Бронирана бригада: Разлика между версии

От 28 ноември българската армия се съсредоточава западно от [[Белград]]. На Първа армейска бронирана дружина е заповядано да се изнесе на собствен ход и да заеме позиции за отбрана край град [[Печ (Унгария)| Печ]]. През януари 1945 г. дружината заема указаната позиция, но от трудния преход голяма част от танковете се нуждаят от ремонт. Дружината участва в отбранителните боеве при [[Дравасоболч]] и Драваполконя по време на [[Дравска операция|Дравската операция]]. След тези боеве, където дружината търпи сериозни загуби, на 16 март пристига и обещаната техника от трофейните складове на Трети украински фронт. Тя е от няколко разновидности – 1 танк Panzerkampfwagen IV, 3 щурмови оръдия StuG 40, 1 щурмова гаубица StuH 42, 2 щурмови оръдия [[Ягдпанцер IV|Jagdpanzer IV]] – едното Panzer IV/70 (V), а другото Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162), 4 щурмови оръдия Jagdpanzer 38 Hetzer (заведени като щурмово оръдие „Прага“), 1 щурмово оръдие Semovente Da 42/37 (заведено като самоходно оръдие SPA), 1 лек унгарски танк [[Туран (танк)|Turan]] (заведен като танк „Венгер“). Всички са с тъмнозелен камуфлаж 4БО на съветската армия и червени петолъчки като опознавателни знаци, замазани от българските танкисти след получаването. На 13 април са доставени и 15 (според други документи 25) танка [[Panzerkampfwagen V|Пантера]]. С тях се формира рота тежки танкове с командир поручик Георги Ботев Иванов. Времето за обучение се оказва недостатъчно и тези танкове не влизат в реални бойни действия. В България на 14 март 1945 г. са получени 65 танка [[Т-34|Т-34-95]]. Те са зачислени в състава на създадената на 1 януари 1945 г. Втора бронирана бригада с гарнизон гр. [[Пловдив]]. По-късно към нея са прехвърлени 1-о и 2-о ЩАО от Бронираната бригада. От първи януари 1945 г. заедно със създаването на Втора бронирана бригада се отделя управление „Бронетанкови и механизирани войски“, като с него танковите войски се обособяват като самостоятелен род войски.

Двете танкови роти, въоръжени с „Майбах Т-IV“, участват през март и април в [[Мурска операция|Мурската операция]] при превземането на отбранителната линия „Маргит“, където дружината губи 11 танка – унищожени или повредени. На 15 април дружината заедно с 47-и пехотен полк и взвод от парашутната дружина водят бой за овладяване на с. [[Ястребци]]. Задачата е изпълнена с цената на още 5 повредени танка. През нощта са отбити три атаки на германската армия. Към обед на 16 април дружината спира за почивка по пътя към Зашевац, когато е обстреляна внезапно с минометен огън. Загиват командирът на дружината – майор [[Иван Гюмбабов]] и командирът на парашутната дружина – майор Любомир Ноев. Командването на дружината е поето от капитан Васил Таралежков, командир на 1-о ЩАО. След тези боеве 1-а армейска дружина е изтеглена в резерв на 3-и корпус, за да може да се отремонтират повредените машини. Бойният път на бригадата завършва в гр. Надканиджа. Между 18 и 28 май Първа българска армия се съсредоточава край град Катошвар в подготовка за завръщане в България. Част от българските танкове са изпратени за ремонт във Виена и се завръщат в България едва през август 1945 г.

* лек танк „[[LT vz.35| Skoda LT vz. 35]], заведени под името бойна кола „Шкода“ – 36 бр.;

* среден танк [[Panzerkampfwagen IV]] Ausf G и H, заведени като средна бойна кола „Майбах T-IV“ – 97 бр.;

* щурмово оръдие [[Щурмгешюц III|StuG 40]] (трофейни), заведени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 3 бр.;

* щурмово оръдие [[Ягдпанцер IV|Jagdpanzer IV]] (Panzer IV/70 (V) и Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162) (трофейни), заведени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-IV – 2 бр.;

* лек танк [[Туран (танк)|Turan]], заведен като танк „Венгер“ – бр.;

* среден танк [[Т-34|Т-34-85]] – 65 бр.