В българския думата навлиза от немския: ''die BankonoteBanknote'', а там е дошла от английския: ''bank-note''.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0 Речник на БАН: банкнота.]</ref> На английски ''note'' има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“<ref>Сиреч разписка.</ref>. Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и потвърждава готовността за плащане – на благороден метал. Такива например са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 г.: паричната стойност от 1 американски долар се равнява на определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, сиреч след предявяване на полицата.
