България във войната срещу Третия Райх: Разлика между версии

 

==Първи етап==

Определените за участие в бойните действия срещу [[Германия]] [[Първа българска армия|Първа]], [[Втора българска армия|Втора]] и [[Четвърта българска армия|Четвърта]] Български армии се дислоцират на западните граници на България и след подписване на договора от [[Крайова]] между България и Югославското народно освободително движение на [[Йосип Тито]] през септември 1944 г. Трите армии навлизат обратно в бившата югославска територия през октомври. [[Трета армия]] не се включва в операциите срещу Третия Райх, а остава дислоцирана на границата с Турция. Първа армия е командвана от ген. [[Владимир Стойчев]], Втора армия от ген. [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]], Четвърта армия от ген. [[Боян Урумов]], по късно от ген. [[Асен Сираков]]. Трите армии провеждат 4 операции: [[Брегалнишко-Струмишка операция]], [[Страцинско-Кумановска операция]], [[Косовска операция]], проведени от [[Първа българска армия]] и [[Четвърта българска армия]] и [[Нишка операция]], проведена от [[Втора българска армия]], в която Българската [[бронирана бригада]] разгромява елитната немска [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген]]. На 28 октомври 1944 г. в [[Москва]] е подписано [[Московско примирие (1944)|примирие между България и антихитлериската коалиция]], в което Българската държава поема задължението да участва с войската в бойните действия по разгрома на Германия.По време на бойните операции са освободени хиляди български военнопленници от германския военнопленически лагер в Битоля.

 

==Втори етап==

През ноември [[1944]]г. за участие в по-нататъшните бойни действия срещу Германия правителството изпраща 100-хилядната [[Първа българска армия]] под командването на генерал-лейтенант [[Владимир Стойчев]], която се състои от 8 пехотни дивизии, бронирани части, артилерийски полкове, една моторизирана дружина и други поделения и която взема участие в бойните действия срещу Германия, осъществени в няколко военни операции: [[Сремски фронт|Сремска операция]] през [[януари]] [[1945]] г. на югославска територия, [[Дравска операция]] от 12-[[25 март]] [[1945]]г. на югославска и унгарска територия, [[Мурска операция]] -[[29 март]]-[[14 април]] [[1945]]г. на унгарска територия и [[Чаковецка операция]] от 14 април до 4 май 1945 г. на унгарска и австрийска територия. На 7 май 1945 г. когато българската армия е в с. [[Фьолкермаркт]], [[Австрия]] командващият [[Първа българска армия]] ген.-лейтенант [[Владимир Стойчев]] се среща с командващия Трета английска армия настъпила от [[Италия]], дислоцирана в гр. [[Клагенфурт]]. С постановление на МС на България [[Първа българска армия]] е поздравена за победите си в [[Югославия]], [[Унгария]] и [[Австрия]], както и по решение на съветския Върховен главнокомандващ [[Йосиф Сталин]] в чест на [[Първа българска армия]] са дадени топовни салюти на парада на съветската армия в [[Москва]]. Престоявайки в източна [[Австрия]] до юни [[1945]] г., Първа БА се завръща в Родината същия месец, в чест на което е организиран [[военен парад]] в София.

 

[[File:Drava 1945.jpg|мини|250п|Български войници в атака по време на [[Дравската операция]] в Унгария.]]

Това е непопулярна война за българската армия. Дотогава всички войни, които се водят от България, са войни, при които българският войник участва с желание. Защото те са свързани с обединението на българската нация. Тази война е наложена от Съветската армия. Българският офицер е употребен в тази война, защото след нея последват масови действия на комунистическата власт, при които офицерския кадър е разгромен. Преди това главното командване, командири на армии, на дивизии, и на полкове, са ликвидирани физически. Българската армия е ръководена тогава от лица, които нямат необходимата подготовка. Това са предимно запасни офицери, които принадлежат към кръга „Звено”, който участва в „Отечествен фронт” и политически-командири, които са бивши комунистически партизани. Голяма част от офицерите са немски възпитаници и не мразят германците. В същото време офицерския корпус е настроен отрицателно към комунизма, но към самите руснаци няма лошо отношение. Армията се бие срещу германците, въпреки че не ги чувства като врагове. Тя не чувства като врагове и унгарците, нито [[усташи]]те, нито [[Руски охранителен корпус|руския охранителен корпус]] с които също се водят сражения. Войниците се бият срещу тях, понеже изпълняват заповедите на главното командване.

Взаимоотношенията на Българската армия с [[ЮНОВ|югославските комунистически партизани]] са доста сложни, като дори на подписването на Крайовската спогодба, [[Тито]] се решава едва след съветски натиск. Настъплението на югославските комунисти съвпада с придвижването на българските армии на изток и оттеглянето на германците в същата посока. Навсякъде [[Югославски партизани|югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите резервирано, като към бивши окупационни части, което те демонстративно изпълняват. В радиограма на [[Георги Димитров]] от Москва до [[Трайчо Костов]], изпратена на 20 ноември се казва: "''Помолете маршала ([[Толбухин]]) да обърне внимание на противоречивите сведения, които се съдържат в известията на българското командване и на известията на югославското командване за военните действия за завземането на градове от българската армия в Македония. Нека съветското командване въздейства, за да не се отричат или омаловажават военните успехи на българските войски в югославските известия.''"