Тюркски каганат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Организация: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:First Turk Khaganate(600).PNG|мини|Тюркският хаганат ок. 600 г.]]
'''Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат'''
== Образуване ==
В началото на [[VI век ]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила
▲В началото на [[VI век ]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила - тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права във конфедерацията. Към [[520]] г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг.
== Експанзия ==
Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира.
▲Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира.
== Организация ==
До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната.
== Разпадане ==
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]]
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[Източнотюркски хаганат |Източнотюрския хаганат]]. [[Западнотюркски хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по рано.
== Значение ==
В началото на [[VII век]] българите населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]]
== Източници ==
| |||