в сравнение с реалната сила, че тук се цени този, който може да граби и да запази заграбеното; и че ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, то тя трябва да разчита само на себе си“, пише дьо Гол. След като поддръжницитебойците наот съпротивата начело с полковник Рол-Танги освобождават пътя към [[Париж]] наза танковите войски на губернатора на [[Чад]] [[Филип дьо Отклок|генерал Льоклерк]] (един от най-приближените хора на дьо Гол, влязъл в историята под името Леклерк), дьо Гол влиза тържествено в освободената [[столица]]. НаМного части от „Военните мемоари“ на генерала са посветени на грандиозното шествие през едни от най-свещените за французите места са посветени много части от „Военните мемоари“ на генерала: „С всяка стъпка по едни от най-прославените места на света ми се струва, че отминалата слава се присъединявадобавя към славата на днешния ден“. Самият Дьо Гол никога не се е смятал за политик само на своето време, не се е поставял под общ знаменател с такива фигури като Чърчил или Рузвелт, а е съзнавал своята мисия по-скоро в контекста на многовековната [[История на Франция|френска история]].
